Иванка и Жан Асса
Оксиморон ли е заглавието? А не е ли оксиморон „диктатурата на пролетарията? Естествено всякакви бележки трябва да започват с уточняване на понятията.
ДЕМОКРАЦИЯ (гръцки demos хора, kratos - власт) - народовластие. Но в реалния живот демокрацията не е управление на народа, тъй като целият народ не може да изпълнява функциите на политическо управление. Демокрацията се разбира като форма на управление на държавата, характеризираща се с признаването на хората като източник на власт.
Тя има основни черти, които ще посочим по долу, но е само идеал! Тъй като народа „избира“ свои представители, които да го управляват и да му осигуряват нейните характерни особености, веднага възниква асоциацията за „Приказка за стълбата“, последната творба на Хр.Смирненски, написана 20 дни преди смъртта му от туберкулоза.
ДИКТАТУРА — Определението се отнася до правителствена система, при която всички правомощия на държавата са централизирани в един човек (или в противен случай, в група от тях - политическа партия). Диктаторът се характеризира с това, че не позволява да се противопоставят на неговите решения или идеи и че притежава абсолютна власт. Тогава може да се каже, че това е недемократично управление, в което народът няма никакво участие.
ПРОЛЕТАРИАТ — произлиза от латинския термин proletarius — гражданин, който служи само за създаване на деца. Речникът на испанската академия определя думата пролетариат като „социална класа, съставена от пролетарии“. Пролетариатът представлява онази ниска социална класа, съществуваща по времето на Маркс, която е принудена да предоставя услуги на буржоазията в замяна на възнаграждение поради липсата на средства за производство .
В икономически изостаналите страни (за наше съжаление в групата на които спада и България) пролетариатът се увеличава. Не е така в групата на икономически развитите страни, в които се създава постиндустриалното общество. Много автори твърдят, че в постиндустриалното общество се формират две основни социални групи - група мениджъри и високоплатени специалисти, заети предимно в информационната сфера и притежаващи постматериалистични ценности (например удоволствие от самореализацията си – за щастие и в България започва оформянето на все още малка такава група, но я има!) и нискоквалифицирани работници с материалистична мотивация, чиято работа става все по-малко търсена поради развитието на компютърните науки и технологии. Разделението между тези групи е много по-дълбоко, отколкото между работническата класа и буржоазията в индустриалната ера, защото те са разделени от система от духовни ценности, както и нивото на образование и квалификация и тези различия не могат да бъдат преодолени в рамките на едно поколение.
Освен това, ако буржоазията не можеше да мине без пролетариата, зрялото постиндустриално общество не се нуждае от значителна прослойка нискоквалифицирани хора (много от производствените процеси се автоматизират и управляват с компютри, т.е. изискват висококвалифицирано обслужване).
Ако се приемат горните определения очевидно „диктатурата на пролетариата“ е оксиморон! Пролетариатът намалява, а като цяла „класа“ той не може да упражнява диктатура.
Нека се върнем към първия оксиморон. За целта сега ще опишем по-подробно характерните особености на демократичното управление:
1.) Населението участва в формирането и изпълнението на държавната власт пряко (когато гражданите вземат директно решения по най-важните въпроси от обществения живот, например чрез референдуми, както е в Швейцария) или представително (когато хората упражняват властта си чрез представителни органи, избрани от населението) ;
2.) Решенията се вземат от мнозинството, като се отчитат интересите и на малцинството;
3.) Режимът се контролира и коригира от гражданското общество с неговата развита структура;
4.) Приема съществуването на върховенството на закона за всички;
5.) Има непрекъсната връзка между централните и местните държавни органи, като се осъществява непрекъсната и прозрачна отчетност пред избирателите;
6.) Властовите структури (въоръжени сили, полиция, агенции за сигурност и др.) са под демократичния контрол на обществото, използват се само по предназначение, дейността им се регулира от законите;
7.) Доминират методите за убеждаване, споразумение, компромис, непозволени са методите на насилие, принуда, потискане;
8.) Прокламира и наистина гарантира правата и свободите на човека и гражданина;
9.) По отношение на стопанските субекти и гражданите е валиден принципът „всичко, не забранено от закона, е позволено“;
10.) Политически плурализъм, включително многопартийна система, съревнование на политическите партии, законно съществуване на политическа опозиция както в парламента, така и извън него (опозицията предлага алтернативна програма, критикува правителството за извършени грешки, контролира го чрез дейността на неговите фракции и блокове в парламента, в задължително неутралните медии);
11.) Принципът на разделение на властите — законодателна (предназначена за приемане на закони и формиране на стратегия за развитие на обществото), изпълнителна (предназначена за прилагане на приети закони, прилагането им и провеждане на ежедневната политика на държавата) и съдебна (предназначена да действа като арбитър в случаи на конфликти и различни видове престъпления).
Демокрацията „умира“, когато постепенно премине към авторитаризъм.
АВТОРИТАРИЗЪМ — държавно-политическа структура на управление, в която политическата власт се упражнява от конкретно лице (класа, партия, елитна група и др.) С минимално участие на населението.
Признаци на авторитарния политически режим са:
1.) В центъра и в населените места има концентрация на власт в ръцете на едно или няколко тясно свързани помежду си лица, като същевременно отчуждават хората от реалните лостове на държавната власт;
2.) Принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна се игнорира (често изпълнителните и административните органи подчиняват всички останали органи на себе си, като си присвояват законодателните и съдебните правомощия);
3.) Ролята на представителните органи на властта е ограничена, въпреки че те могат да съществуват;
4.) Съдът действа всъщност като спомагателен орган, заедно с който могат да се използват извънсъдебни органи;
5.) Обхватът на принципите за избор на държавни органи и длъжностни лица, отчетността и контролът на населението върху тяхната дейност е стеснен или сведен до нула;
6.) Командните и административни методи доминират като методи на държавна администрация, като същевременно няма терор, масови репресии, практически не се използват твърди насилствени методи за упражняване на политическа власт;
7.) Остава частична цензура, има един вид „полу-публичност“;
8.) Няма единна идеология;
9.) Няма пълен контрол върху всички сфери на обществения живот;
10.) Има частичен плурализъм, противопоставянето не е позволено, може да има само имитация на многопартийна система, тъй като всички съществуващи партии трябва да се ръководят от линията, разработена от управляващата партия, в противен случай те се разпръскват;
11.) Правата и свободите на човека и гражданите се прокламират, но в действителност те не са напълно осигурени (предимно в политическата сфера);
12.) Властовите структури практически са извън контрола на обществото и понякога се използват за чисто политически цели;
13.) Ролята на лидера е голяма и той се опитва да бъде харизматичен;
14.) Раазширява се корупцията.
КОРУПЦИЯ (според Уикипедия) — от латински: corrumpo означава покварявам, развращавам, развалям — в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или по-конкретно поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийство.
Не ви ли се струва, че е нещо познато? Да кажем, че прилича на Пиночет в Чили.
Спомняте си, че Хамлет има реплика „Има нещо гнило в Дания“, но всички зрители са разбирали, че става въпрос за Англия.
Очевидно, че и „диктатура на демокрацията“ изглежда не е оксиморон.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар