УЧИТЕЛСКА ЗАПЛАТА - 3500 лв.
СРЕДНА ПЕНСИЯ - 1774 лв.
КЕБАПЧЕ - 0.50 лв
ПОРЦИЯ АГНЕШКО МЕШАНО В РЕСТОРАНТ - 10 лв.
ТОВА НЕ Е ФАНТАСТИКА, ТОВА СА ДАННИ ОТ ДОКУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1933 г.
Първата снимка е известие за повишение на заплатата на прогимназиална учителка от Пещера за 3500 лв.
Другите две снимки са от реклами на ресторанти, в които четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:
Агнешко мешено – 10 лв,
бъбрек – 2лв,
пържола – 2лв,
дробчета – 1лв,
сърца – 1лв
В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големият апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.
В статистическия годишник на Царство България от 1933 г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:
Брутна ЧАСОВА заплата на работник
1. Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./
2. Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.
3.Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.
4. Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.
Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.
5.Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.
6. Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.
7. Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
……………………………
Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.
_______________________
АКО СИ СПОМНЯТЕ НАВРЕМЕТО В УЧИЛИЩЕ НИ УЧЕХА, ЧЕ СССР НИ БИЛ ОСВОБОДИЛ ОТ ТЕЖКО ФАШИСТКО И КАПИТАЛИСТИЧЕСКО РОБСТВО.
/чрез Даниела Горчева/
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Баба ми, която скоро почина, ми е разказвала много за Царство България.
Била е на 16г., когато червената армия нахлува в България. Винаги казваше, че най-добре живеел народа по времето на Борис III. Хората си обработвали земята и се изхранвали, кадърните хора, занимаващи се с различни занаяти, са били изключително уважавани. Били са сплотени хората и склонни да си помагат, много човешки са общували помежду си, дори и да не са се познавали. Не можех да не й вярвам, защото тя все пак е живяла тогава. Казваше, че комунизма отчуждил хората едни от други, а насилствената колективизация сложила край на постиженията на българското земеделие и селско стопанство. Нейният баща е имал много овце и не искал да ги дава за ТКЗС. Отишли някави другари да му ги вземат, той ги помолил най-учтиво поне малко да му оставят, като баща на 5 деца, да има за мляко и месо...обаче другарите го пребили. Оцелява, но година по-късно заболява от рак от стреса и умира. Та така.
Моят дядо пък (от страна на майка ми, Бог да ги прости - и двамата са покойници!) разказваше, че комунистите в селото до 9-ти септ. 1944 г. били най-големите калпазани и бедняци, които дори и в най-усилните дни на жътвата, когато всичко живо се изтрепва от работа, седели на хладинка в кръчмата и пеели песни за... труда ("Дааа, живей, живей труда!"). Същите тия калпазани след въпросната дата стават най-богати след като заграбват всичко на хората, натикват ги в ТКЗС и стават господари, а пък бившите собственици им стават роби. До днес забелязваме как комунистите не обичат труда, но обичат празника на труда, на който, разбира се, официално не се работи, придпалагам и затова толкова много го обичат...
Публикуване на коментар