Колегата-блогър Георги Хаджийски е написал текст, предразполагащ към размисъл:
Какво мислите …
Ето какъв коментар написах там, в неговия блог:
И аз се замислих. :-) Туряш някому или на нещо етикет. И се успокояваш. Примерно казвам: той е путиноид. Лепвам му етикета. Тъй пък мен ще ме нарече: "Грънчаров е соросоид!". И толкова. Аз съм нещо много повече от някакъв си там "соросоид" (какъвто, прочее, не съм - и няма да бъда!". Той, да предположим, е нещо повече от банален и скучен путиноид или комуноид. Но ний като си лепнем етикетите повече не чувстваме нужда изобщо да разговаряме. Той ме намразва. Аз пък съм чешит и мигновено забравям обидата. Щото нямам високо мнение за путиноидите. Но един от партия ИЗРАЖДАНЕ ме смая преди време; беше по време на изборите, а той беше кандидат за... народен представител; като ме видя и позна (аз бях в СИК), дойде при мен, каза ми името, пожела да се ръкува с мен, заяви ми, че въпреки различията във възгледите ни ме бил уважавал, понеже съм говорел и пишел каквото мисля, без да си кривя душата и пр. Бях силно впечатлен. И писах по този повод в блога си. Оказа се, че и... путионидът-комунод може да е човек! Колко странно е това?! :-) Като пиша това, не значи, че съм си изменил мнението за путиноидите от ИЗРАЖДАНЕ. Не, имам крайно лошо мнение за тях. Но доколкото все пак сме ЧОВЕЦИ бихме могли да се отнасяме човешки помежду си, нали така? Значи изводът какъв е? Да правим всичко, че въпреки разните различия да си останем човеци, нали така?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар