Попаднах на ето тази толкова полезна книга:
Искусство спора. О теории и практике спора
Проф. С. И. Поварнин
Полный текст (Word, zip) здесь.
Можете да я разлистите и дори да се зачетете, няма да сбъркате...
Дали да не я преведа на български и да я издам? Ние най-много от всичко на света не умеем да спорим, жив зян сме в това отношение. Ще видя, но си заслужава труда тази книга да бъде преведена и издадена - и дори да бъде изучавана в училищата. Зер искаме демокрация да правим, нима може да има демокрация без способни да спорят, да дебатират, да водят дискусии личности и граждани?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Е чак пък цяла книга за изкуството ти да побеждаваш в спорове. Едно изречение е достатъчно за "непобедимия" ти аргумент - Другарко това е руска пропаганда.
Прекрасна идея! И да не забравиш в предговора да напишш основните принципи при водене на спор с човек, чието мнение противоречи на твоето.
1. Веднага го наричаш "другарко"
2. Лепиш му триетажен етикат от типа "путиноидно-герберастко-куманоиден".
3 Пишеш зашеметяваща фраза на учиндолски руски, напр. "Сега панимеиш тавариш"
Когато свято спазваш тези три принципа, други аргументи не са ти нужни. Победата в спора е гаратирана.
С комуноиди, таваришч Колю, не може да се спори. Те са бетонни глави. По тази причина се налага да се прибягва до какви ли не майсторлъци. Апропо, знаеш ли как са постъпили твоите политически приятели, именно комунистите, с автора на тази книга? Знаеш ли колко години той е бил в концлагер?
Публикуване на коментар