Защо масовият българин не умее да различава истина от лъжа, бяло от черно, добро от зло?

 

Да, наистина: защо масовият българин стигна дотам да не умее да различава истина от лъжа, бяло от черно, добро от зло? И защо се превърнахме в страна на лъжата и на лъжците, защо у нас лъжците са тъй почитани? Обяснявам защо е така в коментара си. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 

Който желае да подпомогне издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията по ето този линк. 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, това пак е подкрепа за усилията ни да помагаме гласът на истината да се чува из българските простори: защото, за жалост, се превърнахме в страна на лъжата и на лъжците (които, знаете, се къпят в слава и просперират като арабски шейхове!). 

СЛАВА НА УКРАЙНА! СЛАВА НА СМЕЛИТЕ - И СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, И ПРАВДОЛЮБИВИТЕ! - ГЕРОИ НА УКРАЙНА! 

Смело коментирайте, не бъдете малодушни, бъдете добри граждани! 

И да добавя традиционното: не забравяйте, моля, да натискате бутончетата, било за харесване, било за нехаресване, също така не пропускайте да се абонирате - ако все още не сте го сторили. 

Стига истината да не ви е безразлична де, ако не ви е безразлична, направете го, абонирайте се за нашия тъй правдолюбив канал! 

Хубав ден ви желая! До нови срещи! Бъдете здрави!

ДОБАВКА: 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo