Защо е прекалено тъпо да кажеш, че вярваш в науката?

Таз нАучна шматка верва в нАуката, а вие вервате ли? 🙂 

Щом ни агитират да вярваме в науката (и във ваксините!), значи науката е отишла по дяволите. В науката вярата няма място, вярата е сфера на религията. Вярата в науката издава спекулиране с авторитета на науката за недостойни, срамни, долни цели. Истинският учен никога не би паднал до това ниво - да призовава народа да вярва в науката и да се пъчи, че той лично вярвал в науката. Нима има някакъв смисъл в това математиците да почнат да ни призовават да вярваме, че 2 + 2 = 4? Ако си го позволят, значи или са полудели, или се опитват да ни правят на идиоти. Та изводът от казаното е: щом ни призовават да вярваме в науката, значи ни правят на идиоти. С някаква твърде непристойна, грозна, подла цел. 

Понеже стана дума, да допълня още нещо. В науката не само не бива да се вярва, но науката не бива и да бъде обичана. Щот некои без смущение гордо казват: аз обичам науката! Ала не се усещат какво казват. Защото науката е сфера, в която емоциите нямат място, те са изгонени оттам, те в тази сфера са изключително вредни, пораждат глупости, илюзии и измами. (Емоциите обаче са сфера на изкуството най-вече, те имат място и в религията, и във философията: щото разумът е синтез на ум (мисъл) и чувство (смисъл, ценност); но в науката те просто нямат място!) 

Да обичаш обаче истината не само че може, но и трябва, също така задължително е да се гнусиш от лъжата и от лъжците - ако искаш да бъдеш нормален, неизвратен човек. Философията и изкуството да бъдат обичани може, може да обичаш Бог, прекрасно е да обичаш свободата, доброто или човека, но да кажеш, че обичаш... науката означава, че си доста ограничен, да не кажа слаб в умствено отношение човек. Или, иначе казано, означава, че си станал "умен кон с капаци"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo