Пропагандата на простите обижда комплексарски на “Харвард”
... Това е разкритието на Кирил Петков, което толкова вбесява поръчковата Пропаганда, че тя се чуди какво да му извади като компромат. Не й е лесно този път.
Да е бил член на БКП? Не, твърде е млад.
Нещо да има досие от онова време? Също няма как.
Да е учил в СССР или поне в Русия?
Да е имал бизнес там или да е женен за руска шпионка? Не, не и не…
Амииии… учил е в Харвард. Я да му лепнем тогава един прякор Киро Харварда! И така с този злополучен прякор започват да го “компрометират” навързани помежду си медии. За тях и за простите им началници явно е компромат да си завършил Харвард.
По-голямо самопризнание за безсилие в обслужването на господарите си Пропагандата не можеше да направи. Тя се маскира на русофобка, на антикомунистка и на защитница на Родината от Изтока, но се издава като лепи отровен (в собствените й очи) етикет на българин, завършил един от няколкото най-престижни университети в света.
Да се опиташ да уязвиш някого на “Харвард” е признак за умствено безсилие и извънредна, умопомрачаваща злоба от страна хора, които не биха допуснали да мият стъпалата на въпросния университет.
Така Пропагандата брани своя прост вожд от Банкя, когото величае като “най-големия геополитик”, обиждайки на “Харвард”!
Не става дума за личността на министъра, когато не познавам, а за безсилието на прислугата на Методиевич да скалъпи нещо повече от бумерангов спрямо собственото празноглавие прякор.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
За Кирил харварда ли става дума? :-) :-)
Публикуване на коментар