Stanislav Ivanov: Чуждица...
Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov Нима смятате, че такава дума няма в българския език? А разбирате ли какво означава един народ да забрави точно тази велика дума от езика си - думата правда? (Противоположна на нея е думата "кривда".)
Stanislav Ivanov: Предпочитам думата ИСТИНА... съответно ЛЪЖА.
Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov Думата "правда" има корен "прав" и, респективно, "правя". По тази причина тя е страхотна дума. Думата "право" също произлиза от същия корен. И думи като "права", "правила", "правителство", "управление", "правилник", "справедливост", "правота" и още много други. Но е забележително, че сме се отказали най-вече от думата "правда", даже я смятаме за чужда (руска, но руснаците са я взели от нас - чрез старобългарския, т.е. т.н. "църковно-славянски"). Руснаците дори са запазили тази дума, а ние сме на път да я забравим напълно. Което е показателно. От тази гледна точка нима е чудно, че сме затънали в безправие, т.е. в беззаконие?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
9 коментара:
Stanislav Ivanov: Все ми се струва че българската дума е правдина а не правда
Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov 🙂 Грешите. Правдина е производна от правда. Но самия факт, че не признавате тази дума говори много. Също така някои смятат, че българската дума е "свободия", а не "свобода"...
Stoytcho Dimitrov: Ооооо, кой не помни тодорживковите малка и голяма правда 😉
Ангел Грънчаров: Stoytcho Dimitrov Аз ги бях забравил тия тодорживкови тъпотии...
Ангел Грънчаров: Stoytcho Dimitrov Щото комунистите непрекъснато лъжеха, измислиха голямата и малката правда за да замажат лъженето си...
Stoytcho Dimitrov: И вестник Правда
Ангел Грънчаров: Stoytcho Dimitrov У нас областният вестник за Софийска област се наричаше "Софийска правда", доколкото си спомням.
Stoytcho Dimitrov: Ангел Грънчаров , кой знае още какви щуротии са назовавали с тази дума – така че е нормално да бъде изгонена от съзнанието ни
Ангел Грънчаров: Stoytcho Dimitrov "Голямата правда" беше, че комунизмът неизбежно ще дойде, а "малката правда" беше, че докато го чакаме да дойде, ще измрем от глад...
Stoytcho Dimitrov: Ангел Грънчаров , неее, ставаше дума, че голямата правда е строителството на социализма и стремежът да изпълним решенията на последния конгрес, а малката правда, че хората еснафски се опитват да се уредят с връзки с телевизор или тухли
Ангел Грънчаров: Stoytcho Dimitrov Не бива заради злоупотребите на комунистите с думата "правда" да я обявим за комунистическа дума и на това основание да я забравим.
Stoytcho Dimitrov: Така отминава световната слава...
Истината се отнася повече до философията, изкуството, науката и религията, тоест до духовната област. Правдата е повече във връзка с правото, политиката и обществения живот. Те и двете не са любими думи в цивилизация, в която основното нещо са парите, така наречената икономика. В която и духовните, и обществените неща се измерват с количеството пари, които носят. Когато става дума да ти взема парите, истината и правдата не помагат. Вместо тях използваме целесъобразност (истината била относителна, за един е такава, а за друг - онакава) или пък нещо друго. От рода на "адекватност". Ако хармонира с управляващия светоглед, е ок. Ако не хармонира, не става. "Голямата правда" и днес според съвременните марксисти е поставянето на интересите на "обществото" над тези на личността. Тоест това, което е изгодно за хората на власт. Свобода за иранските травестити като група и пълно отрицание на правата на отделния ирански травестит като индивидуалност ("Малката правда").
Георги Календеров
Георги Календеров Думата "истина" идва от глагола "есть", сигурно в началото е била "естина", а по-нататък е станала истина. Есть или днешното българско Е означава съществуване, "това, което е", и то "такова, каквото то е". Значи истината е неделима от реалното, от съществуващото, от битието. Битие, идея, същност и истина съвпадат, истина е тъкмо идеята за това, което е, такова, каквото то е. Правдата иде от "право" (противоположно на кривото!), нещо като си е така, като е право, не бива да бъде смятано за криво - а пък кривото да се смята за право е безобразие, е тъпа работа. Тъй че аз лично не приемам това разграничение, че правдата била свързана повече с практическата сфера, с правото, политиката, "обществения живот" и че могло да има безброй правди, колкото са човеците, толкова да са и правдите, това ми се вижда неправилно. Смятам, че правда и истина са едно и също нещо, просто имаме две думи за едно и също нещо, по тази причина едната сме почнали да я забравяме. (Това, че се е утвърдила думата истина съвсем не значи, че много почитаме истината, не, напротив, лъжата почитаме, а истината ни е неприятна, тя била "горчива" и пр.) Още римляните неслучайно са казвали: "Истината ражда ненавист, а подмазването - приятели.". Аз харесвам думата "правдолюбие", докато дума "истинолюбие" нема, защо ли е така?
Георги Календеров Между другото и една друга дума почти не я употребяваме и сме на път да я забравим - думата "естество". Тя също като думата истина произлиза от съществуване, от глагола Е, т.е. "есть". Използваме думата "природа". Еестество и природа едно и също нещо ли са?
Според мен истина, правда и донякъде естество (естественост, органичност, искреност) са синоними, но между тях съществуват и тънки различия. Например можем да ги отнесем така:
* Истина. Свързва се с вечността и духа. Отразява непроменимите неща;
* Правда. Свързва се с времето и душата. Тя отива повече към справедливостта като синоним, с правото, с взаимодействията между хората в обществото;
* Естество, естественост, органичност. Повече се отнася към мига и физическото тяло. В смисъла, в който чалгарите пеят "Не сме безгрешни, но сме истински". Под "истински" те тук нямат предвид нито Христос като "пътя, истината и живота", нито "голямата правда" на Бай Тошо, а именно че са естествени, органични. Такива са си, така им идва отвътре, това е тяхната природа.
Тези три категории се припокриват донякъде, но остават и посвоему различни. Те илюстрират една троичност на човека и обществото.
Георги Календеров
Ето, и чалгарите вместо "естественост" използват "истина", когато искат да кажат, че са органични. Значи думите са взаимозаменяеми. Ние разбираме какво искат да кажат Глория и Азис, когато пеят за истина. Но и правим тънката разлика, че са много далеч от истината.
Георги Календеров
Георги Календеров Вярно, има нюанси, езикът затова е най-великият философ - щото държи под контрол нюансите и не ги губи. Примерно ако Азис вместо "Не сме безгрешни, но сме истински" пропее "Не сме безгрешни, но сме правдиви", явно смисълът, който влага, ще отиде по дяволите, ще се загуби. Но ние наистина сфащаме, че това "истински" на чалгарите е не съвсем истинско, е чалга-истинско.
Явно въпросният Станислав Иванов е поредният не прочел една книга патриотар.
Думата Правда е източна българска дума и аз много често я употребявам.
Тази дума е една от малкото чисто философски български думи, и има дълбок двойнствен смисъл защото означава и истина и справедливост и също така показва, като показва дълбоката връзка и взаилоотношения между тези две категории.
А да я наречеш чуждица това означава че явно не познаваш българската традиция и култура и е много смешно.
Това е за сега.
Dimityr Filipov
Много е тъжно, че думата "правда" не предизвиква никакъв отзвук в масовата българска душа. 🙁 Същото може да се каже, за жалост, и за думата свобода...
Публикуване на коментар