Ако искаш новата година да е наистина нова за теб, направи нещо ново, промени се, опитай се да живееш по-иначе, по-разумно, по-добре, по-вярно, по-истински!

 

Искам да кажа нещичко на хората, които са посрещнали новата година сами - и на които им е тъжно по тази причина.

Не страдайте прекалено от тази самота, вярно, неприятно е да посрещнеш нова година сам, без близки същества около теб, но се опитайте да осъзнаете следното:

"Който не обича самотата, не обича и свободата. Защото човек е истински свободен единствено когато е сам." Това са думи на великия философ Артур Шопенхауер. И какво излиза? Вие сте тъжни, че сте сами, а това, погледнато от този ъгъл, не е толкова лошо! Има и нещо добро в това, нали така? 

А вие може би страдате тъкмо защото не сте схванали истината, която Шопенхауер е имал добрината да ни съобщи. Големите и шумни компании винаги са и голямо зло. (Чели ле сте Достоевски колко много страда на младини, по време на своето 10 годишно заточение - !!! - за това, че и един миг не може да остане сам сред множеството затворници, заточеници, концлагеристи, иначе казано!) Човек има опасност да се "разтвори" в тях и да загуби себе си - опитвайки се да угажда на другите, дори и най-близките ни. 

Всяко нещо си има две страни. Не мислете едноизмерно, а се опитайте да постигнете цялостния смисъл. Има и хора, които ви завиждат, че сте сами, т.е. имате толкова голяма свобода! А свободата е най-прекрасното нещо на този свят! Вие имате огромни шансове, които явно не използвате щом сте така тъжни когато сте сами, нали познах? 

Примерно: обичате ли да четете книги? С книгата изобщо не си сам или самотен, напротив, си в прекрасна компания - тази на автора й!!! (По тази причина аз примерно изобщо не знам що е самота, аз винаги съм в най-приятна компания, тази на авторите на книгите от моята библиотека, имам хиляди книги и в град Долна баня, моето родно място, и тук, в Пловдив!) Тоест вие можете да имате за приятели, и то истински, не кой да е, а, примерно, самият Шекспир, самият Данте, самият лорд Байрон, самият Достоевски, самият Михаил Булгаков, самият Камю, самият Сартр, самият Платон, самият Кант... да изброявам ли още?!! 

Цял живот няма да ви стигне да разговаряте и да дружите с тези велики личности чрез книгите им! А вие сте увесили нос и се окайвате: "Ах, горкият аз, колко съм нещастен, сам съм, нема що да правя, ще умра от скука, от тъпеене, ох, реве ми се, нема с кой да обменя дума!" Алооо, тъпчовци, винаги има с кой да обмениш много думи и да разбереш много истини, обогатявайки душата си, ала те мързи да го правиш и затова си изпаднал в тъпо нищонеправене: само плюскаш, излежаваш се на топлия диван, оригваш се и се окайваш, нали така, нали познах? 

Нещастнико, около теб има и живи хора: а защо допусна сред тях да нямаш приятели, и то истински? Може би грешката е в теб, може би си стигнал до наистина отчайващото положение никой от хората около теб да не те смята за интересен, за приятен, за добър човек? Кой ти е крив тогава за положението, в което си се оказал?! Мисли малко де, недей да се отпускаш! Недей да се излагаш! Мисли, т.е. бъди човек, драго оскотяло от скука и безделие животно! (А мнозина сте и побеснели от скука и от невежество и сте станали дори комуноиди, путлеристи и мизантропи, мразещи и Европа, и Америка, и цивилизацията, и човечеството, и Бог, и свободата, която Той ни е дал, и празния си живот мразите, нали познах, нали напипах тренчето, що ви боде в пробитите ви цървули?!)

Вярно, съгласен съм, около нас е пълно с хора, с които просто няма що да си кажеш, те са безинтересни, неразкрили се, затъпели са, скучни са, простаци са, комуноиди са и т.н. Да де, така изглежда, но в някакъв смисъл, да признаем и това, всеки човек е интересен, запомни това от мен! Ти също си интересен, но не си се разкрил най-вероятно, свил си се в някаква черупка, в броня си оковал душата, мислите, емоциите си, духа си. Недей така, човече, глупаво е! И знай поне това от мен, важно е:

Живеейки, ние постоянно това правим: разгръщаме себе си, показваме заложеното, което Бог ни е дал, създавайки ни, подарявайки ни безсмъртна душа, развиваме се, обогатяваме се, общувайки с различните от нас, включително и общувайки с... "мъртъвци", с душите (мислите, т.е. книгите!) на хора, които отдавна са умрели, но всъщност са по-живи от толкова много не знаещи защо живеят уж живи хора! 

Да, Божественият Платон, примерно, е много по-жив от толкова много "живи мъртъвци", които са погубили душите си, пренебрегнали са Божията искра, що блещука у нас, именно своята душа, потъпкали са духовната си същност, т.е. те мразят да мислят, мразят да търсят истината, не им пука за това що е добро, що е право, що е зло, що е красиво, страдат от глупави мании и комплекси, а именно че са "най-добри", "най-умни", "най-учени", "най-образовани", че са "многознайковци"! Или са дори "всичкознайковци", които са вирнали носове та човек не смее да ги заговори или да ги попита нещо, а всъщност са най-кухи и празни дървени "философи", т.е. са празнословци, словоблудци, са лъжци, които умеят да лъжат не само ближните си, но и себе си дори! 

Умолявам ви, не бъдете като тях, ако вече сте станали като тях, направете нещо да се освободите от тия тъй глупави и грозни мании, от високомерието си, от лицемерието си, от лъжливостта си, от извратеността си и пр. Щото хората от този тип сами довеждат дотам, че накрая остават съвсем сами. Станало е така, щото те друго не са правили освен да отблъскват човешките същества около себе си, а не да ги печелят, да ги привличат и пр.

Още много мога да пиша по тази тема, но спирам дотук. Да си човек е велико нещо, то е и най-важното на този свят; "Бъди човек!" в истинския смисъл е онова, за което работят всички религии и всички велики философии, за това неуморно работят и духовете, които са посветили себе си на различните изкуства: композитори, художници, писатели, поети, артисти...

Спирам дотук. Честита нова година! Ако искате 2025 г. да е наистина нова за вас, направете нещо ново вие, променете се, опитайте да живеете по-иначе, по-разумно, по-пълноценно, по-истински. Ако обаче сте си все същите, ако се оставите на инертността (безразличието, мързела, апатията, ината...), новата година ще бъде още по-лоша, тъжна, безсмислена и пр. за вас, т.е. разберете най-после ето това:

ОТ МЕН ЗАВИСИ ВСИЧКО! ДА, АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЧОВЕК И НЕ САМО ЗНАЯ ЩО Е СВОБОДА, АЗ ОБИЧАМ СВОБОДАТА СИ, ПОЛЗВАМ СЕ ВСЕКИ ДЕН ОТ НЕЯ, БОРЯ СЕ ЗА НЕЯ, НЕ ДОПУСКАМ НЯКОЙ (В ТОВА ЧИСЛО И АЗ САМИЯТ!) ДА МИ ПРЕЧИ И ВРЕДИ, АЗ ОТ СВОБОДАТА СИ НЯМА НИКОГА ДА СЕ ОТКАЖА, А ЩЕ Й БЪДА ВЕРЕН ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ!

Приятни размисли! Нека първият ден на годината да бъде хубав за вас!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo