Как Султан Абдул Хамид II и Кралица Виктория защитили каузата на България?

Султан Абдул Хамид II след заминаването на българските войски от Източната Румелия би могъл без всякакви усилия да превземе Румелийската провинция, но той показал своята благосклонност към Княз Александър и към българите като ги оставил спокойно да защищават своето огнище от агресорите-сърби, подтикнат към това благосклонно поведение от премиера и външен министър Лорд Солсбъри, по заръка на английската кралица. В историческия албум за СБВ-1885 г. цитирам приятелски телеграми с пряка помощ за Княз Александър и за Българското Съединение от страна на Кралица Виктория и чрез нейната дъщеря и лична секретарка Принцеса Беатрис – съпруга на Принц Хайнрих Батенберг. Брат е на Александър, снаха е Беатрис - кръвта на вода не става. 

Турция, ощетената от Съединението, единствената, която имаше някакво право да недоволства, поздрави българската победа; като сипеха искрени похвали и казваха гордо: „Бизим булгарлар” („Нашите българи” – това е турското население, взело участие във войната и се проявило отлично. В Приморския, Преславския и Плевенския полк турците достигат 10–15% от общия състав, а в останалите – до 4%. Войниците турци се били също така геройски, както другарите им българи и процентно заслужили равен брой военни отличия и медали – б.м.). 

(Tosho Kostadinov Peykov)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo