Съвместима ли е свободата с равенството?

СВОБОДАТА И РАВЕНСТВОТО: СЪВМЕСТИМИ ЛИ СА ДНЕС?

 Иванка и Жак Асса

       Когато писахме бележките си за либертарианството  „се сблъскахме“ с този въпрос. Либертарианците категорично отричат подобна възможност, а те са най-типичните представители на „безславно“ отиващия си неолиберализъм. Писахме също за „коефициента на Джини“, който показва степента на неравенство в държавата — колкото по-голям е този коефициент, толкова е по-голямо неравенството. На фигурата е направена съпоставка за този коефициент в България, с този на ЕС по времето на „най-успешното“ правителство (по думите на тогавашния премиер):

       Графика от Интернет

          Винаги сме мислили, че по въпросите за неравенството първо се е занимавал марксизмът. Оказало се че първенството принадлежи на философите, предизвикали Френската буржоазна революция.

            За Жан-Жак Русо (1712–1778)  естественото състояние на обществото  е самодостатъчността на всеки индивид (независимостта от другите нито като производител, нито като потребител). Науката и цивилизацията, според него, пораждат неравенство. Той се надявал, че може да се изгради общество, в което всички са равни, незасегнати от обезличаващото  човека желание за притежание. В произведението си „За произхода на частната собственост“ има следния пасаж: „Първият, който си е оградил парче земя, декларирал е че то е негово и се намерили такива простаци, които му повярвали, е основателят на сегашното гражданско общество. Много престъпления, много войни, много убийства, много бедствия и ужаси биха били предотвратени, ако някой тогава би се провикнал «Не вярвайте на този измамник!»“

           Излиза, че Маркс е възприел подобни идеи от предшествениците философи (включително Хегел и Спиноза), но благодарение на провала на несполучливия руски опит, днес „марксизъм“ (дори с приставката „нео“), стана термин със забранена положителна конотация.

           „Да, да, ама не!“, казваше преди да отиде в оня „по-хубав свят“ един голям журналист Петко Бочаров (споменаваме го, защото не трябва да бъде забравен!). Настъпилият НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ, с неговият СВОБОДЕН ПАЗАР и с неговият абсолютен култ към ПАРИТЕ, също вече е обречен. Срещнахме дори, че призивът СВОБОДА, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО е голямата измама на комунистите (въпреки, че никога не стигнахме до комунизъм, а само до „зрял“ или вече „изгнил“ социализъм)           

          Стигнахме до въпроса, който ни затрудни и ни принуди да прочетем още 2 книги: СЪВМЕСТИМИ ЛИ СА СВОБОДАТА И РАВЕНСТВОТО?

Първата книга е на Джералд Коен и има същото заглавие. В нея той привидно спори с Роберт Нозик , автор на книгата  „Анархия, държава и утопия“ и един от най-добре формулиращите философията на либертарианците. 

Дискусията потича на принципа „стоя на твоите позиции, за да открия логическите ти грешки“.

            Първото твърдение е „Колкото е по-свободен пазарът, толкова по-свободно е въобще обществото“.

           Трябва да въведем два вида СВОБОДА, според политическата философия:

• Негативна свобода – свободата да не ти се намесват другите хора;

• Позитивна свобода – свободата за самореализация.

          Обикновено привържениците на „напълно свободния пазар“ са привърженици на „негативната свобода“. Дж.Коен застава на тази позиция, за да докаже, че „напълно свободния пазар“ не задължително довежда до максимална негативна свобода.

            Първото твърдение (което, според Коен, поддръжниците на свободня пазар умишлено забравят) е, че ПАРИТЕ НЕ СА ВЕЩ. Те могат да съществуват само като банкови сметки. Във века на усъвършенствана информация, те могат да съществуват и само като информация за тях.

              Парите обаче са социално отношение. Наличието на пари осигурява негативната свобода. Например нямаш пари и си харесаш нещо от магазина и го вземеш  или искаш да отидеш в друг град с влака – веднага ще се намесят други хора. Наличието на пари е статус, който  блокира намесата на други хора. Следователно разпределението на парите съответсва на разпределението на свободата. Свободният пазар не може да осигури еднакво разпределение на парите, т.е. не може да осигури по-голяма свобода на обществото.

           Разбира се, защитниците на капитализма ще възразят, че ако искаш да получиш продукт без да платиш, това е кражба, нарушаваща чужди права. Какво отношение има това към свободата? Трябва да се уточни дали „свободата е ненамеса“  или „ненамеса, важеща  само  ако не се нарушават правата на другите“.  Ако се приеме първото определение, нарушава се правото на ненамеса за крадеца. Ако се приеме второто, внасят се ограничения в понятието СВОБОДА, като се внася вече ново понятие СПРАВЕДЛИВОСТ, което изисква допълнително определение. Това допълнително определение ще се базира на понятието свобода и на  други понятия като ОТГОВОРНОСТ, ЗАСЛУГИ и др. Това означава, че ще се получи логически затворен кръг.

               Следователно борбата  с бедността и социалното неравенство се превръща в борба за  негативна свобода за по-голяма част от гражданите, нещо което „абсолютно свободния пазар“ не може да осигури.

 

           Второ твърдение: „Неравенство неизбежно ще се породи, ако всички хора имат възможност да се възползват от своите таланти и способности“

            Основното в теорията на споменатия либертарианец Роберт Нозик е САМОПРИНАДЛЕЖНОСТТА на човека (за което споменахме в статията ни за либертарианството)– човек има право самостоятелно да решава какво да прави с тялото си и на доходите, получени от  своята  дейност.  От това интуитивно (т.е. логически недоказано) предположение се достига до много изводи, най-безпринципният от които е НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА ОТ ВСЯКАКВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.  Както споменахме в предишната статия, от този извод следва, че общество, състоящо се от няколко мултимилионери и милиони бедняци  може да се нарече справедливо , защото мултимилионерите „не са упражнили насилие“ при забогатяването си.  Нещо повече, ако бедняците „съвсем доброволно“ се наемат да работят за мултимилионерите, за да се изхранват, това също е „съвсем справедливо“. Следователно за либертарианците „неравенството“ е съвсем нормално

              Либертарианството обаче не е единственият „прицел“ на Джералд Коен. Той произхожда от марксическо семейство (майка от Украйна и баща от Литва). Първоначално учи в прогресивно еврейско училище в Квебек, където освен елементите на юдаизма имало предмет „класова борба“. После получава бакалавърска степен в университет „Макгил“ Канада и магистратура в Оксфорд и по-късно преподава в Лондон „Политическа философия и морал“. Така още от рано е запознат с марксизма и намира много грешки, въпреки че по неговите думи 1/3 от кариерата си е посветил на изучаването му. 

            Ето накратко къде намира грешки в марксизма: „Две предполагаеми неудържими исторически тенденции, работейки заедно, гарантират достигането на икономическо равенство. Първата е възходът в организирането на работническа класа, чието социално внедряване би сложило край на неравенството и би го насочило в полза на равенството. Работническото движение трябва да се нарасне по брой  и по сила, докато не получи възможността да премахне неравното общество, което подхранва неговия растеж. Втората тенденция гарантираща евентуално равенство е развитието на производителните сили, като непрекъснатото нарастване на човешката сила да трансформира природата в полза на хората. Такъв растеж би имал толкова голямо материално изобилие, че всичко, от което някой се нуждае за богат и пълноценен живот, може да бъде взето от обикновения магазин без големи разходи за никого.“

           Двете предположения са провалени!

ПЪРВО, понятието „пролетариат“ според марксизма се определя от четири показателя:  (1) да бъдат производителите, от които зависи обществото, (2) да бъдат експлоатирани, (3) да бъдат (заедно със семействата си) по -голямата част от обществото и (4) да бъдат в крайна нужда. С развитието на технологиите в „икономически напредналите държави“ групата с тези показатели се е стопила (за целия свят това не е така). Нещо повече, с помощта на борсите „капиталистите привлякоха своя „гробокопач“, като вече образованите му служители станаха собственици на акции.

       ВТОРО. Високото изобилие, което ще гарантира равенството „…на всекиго според нуждите“ чрез трансформиране на природата е най-малкото АБСУРД. Навремето имало един римски император (Нерон), който е казал „След мен и потоп!“.  Твърдението на Маркс е от същия характер.  

           Следователно равенство трябва да се постигне в състояние на недостиг! Борбата за равенство в такъв случай е всъщност борба за СВОБОДА. Не случайно всички учени по цял свят предупреждават за опасност от ЕКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА. Непрекъснато се увеличават глобите за замърсяване на околната среда. Непрекъснато се правят програми за подпомагане на изоставащите държави, региони и хора. ВСИЧКО ТОВА ДНЕС Е БОРБА ЗА РАВЕНСТВО И СВОБОДА.

            От гореизложеното се вижда, че сме останали оптимисти! Всъщност НАДЕЖДАТА КРЕПИ СВЕТА!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo