По случай празника баба Марийка ме почерпи с ето този бонбон...
Днес я посетих да й честитя Рождество Христово, да видя как е, да разбера дали най-сетне не я е посетил някой от нейните съседи-самаряни и да й е донесъл нещичко за хапване (та вчера беше Бъдни вечер и хората в тия вълшебни дни стават неподозирано добродетелни, да, стават потресаващи чудеса в тия тъй светли дни преди Рождество!), а пък съпругата ми изпрати на баба Марийка парче баница, пластмасова кутийка със сърми и пълнени с ориз чушки, друга такава с варено кисело зеле с месо, малко хляб. Е, отидох също така да й занеса и две големи пласмасови бутилки с вода - защото тя няма и вода за да си почиства тоалетната.
Намерих я в къщи. Целият блок ухаеше на какви ли не манджи, коя от коя по апетитни и съблазнителни, но при баба Марийка не се беше отбил никой от нейните повече от 200 на брой съседи-самаряни (те, предполагам, са иначе много добри хора, които обаче обичат вкупом целокупното (прогресивно) човечество, а не някакви си там отделно взети нещастни личности - като някаква си там хептен невзрачна баба Марийка; тази последната, по изключение, въпреки неоспоримите си добродетели, просто я мразят!). Поговорихме си с бабата, тя ми разказа набързо за случилото се: снощи си купила в някакъв ресторант три порции сърмички със сос, за тях ресторантьорът-самарянин й взел... 20 лева, той също така, естествено, обича човечеството като цяло, много иначе е человеколюбив, но не се сеща, че човеколюбивостта му може да се изрази и в това да направи добро на една конкретна личност - като, примерно, подари без пари три порции сърмички на една бедна и нещастна стара жена (вместо да я обере като среднощен разбойник - заради пустите пари!). Разказах й за проблемите около уреждането (узаконяването!) на електричество в апартамента й, попитах я има ли някакви квитанции за платен ток, оказа се, че такива няма запазени. Занесох й отново вода за тоалетната и за миене, поговорихме си малко, пък си тръгнах. Камък ми падна от сърцето, че отидох, ако не бях отишъл, имам чувството, че щях да се пръсна от напрежение (та грехота е, разбира се, ние да ядем и да преяждаме, а в същото време такива като баба Марийка да гладуват!).
Като се върнах, един приятел поиска да си срещнем, той е с кола; като му разказах за баба Марийка, той пожела да отиде да я види; отидохме и там двамата успяхме да пренесем един много тежък диван, който беше натикан в кухнята и пречеше да се излиза на терасата (откъдето много духа, има счупен прозорец); баба Марийка от доста време повтаряше, че този диван трябва да се махне оттам. Е, свършихме тази работа и след това умувахме как да решим проблема с пускането на електричеството в апартамента й. Това е в общи линии.
Хубава вечер ви желая, драги непроявили се все още самаряни и самарянки!
ДОБАВКА:
Добрият самарянин – притчата и живота
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар