КРАТЪК КОМЕНТАР: Аз от години пледирам за пряка демокрация, но истината е, че и представителната не работеше с години в кочината Апталия. В представителната демокрация партиите са длъжни да стигат до консенсус чрез взаимен компромис и така да имплементират волята на суверена, който ги е избрал в определена пропорция.
Днес, за първи път в моя живот виждам как в нашата кочина Апталия това се случва, защото Асен Василев го води на живо в интернет и се гледа от който иска. За първи път в моя живот виждам алгоритъм и технология за изработване на консенсус, защото за първи път е публично. Няма задкулисие, или ако е имало, е било преди това или ще бъде после, но сега те изработват целите на бъдещото правителство публично и пред целия народ. Нима не разбирате колко е важна дори само тая промяна в отношението между тях и отношението им към нас???
ОЩЕ ЕДИН КОМЕНТАР: Не може да им се отрече на Кирил Петков и Асен Василев, че водят преговорите като истински университетски преподаватели. Седнали са в средата, задават въпроси, записват, помагат да се дефинират конкретни идеи и цели и насърчават участниците да се изслушват. Всичко напомня леко на сократичен семинар.
Програмата на правителството се пише пред очите ни. Всичко е на светло. Да, някои от идеите може да не са идеални. Някои от участниците имат спорни биографии. Форматът и водещите обаче са на високо ниво. Не само са на високо ниво, а са автентични. Целият процес е демократичен и прозрачен.
Оказа се, че 'аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме' има алтернатива. Преговорите не е задължително да са раздаване на министерства, пари и поръчки. Няма хора, които да се подписват под проект за конситутция, в замяна на концесия на плаж. Няма дърпане на уши и спиране на Фейсбука на кандидатите за власт, защото се излагат твърде много.
Каква изненада, че Харвард не е Банкя. Момчетата от Хардвард не се изживяват на партийни лидери, които изискват от другите някой да им целува ръка Напротив, те работят наравно с останалите, за да се случат нещата. Като някой, който доскоро е водил подобни семинари, не мога да не споделя задоволството си, че най-сетне българската политика излезе от 90-те години и влезе в 21-ви век.
Промяната е факт.
Emil Sokolov
Ангел Грънчаров: Да, "Харвард не е Банкя", съгласен съм напълно... Да, "аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме" има алтернатива, и това е така, вярно е, има алтернатива... Мутроландия има алтернатива и тя се нарича ДЕМОКРАЦИЯ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар