Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 8 декември 2021 г.

Тъкмо мен да изберат за министър на образованието - нима такава истинска промяна е възможна у нас?

Докъде стигнА авантюрата на депутат от ПП да ме предложи за министър на образованието? Разказвам тази прелюбопитна история, която още не е свършила. Ами ако случайно стане така, че моя милост е бъдещият министър на образованието? Дали тогава нема да настъпи... краят на света? :-) Дали некои властващи бюрократи тогава от уплаха нема да скочат от прозорците на своите тъй уютни кабинети - или нема такава опасност?

Ще видим какво ще стане де, търпение се иска още. Дано, дано нещо стане, спор нема, че аз съм най-добрият вариант за министър на образованието, ама надали точно на моето име ще се спрат. Пък и кой ли мен ще ме подкрепи от партиите в правителствената коалиция? БСП ли? Айде де, тая нема да стане! ДБ ли? Или ИТН? Аз да не съм приятел на Славчу (или на Христо Иванов!) че мен да предложат - или моето име да подкрепят? Ще видим де. Да млъквам, че да не разваля работата, дето сега се пече. Щот заради тоя моя голема уста откак се помня все си страдам.

Език мой, враг мой - така е казАл нашият тъй мъдър народ, нали така беше? Езикът кости нема, но кости чупи - а таз поговорка знаете ли я? Да млъквам. Да, мълчанието е злато. Бъдете здрави! До скоро! Здраве да е само, пък кой ще е министър - майната му най-сетне. И без власт може да се живее, нали така?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Ами ако случайно стане така, че моя милост е бъдещият министър на образованието?

Тогава аз ще си изям зимните кожени ботуши, заедно с металните капси, насред Джумаята!!!

:-) :-) :-)

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, похвална е Вашата себеотрицателност! :-) Почвайте да ядете ботушите си... И си пазете пломбите...