И тъй, знае ли някой какво е станало след 1991 г. с човека и историка Георги Грозев от Пловдив?

Започнах да пиша нещо като разказ или есе за една личност, за един човек (който при това заслужава това име!), с когото съм имал прекрасни човешки отношения, но който по неизвестни за мен причини след 1990 г. изчезна - и досега не съм го срещал и виждал; казва се този човек Георги Грозев и понеже много съм мислил за неговата съдба, ми се иска да разкажа за него, а и по този начин ми се иска някой, който знае какво се е случило, който го познава, да разкаже всичко, стига да попадне на този текст. Досега написаното публикувах под заглавието Ще намеря ли своя загубен приятел - пишейки позакъсняло есе за него?, а сега продължавам нататък.

И така, Георги Грозев навремето, преди 1989 г. е главен асистент в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм", преподава учебния предмет "Научен комунизъм", но има тази особеност, че е изключително интелигентен, чете много и то всякакви, при това най-качествени книги, изключително е скромен, честен и добър човек (смея да заявя това и мога да го докажа!); ние другаруваме с него, разговаряме често, обсъждаме прочетеното, тогава именно Горбачов махна цензурата и руските вестници и списания изведнъж станаха изключително интересни и приятни за четене; с Георги се увлякохме по тяхното четене и обсъждане. И в тази връзка, пак под влияние на разговорите с него, аз реших да инициирам създаването на Философски Дискусионен клуб в ПУ (аз по онова време бях там, в същата катедра, млад асистент по философия съм, на 26 години спечелих конкурса!). Интересно е, че в катедрата имали такъв обичай: най-новият асистент, за да го проверят що за птица е, да го слагат за шеф на идеологията в Университския комитет на Комсомола, на т.н. ДКМС, означава "Димитровски Комунистически Младежки Съюз", и това се налага да кажа, щото младите няма как да знаят тия неща; е, и мен сложиха на тази длъжност, на обществени начала (нищо не се плащаше!), без да ме питат ме сложиха, избраха ме даже без аз да присъствам на събранието (писал съм навремето за тия истории в моята книга със заглавие СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България", тя има и онлайн издание, свободно можете да я намерите ако искате и да я разлистите). 

Затова няма да се повтарям какво стана като бях на този пост или на тази длъжност, тъй да се рече, чудесна, великолепно-скандална история се разрази, в резултат обаче аз, малко преди да ми бият шута от Комсомола (стана голям скандал!), успях все пак да създам този Клуб; при това уредих той да е към Комсомола. Работата беше там, че извън Комсомола Партията немаше да позволи да има такава организация, такъв клуб, но, на второ място, като канех видни личности, предимно философи от София, да изнасят лекции в Клуба, аз можех да им плащам с комсомолски пари поне пътните, те хонорари не искаха, но срамота беше поне пътните им разходи да не бъдат поети от домакините. За да стават тия неща, ми помогнаха твърде много няколко човека, освен Георги Грозев, за когото казах, че имаше влияние в университетската партийна (на БКП) организация; освен него много помогнаха клубът да оцелее Георги Андреев, доцент (тогава, по-късно е професор) от Химическия факултет, завеждащ т.н. ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта, структура към ДКМС) и Кирил Коликов, от Математическия факултет, който пак завеждаше нещо, отговаряше за нещо, към Комсомола май, не помня точно; те много помогнаха, бяха разбрани хора, подписваха се под разни документи, предлагани от мен, поеха известни рискове, но не се поддадоха на натиска и докрай удържаха. 

Но фактически спасяваше Клуба Георги Грозев, с когото споделях всички проблеми, аз бях двигателят на клуба, негов председател; имаше период, когато Партията наложи мен да ме махнат, сложи свой човек за председател на Клуба, става дума за един друг асистент от катедрата (няма да му казвам името, той оцеля в ПУ до ден-днешен, разбира се!), та той се опита да го задуши и умори отвътре, но народът се групира около мен, след известно време бутнахме чуждия човек и пак аз поех работата на председател - и тогава вече дойде 10 ноември 1989 г. Ала Георги Грозев наистина изигра главната роля да спасява Клуба - ходеше да разговаря с някакви важни другари, по едно време ми намекваше, че даже вездесъщата ДС била проявила интерес към нашата дейност (от София при нас идваха разни дисиденти, професори, бегълци от Партията като Николай Василев, професор по философия, Красен Станчев, знаете предполагам кой е той, той също така е мой познайник от университета в Санкт-Петербург, където и той учеше философия, проф. Иван Славов, акад. Кирил Василев, философ, голям оратор, много други, да не изброявам всичките, невъзможно е, проф. Цочо Бояджиев, проф. Любен Сивилов, Здравко Попов, сега също професор, много бяха, месечно по 1-2 идваха, понякога и по-често, изнасяха бунтовни речи или лекции, опасни мисли развиваха, имаше както си му е редът и доносници, та ето, на Георги Грозев се налагаше да гаси пожарите; и той вършеше тази работа непрекъснато, без да се оплаква, да роптае, напротив, беше изцяло солидарен с мен, подкрепяше ме, щото съзнаваше, че правим нещо добро и нужно; спасяваше клуба, спасяваше и мен, щото без мен клубът щеше да загине, ние с клуба станахме едно цяло. 

Разбира се, другарите още тогава се чудеха как да ми бият шута, да ме изгонят от ПУ, ето, за да не се случи това до ноември 1989 г., заслугата е най-вече на Георги Грозев. В интерес на истината и партийният секретар към катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" тогава доц. Димитър Грибачев (политикономист), е помогнал доста, но той сякаш нямаше такова влияние в партийните среди като Георги Грозев, който, както писах по-горе, е произхождал от някакъв влиятелен комунистически род, не съм го питал точно за тия неща, но това се говореше и се знаеше, та именно по тази линия имаше влияние. И го използва ето с такава "деструктивна" цел: да помага на тия, които подронвахме идеологическата власт на Партията, щото влияехме на най-важното - умовете на младите, на студентите. 

Георги Грозев, леко прегърбен, с една малка чантичка под мишница, в която имаше най-новите вестници, списания, по една книга, крачеше из коридорите на университета, тихичко, без да се натрапва, идваше и на сбирките на Клуба, сядаше някъде отзад, почти никога не се е обаждал в дискусиите, но той беше нещо като... Дън Сяо-Пин на Клуба, без него Клубът щеше да загине и щеше да бъде задушен за месец-два; аз нямах сили да се боря с всемогъщата Партия, но ето че Георги Грозев успяваше да я баламосва, да си играе с нея, да спасява и клуба, и мене. И така тази твърде романтична история с Философския Дискусионен клуб към ПУ продължи до 1989 г., ноември месец. Вкратце ще разкажа какво стана след това - когато "изгря слънцето на свободата".

Г.Грозев преподаваше най-лошия идеологически предмет (ако не броим т.н. "История на Българската Комунистическа Партия", да, и това учеха студентите, и то беше задължително за всички специалности на всички университети: Партията яко воюваше да държи в тотално подчинение умовете на младежта!); след 10 ноември 1989 г. в моя кабинет се създаде "Независимо студентско дружество", което веднага поиска премахването на т.н. идеологически дисциплини или предмети; аз подкрепих студентите - и катедрата единодушно ме обяви за "предател" и за "лош човек" (щот съм бил изменил на комунистическите догми, в които, прочее, никога не съм и вярвал де!). С Георги Грозев не сме си развалили отношенията в онзи период, е, спорили сме много, почнаха се обречени битки катедрата да оцелее като си смени името (и най-вече да си спаси заслужилите и верни кадри, нали така?), учебните дисциплини да приемат други, по-неидеологизирани и неоцапани толкоз имена, примерно "Научният комунизъм" да стане "Политология" (да приеме името на тази "буржоазна наука", срещу която научните комунисти цял живот бяха воювали!), а пък "Историята на БКП" да стане само "История на България"; т.н. "Диалектически и исторически материализъм", или "Марксистко-ленинската философия", предметът, който уж преподаваше моя милост (аз винаги, прочее, съм си преподавал философия, Платон, Сократ, Кант, Хегел и пр., има мои студенти, които могат да потвърдят това, имената на Маркс и Ленин моите уста не са даже произнасяли!), да стане просто "Философия", а "Политическата икономия на капитализма и социализма" да стане "Мениджмънт и Маркетинг", т.е. предлагаше се чрез модернизиране на имената на предметите да бъдат поне запазени проверените и верни на Партията идиологически кадри (способни, разбира се, на всякакви идейни салтоморталета - само и единствено заради паричките, заради лапането!). 

Аз пък се изявих (особено след ноември 1989 г.) като открит враг на комунизма и, следователно, като "предател"; в катедрата, с малки изключения, виждаха в мен същински Сатана, крайно лош човек, предател, подлец и пр. (както и досега ме нарича другарката дежурна оплювачка в блога ми, тя, завалийката, все още е със същото тотално неадекватно на живота комунистическо съзнание и затова така ме възприема!); е, провеждаха се инфарктни заседания на катедрата, всяко мое изказване там беше приемано с освиркване, с крясъци, правоверните другари побесняваха като ме чуеха; конфликтът беше невъзможен за решаване, това беше същинска битка, дори война (която моя милост, за жалост, се налага да води до ден днешен, щото комунизмът вампиряса и още продължава да живее в главите на толкова много хора!). Георги Грозев обикновено си мълчеше на тия скандални и унизителни катедрени събрания, но си личеше, че вътрешно имаше доста трудна за обясняване позиция, щото в цялата тази работа имаше един тъй важен нравствен момент, който сякаш само той сред партийните другари го разбираше и признаваше. В душата на този честен човек (той май е единственият честен човек-комунист, когото съм срещал в живота си!) се водеше жестока вътрешна битка, той, разбира се, не можеше да прокълне комунизма, в когото е вярвал, но беше наясно и с всичките поражения, които комунизмът нанесе на човечеството - и в човешките души най-вече. 

Как е протекла тази битка в душата на приятеля ми Георги Грозев аз не зная, щото в един момент той се затвори още повече и вече и с мен не разговаряше като преди; по-рядко и почнахме да се срещаме, щото срещите му с мен можеха да бъдат изтълкувани в смисъл, че той ме подскокоросва да правя или да говоря това или онова, а това на него явно не му е било приятно (щото не е било истина!). Сложна ситуация възникна, именно имаща значим нравствен смисъл. 

И когато се реши, след много борби, Партията да спаси каквото може, да запази поне верните си кадри, и Факултетният съвет на тогавашния Педагогическо-филологически факултет трябваше да гласува новите, модернизирани наименования на предметите, с оглед преназначаването и запазването на верните на Партията кадри, тогава нали се сещате на кого единствен (и на още една преподавателка, историчка, която беше се изявила като демократка и седесарка!) ФС не гласува преназначението? Разбира се, на моя милост не гласува преназначението, с комунистическа безпардонна наглост другарите си гласуваха променените и модернизирани имена, а само на врага и на немарксиста, на некомуниста Грънчаров не гласуваха новото име на дисциплината, която трябваше да преподавам; преадставяте ли си, всички марксисти-ленинци и комунисти се преобразиха във "философи", в "политолози" ("буржоазни"), в "историци" и в какви ли не още, а само на мен ФС благоволи да остави старото име, именно "Диамат-истмат": представяте ли си що за гавра е това?! А пък Ректорът, бивш партиен секретар на БКП проф. Никола Балабанов, той през годините на демокрацията се изявяваше като цененен кадър на БКП-БСП, с неописуема радост подписа заповедта за моето опраскване-уволнение, знаете, за другарите такова нещо като морал не съществува; биха ми шута през декември 1991 г. 

Аз повече и не стъпих в университета; е, срещнахме се с Георги Грозев за раздяла, той, горкият, просто нямаше думи, мълчеше най-вече, имам този спомен, чувстваше угризения, но знаеше прекрасно, че другояче другарите му немаше как да постъпят, то беше борба за съществуване. Шест месеца след това цялата катедра беше закрита от правителството на СДС (на Филип Димитров), а пък другарите малко след това, когато пак взеха властта, си уредиха връщането на най-верните си щерки и синове в ПУ, чрез "конкурси"; Георги Грозев обаче, естествено, не беше вече сред тях. И така, този тъй скромен, но прекрасен човек изчезна и аз не съм го виждал и чувал вече 30 години!

Разговарял съм с някои хора, общи познати в ПУ, някои са ми казвали, че са го виждали да се разхожда около сградата на университета съвсем сам и самотен. Той не стана бизнесмен, както това направиха други оправни другари, той не забогатя, той не стана капиталист, как той е живял (и оцелявал!) в годините на прехода само Бог знае. (Дали е оцелял изобщо пак само Бог знае!) Затова ми е толкова тъжно за него. Знам също, че по едно време е опитал да учителства по история, даже знаех в кое училище е работил, но поради особеностите на характера му това се е оказало най-вероятно невъзможно: да си човек, и то истински, и да учителстваш, е доста трудно да се съчетава в съвременно българско училище (в съвременно българско училище можеш да оцеляваш ако си не човек, а примерно, си змия, да речем кобра, ако си лисица също може да оцелееш, ако си плъх също става, ако си свиня или говедо непременно ще оцелееш, но само ако си човек задължително няма как да оцелееш!), а Георги Грозев беше преди всичко човек. И явно са го опраскали и изгонили от учителстването скоро след това, предполагам и предвиждам. Дали не е отишъл да учителства в някое село аз не знам, това е възможно, но пак нищичко не знам. Ако някой знае нещо за съдбата на Георги Грозев, историк от Пловдив, да каже, да се свърже с мен: ще му бъда много благодарен. 

Спирам дотук, ча пак закъснявам за работа. Аз сега работя като... пазач. (Нищо чудно Георги Грозев да се е препитавал години наред пак по същия начин, щото пазачът има възможност и книги да чете...) Дали той още е жив не зная, но е твърде възможно вече да не е жив, щото той и много пушеше...

Хубав ден и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo