Ангел Грънчаров: Искам в знак на благодарност че ме заместваш и се съгласи де факто да си съводещ на предаването да ти подаря колекция от хартиените издания на основните ми книги. С автограф, един ден ще са библиографска рядкост и ще се продават за луди пари. Пък и на децата ти ще са полезни като поотраснат. Аз пък печеля от това щото по този начин си осигурявам безсмъртие. 🙂 Един ден като ме няма чрез книгите ми хората пак ще могат да разговарят с мен. Така духът ми ще пребъде. Моите книги са най-ценното, което имам. Те са моите деца. Иначе имам само един син, но въпреки това имам многолюдна челяд. 😉
Giorgio Pasci: ААА, мерси много! Като издам учебника тая година и аз ще ти дам един.
Ангел Грънчаров: Като се видим ще ти донеса една чанта книги.
Giorgio Pasci: Може да ги пуснеш онлайн в PDFDrive да ги чете който иска. Или в Amazon ако искаш да печелиш.
Ангел Грънчаров: Всички мои книги са достъпни за четене онлайн още откакто са написани, години наред. Май и затова не мога дса си продам хартиените издания.
Giorgio Pasci: То така става с open access изданията. Вместо те да ти плащат, ти си плащаш. Аз нямам хиляда книги като теб, но ще ти дам автореферата си и учебника като е готов.
Ангел Грънчаров: А за това що представлява университетът, в който работиш, ще ти кажа един потресаващ факт, т.е. два такива потресаващи факта: повече от 10 години на лавиците на университеските книжарници (и на тази в новата сграда) лежаха книжките на философско списание, наричащо се ИДЕИ, чиито девиз е "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", в което са публикувани, освен всичко друго, и много текстове на класици на модерната философия (Хайдегер, Сартр, Камю, Хусерл, Мамардашвили и пр.), които при това струват само 3 (три!) лева и те си останаха не само непродадени, но и непипнати, а в същото време доста книжки на списанието бяха продадени в книжарничката, която е срещу входа на намиращата се наблизо централна сграда на Техническия университет; Човек пише книгите си като стане по-зрял, след 45-тата си година...
Giorgio Pasci: Знам, хората ги мързи да четат. Някои в 4. курс не знаят къде е библиотеката на ФМИ. А библиотеката на ПУ май я унищожиха. Буквално.
Ангел Грънчаров: И вторият потресаващ факт: там още стои моя книга със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (и с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), това е курс лекции по философия, 500 страници, тя също си стои непипната, нищо че в ПУ божем има философски факултет; е, вярно, доцентите в него биха предпочели да умрат, но не и да препоръчат на студентите си моя книга, а студентите четат само книги, които им наредят да ги четат за изпитите доцентите...
Giorgio Pasci: Ако изобщо четат, защото май само преглеждат слайдове и записки и гледат видеа.
Ангел Грънчаров: В библиотеката на ПУ, дето беше в сградата на Химическия факултет, също има сбирка от мои книги и колекция от всички излезли досега списания на сп. ИДЕИ, подарих им ги, имам чувството, че библиотекарките веднага ги хвърлиха в контейнера за боклуци, така грозно ме гледаха като някакъв натрапник им създаде работа като им подари толкова книги и списания...
Giorgio Pasci: За тая библиотека да ти кажа, че вече я няма май.
Ангел Грънчаров: Да, за жалост, студентите, които четат книги и списания, са рядкост...
Giorgio Pasci: А сградата на химическия вече е частна собственост.
Ангел Грънчаров: Напълно е възможно да е затворена, то библиотека на ПУ не му и трябва, той вече не е университет, а продавачница на дипломи...
Giorgio Pasci: Когато изхвърляха, аз казах на Запрян, бившия ректор, не го ли е срам, че е построил сума ти кампуси за спане, а за една библиотека не намери пари да построи.
Ангел Грънчаров: Значи за спане строи, а за четене - не. Егати университетът! Не знаех, че тази сграда е върната на собствениците. Ректорът Огнян Сапарев нали се хвалеше, че победил Католическата църква като извоювал чрез съда да не й върне нейната собственост върху централната сграда, някогашния Девически католически колеж...
Giorgio Pasci: Светия престол са победили, ама частника не. Така става в кочината, светостта е лесно да победиш.
Ангел Грънчаров: Да, но у нас "правосъдието", пардон, прасовъдието, е способно на всекакви подвизи...
Giorgio Pasci: То тъпчи точно светините. Ама не и далавераджиите. То и 3-ти корпус на ТУ е било нещо девическо католишко.
Ангел Грънчаров: Да, който е прав, винаги губи в нашенското кривосъдие... Кривото у нас винаги побеждава правото, затова у Нашенско всичко е криво и тъкмо наопаки на истинското, на доброто, на правилното.
Giorgio Pasci: Ако нашата църква си върне всички неща, ще настане голяма олелия. Щото и военна болница е нейна.
Ангел Грънчаров: Оня оттатък корпус, който сега е на ТУ, бил католически мъжки колеж.
Giorgio Pasci: И това дето е Райфайзен е на църквата до "Св. Лудвиг".
Ангел Грънчаров: Поне справедливо е да плащат на църквата наем, но и това явно не става в Мутроландия. Там Райфайзен май плаща наем на църквата.
Giorgio Pasci: Там е трябвало да бъде семинария, ама няма. Сега, ако някой иска да става поп католишки, го пращат в Италия. То не е толкоз лошо.
Ангел Грънчаров: То и католическата църква у нас май няма нови последователи, а само некакви бабички, които ще си отидат и едва ли някой ще остане...
Giorgio Pasci: Щото повечето родители са путьовци безхарактерни.
Ангел Грънчаров: Само дето има целибат, което е погрешно и непосилно особено за свински народи като нашия... въпреки че е правилно. Безбрачието целибат ли се наричаше, не съм сигурен?!
Giorgio Pasci: Той папа Франциск искаше да маха целибата. Че е тежко да не може да чукаш. Ама едва ли ще му дадат.
Ангел Грънчаров: Опасен е, щото свещениците като им е забранено да докосват жени, си сменят ориентацията и почват да докосват деца, най-вече малки момчета...
Giorgio Pasci: Няма смисъл много от тоя целибат. И аз съм за да отпадне.
Ангел Грънчаров: Който се е обрекъл на Бог би следвало да е победил копнежите на плътта, но за това се иска рядко мощна духовна сила.
Giorgio Pasci: То който е такъв, е светец вече. Ама светиите са кът. Ще останем без попове. Докато протестантите не спят. И яко растат. Особено в циганските махали.
Ангел Грънчаров: Свидетел съм как един поляк-монах се бореше със сексуалността си, изби го на хомофобия, стана путинец дори, а иначе е много свестен и духовен човек; той по цял ден изтощава тялото си с физически натоварвания, със спорт... не знам дали това помага...
Giorgio Pasci: Нищо, което върви против природните нужди, не помага. Това са те църковните крайности. Престорено да станем светци няма да стане. То Бог вижда петната в душата веднага.
Ангел Грънчаров: Не знам дали си запознат с романа "Осъдени души" на Дим. Димов, там има един йезуит отец Ередия, който е пример, че е възможно да бъде победена плътта, стига духът да е на мястото си и да е кален достатъчно...
Giorgio Pasci: Дори и да се правим на светци. Добре, ама не е за всеки това. И иска много мъдрост и прераждания.
Ангел Грънчаров: Прав си. Аз даже имам теория, че тия насилия над плътта, които проповядват свещениците, са изобретение от църквата, с оглед да има власт над хората, този терор над плътта в името на чистия дух не може да е присъщш на идеята на Христовото учение.
Giorgio Pasci: Аз като анархист да ти кажа, че веднага щом църквата е станала институция още в римската империя, голяма част от Христовото я е напуснало.
Ангел Грънчаров: Злоупотреба на ламтящите за власт йерарси на църквата са тия крайности...
Giorgio Pasci: Направиш ли нещо институция, го убиваш. Затова и всички живеем убит живот. Защото както казва Лудия, навсякъде бъка от бюрократски фашисти.
Ангел Грънчаров: Да, съгласен съм. В "Легендата за великия инквизитор" на Достоевски това добре е показано, макар да не е истина, че което го няма при католиците, го било имало при православните, както твърди Достоевски; не, нищо няма при тях, те са още по-зян от католиците дори.
Giorgio Pasci: Ако искаш да знаеш, Исус с апостолите е правил анархо комуна. Ама айде да не хвърлям масло в огъня.
Ангел Грънчаров: Протестантите пък общо взето са търговски с ценностите на Христовото учение, те чисто и просто са бизнесмени, продаващи идеите на Христос в подходяща опакавка, и то именно за пари... печалбари са те... Комуна като дума е противна на учението на Христос според мен, щото общината, като потиска чрез унификация индивида, влиза в дълбоко противоречие със същината на Христовото учение: спасението на собствената душа е индивидуално дело; Христос се обръща към човека, а не към човешката маса, щото човешката маса, както знаем, е способна да разпъне не само Христос, но и всеки, който прави нещо, което наподобява онова, което е правил Христос. (Примерно като говориш истината ставаш омразен на тълпите!)
Giorgio Pasci: Комуна на латински значи общество, общност. Може да замениш думата с квото искаш. Това, че политиците спекулират с думите и символите. То и в свастиката нямаше нищо лошо допреди Хитлер да я оризили.
Ангел Грънчаров: Дори община значи; но общото, доколко е общо, е враг на индивидуалното; или общото доминира и господства и тогава имаме комунизъм, или индивидуалното наред със свободата, както е при Христос, и тогава имаме свободни (ако щеш: анархистични!) общества, в които хаосът е огромен, но въпреки това се утвърждава онова, което е добро и разумно ча човека, а не за безличните обезчовечени маси.
Giorgio Pasci: Безвластието не значи непременно хаос. Аз закво се боря да докажа, че компютърното безвластие е всъщност истински ред.
Ангел Грънчаров: Христовото учение е религия на свободата, е свободата е нещо индивидуално, няма как всички вкупом да станем свободни, като по команда, насила, както си представяха това комунистите...
Giorgio Pasci: Ан-архонт. Ние сме и против архонтите като Гергов.
Ангел Грънчаров: Фридрих фон Хайек има чудесна теория, която аз разтълкувах в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА за "невидимата ръка" и за "превъзходния спонтанен ред на пазара", т.е. доказва, че редът, възникващ чрез свобода на индивидите, е истински здравият ред, за разлика от реда, налаган централно, чрез план, чрез командите от един свръхумен център (държавната власт)...
Giorgio Pasci: Да, горе-долу това е и идеята при мен, но все пак ще има компютърна платформа, в която спонтанните интереси на всички ще намират най-голямото общо кратно.
Ангел Грънчаров: Друг път пак може да поговорим, аз щях да правя клипче, но се увлякох в дискусия; пък и трябва да спя щото тази нощ комарите там, край Марица, не ми дадоха да мигна...
Giorgio Pasci: Лека нощ. Айде другото предаване да доведем дядовците до инфаркт като им рекламираме пряка демокрация и безвластие.
Ангел Грънчаров: Съгласен ли си да публикувам разговора ни в блога, с чисто възпитателна и познавателна цел? Всъщност нищо лошо не си казал нито ти, нито аз... 🙂
Giorgio Pasci: На мен всичко ми е публично. Само дето секса още не съм си публикувал.
Ангел Грънчаров: Дори и за стария ректор, който се е опозорил като се правеше на ентелегент, пък е закрил библиотеката; университет без библиотека е като организъм без глава или поне без дух... Значи само клипчета както правиш секс не си публикувал още? 🙂 Значи все още не си достигнал пълната свобода! 🙂 Майтапя се. Но темата за свободата и морала (срама, пък и страха) е чудесна, може да поговорим по тия въпроси друг път. Нищо чудно като почнем да философстваме за секс, гледамостта на клипчетата да скочи рязко.
Giorgio Pasci: Трябва да се говори за еб@не и келепир, за да имаш гледаемост. Или за призраците от Шишенци.
Ангел Грънчаров: Само да попитам това: ако говориш за секс, но културно, не просташки, народът ще гледа ли или ще напусне отвратен?
Giorgio Pasci: Аз ако разбирах народа, да ти кажа. Трябва да питаме Кобилкина. Даже да и вземем интервю.
Ангел Грънчаров: Аз в моите книги по необходимост съм писал много за секса, а също така с учениците сме обсъждали сексуалните проблреми в часовете; това, прочее, е една от причините да ме опраскат другарките калинки от образУванието: развращавал съм бил младежта. 🙂 За 2500 години след Сократ не можаха да измислят нещо ново за да опраскат и да убият един философ (Сократ е бил обвинен също точно за това!).
Giorgio Pasci: Кобилкина явно точно знае що мисли народа... То Диоген е лъскал бастуна директно на Агората, и е било нормално.
Ангел Грънчаров: Той го е правил това нещо за да накара хората да се замислят по-сериозно по въпросите на морала; като го гледали как мастурбира публично, те се възмущавали, нищо че самите те редовно правят съвсем същото, но тайно. И Диоген задавал логичният въпроси: "Как така онова, което го правим тайно, е морално, а същото, като го правим публично, е неморално?". И те го гледали като говеда...
Giorgio Pasci: И аз ще гледам да спя, щото Пешо от зъбите ми еб@ мамата пак.
Ангел Грънчаров: И първата си брачна нощ с една своя последователка той провел пак на площада, пред очите на възмущаващите се моралисти... Лека нощ!
Giorgio Pasci: Лека!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Г-н Гергов е дарил много за пловдивските православни храмове. Винаги се е отзовавал на тревожните повици на свещенослужители и миряни.
Вие с Пашев какво сте дарили, та сте седнали да го обсъждате, че бил станал архонт?! Ми дарете и станете и вие.
Публикуване на коментар