Сфащате ли защо толкоз живо ви вълнува въпросо кои са министрите в бъдещото ново правителство?

Emil Sokolov: Чета анализи за бъдещия състав на правителството. Липсва официална информация, но е нормално хората да се вълнуват кои ще са министрите.

Това, което не е нормално, е всеки да се хваща по нещо и да обрича бъдещото правителство на провал още преди то да е съставено. Не било промяна, а подмяна. Това се чува непрекъснато. Дали ще има промяна предстои да видим.

Този негативизъм обаче не звучи толкова като притеснение, колкото като клетва. Оставам с впечатлението, че много хора искат бъдещото правителство да не успее. Искат отново да бъдат излъгани, за да могат да кажат:

ето, аз казах ли ви'. Всички в България говорят и казват, че искат промяна, но според мен повече искат да са прави и приказката за маскарите да се окаже вярна.

По-леко се живее, когато живееш с убеждението, че всички са боклуци, а ти си велик и неразбран. Това е защитен механизъм и оправдание едновременно. Защитен механизъм е, защото в България наистина често в политиката нещата първоначално са едни, а после се оказват други. Това обаче не бива да е оправдание да хвърляме кал по всеки нов играч. Ако автоматично приемаме, че у нас няма как да има читави лидери, то остава да се задоволим с най-малкото зло. Най-млакото зло обикновено е ГЕРБ, които само това чакат.

Ако идеята председателя на Народното събрание да се сменя всяка година се окаже вярна, то това наистина би било глупост. Някак си обаче никой не обърна внимание на новината, че за правосъден министър е предложена Надежда Йорданова, която е невероятен юрист. За създаването на министерство, което да отговаря за електронното правителство и дигиталзиацията, също не се каза нищо. Сякаш се забрави, че в тази коалиция има и други партии, а не е само БСП.

Тази фиксация върху всичко негативно и отричането на всичко добро не прави услуга на никого. Промяна няма как да има, когато единственото, което ни интересува, е апокалиптичните ни предсказания да се окажат верни. Една работа няма как да стане, когато отначало тръгваме с нагласата, че ще се провалим. Това е национална черта, която е крайно време да сложим под контрол. Иска ни се хамлетщината ни да е трагична, но по-скоро е провинциална.

Да, действията на управляващите трябва да бъдат следени. Не бива обаче това да се превръща в пир на самосъжалението. Между критика и хленчене има съществена разлика. Едното разрешава проблеми, а другото е примирение, че нещата винаги ще са такива и няма смисъл да се опитваме да ги променим. Смисъл от вайкане няма, но да се борим за бъдещето си е задължително.

Ангел Грънчаров: "България е страна, в която хората се делят на три групи: бивши, настоящи и бъдещи министри." (проф. Константин Иречек) Сега сфащате ли защо толкоз живо ви вълнува въпросо кои са министрите в бъдещото ново правителство? Нема български тъпанар на тоз свет, който да не мечтае дълбоко в душата си некой ден да стане министър... (За "Големанов" чувАле ли сте, не сте го чели де, нема да се излагаме сега да четем, но барем чувАли ли сте? А Бая ви Ганя нема начин да не знаете: сещате ли се и он за что мечтает - барем депутатин, барем областен управител да стане ако не министър...?)

ДОБАВКА:

Български дневникъ на Константинъ Иречекъ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo