Сгафи ли другарката Йотова, какво означава да си васал, чий васал е тя лично и дали страната, на която тя е резервен държавен глава, не е фактически васал на доказано враждебна на българския интерес, но тъй мила на сърцето на др. Йотова, чуждоземна империя? Апропо, докога ще търпим тия, които прегрешават спрямо истината? Бившата журналистка и пишман-политичка Йотова дали не си позволи да подложи динена кора на президента Радев и на правителството на Кирил Петков - допустимо ли е това? Ако не е допустимо, ако противоречи на статута на вицепрезидента, дали президента Радев не трябва да й "дръпне ушенцето"? Или тя самата се опитва, водена от злотворния си путинофилски (не мога да го нарека "русофилски" щото таваришч Путин всъщност е най-големия враг на Русия и на руснаците: тъкмо той най-много вреди на коренния руски интерес!) сантимент, да се качи на главата на президента на България - за да му пречи да си изпълнява ролята на истински държавен глава? И на още такива въпроси се налага да се замислим и да ги обсъждаме, стига да ни е скъпа истината, към което ви и призовавам!
Затова: коментирайте смело, вашето мнение има значение! Мълчанието, противно на убеждението на немислещите, не е злато, а е злото - ако мога да използвам тъй сполучливия и мъдър израз на г-н Иво Инджев.
Благодаря за вниманието и до нови срещи!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар