Реших тази заран да си устроя една малка провокацийка; значи както си говорех с един нашенец, живеещ в Америка (на когото, прочее, подхвърлих, че няма да стори голям грях ако подпомогне малко излизането на философското списание ИДЕИ; уплаших човека явно здравата: нали знаете колко страшно става ако поискаш на нашенец тъкмо... пари - а не акъл, примерно!), казах му, че списанието работи за духовното просветляване и личностното заякчаване на младите хора на България, а пък той ми отвърна, че всичко било хубаво, но за жалост ний, българите, сме биле немали духовен водач, подир когото да тръгнем; тогава именно ми хрумна да го провокирам и внезапно изтърсих: "Е, какво пречи аз да съм този духовен водач, щото ние може и да го имаме, ама просто не го познаваме и признаваме, не сме способни да го открием?!"; човекът се прекръсти и избяга, явно уплашен, че е попаднал на някой луд; както и да е, аз в тази връзка му написах ето тия думи, които после реших да ги туря и на страницата си във фейсбук, с оглед да се изложа и пред всичките си приятели; речено-сторено, ето, публикувах ги, здраве да е, нека всички да ми се подиграват и да ме мислят за луд, да си плюят в пазвата и прочие:
Цитирам Платон, не се възмущавайте толкова, спокойно, не съм се побъркал... 🙂
Казах "като мен", което значи, че не е непременно задължително духовен водач на България да съм именно аз, но оня, подир когото тръгнат, задължително трябва да е като мен: разумен, добър, свестен, човечен, разбиращ, уважаващ истината и свободата, доказал, че умее да се бори и за истината, и за свободата...
Прочее, самият факт, че не мога да намеря 3-ма, да, словом казано, трима човека в Пловдив, които да са съгласни да отделят малко от времето си за да направим заедно нещо добро и народополезно, показва прекрасно духовната пустуш, която ни заобикаля... и в която живеем - подобно на жабите в тинята...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар