Нима е лошо управниците ни да мислят различно и публично да спорят - откъде-накъде?!

Президентът Румен Радев и Премиерът Кирил Петков не се карат, а спорят - и това е прекрасно!

Да, да имат политиците и управниците различни позиции по истински сложните въпроси е съвсем нормално и естествено, а да изразяват открито, публично тия свои различия е направо прекрасно, да не говорим за това че е правилно, нормално, добро и дори разумно: защото този е верният път, така именно и функционира демокрацията. Тъй че ония, които се радват, че управниците ни, че ръководителите на властта у нас, именно Радев и Петков, се били "скарали", че били имали раздори, което вещаело лошо тяхно общо бъдеще, е само демонстрация на това, че въпросните дами и господа, другари и другарки робуват на твърде остарели представи за политиката като "монолитно железо-бетонно единство" на властта, на управляващите и пр. 

Такава ми е тезата, покрай разгръщането й се спирам и на някои други възлови въпроси в своя коментар. Приятно слушане и приятни размисли ви желая - и вдъхновено участие в дискусиите! Коментирайте, говорете открито и смело какво мислите, не мълчете, включвайте се в дебатите и дискусиите - този е верният път, така именно правят разумните, добрите, истинските политици и граждани! 

Този е верният начин и за функциониране на демокрацията, това именно е демокрацията...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo