На кого служи нашата държава и "правосъдието" ни - интересите на Руска Путинландска джамахирия ли обслужва?

Не бих желал да оставя без коментар решението на Варненския съд да експулсира руски гражданин. Първо, защото ясно причината е неговото политическо поведение ( изгорил публично руския си паспорт), а не официално заявената причина - неплащане на данъци в Русия. Явно там за едни, които не плащат данъци има държавен чадър срещу Магнитски, а за други - “български” чадър. Специализирано според човека правосъдие, с което и у нас техните възпитаници толкова се гордееха. 

На фона на война, иск от обявила ни за вражеска държава и предупреждението на ЕК, че не може европейските държави в такава ситуация да експулсират граждани на страни, в които не се спазват човешките права и ЕС е във война с тях - не само решението на Варненския съд, а и неговата експедитивност плашат. Сякаш по нареждане на началник отгоре. 

Сега си спомнете реакцията на нашите съдилища по иск на италиански съд за екстрадиция на осъден там наш наркобарон - която на практика я предотврати. 

И си отговорете - на кого служи нашата съдебна система след 15 години в ЕС и 18 години в НАТО. 

Впрочем, това събитие е римейк на много подобни през 1944-1947 г, когато съветски комисари издирват за експулсация в сталинските лагери емигрантите в България от руската гражданска война. Е, оттогава май нещата не са се променили. (Evgeni Kanev) 

“На Преображение за преобразените ни морални ценности 

Мои близки с радост отвориха дома си за украински бежанци. Имат свободен имот, в който никой не живее, защото дъщеря им е в Америка. Защо да не се използва по предназначение? Настаниха голямо украинско семейство - майка с две деца, нейната майка (бабата на децата), сестра й и сестрата на мъжа й с нейните три деца. Общо 4 жени и 5 деца. Апартаментът стана като Дядовата ръкавичка. 

В един прекрасен ден на врата звъни полиция. Оказва се, че са дошли кварталният полицай, втори полицай и още две поемни лица да съставят протокол на собственика на имота (дъщерята в Америка), в отсъствието му, че в дома му са се (само)настанили нелегално чужденци. Същите не се регистрирали в законоустановения 30-дневен срок, че са сменили адреса си на местоживеене по аргумент на Закона за адресната регистрация. Така българката, отворила дома си за украинските бежанци, благодарение на милосърдието и любовта на милите й родители, "печели" акт за установяване на администартивно нарушение на стойност 400 лв, а всеки от пълнолетнте "нарушители", без адресна регистрация - по 100 лв глоба за нарушение на същия нормативен акт. 

Питате се как полицията разбира за "нелегалните" бежанки? Всичко тръгва по сигнал на ДОМОУПРАВИТЕЛЯ до полицията. Дядото - борец за справедливост и законност решил да си влезе в тежката роля на управляващ и стопанистващ етажната собственост и да "издаде" на властите "незаконно" пребиваващите украински граждани. 

Формално има нарушение на закон. Морално, има нарушение на ценности и норми на човешко общуване. 

За да изпълни задължението си да регистрира своите "гости", българката от Америка - закононарушител трябва да се яви лично в общината по постоянен адрес, носейки оригинала на нотариалния акт за собственост и да впише всички пълнолетни и непълнолетни лица, живеещи на нейния адрес, в съответния формуляр. Може да го направи и с упълномощено от нея лице, както и нотариално заверено копие на документа за собственост на имота. Но... нито едната от двете опции не е работеща при нея. 

Остава работеща опцията за домоуправителя-доносник на полицията, който решава да бъде принципен и стриктен, буквояд на закона при имплементирането му и морално укорим от другите по отношение на действията и поведението си. Питам се, кога се (пре)обърна моралната ни ценностна система, че ние българите решихме да правим мръсно на съседа си, най-близкият ни човек по местоживеене, по такъв елементарен и бих го нарекла "милиционерски" начин? От кога за нас формалното изпълнение на нормативните актове стана по-важно и ценно от моралната подкрепа, която дължим на хора в беда и нужда? Колко ли ще спечели един жалък и духовно беден домоуправител от това, че е подал сигнал в полицията за "незаконно" живеещи 4 жени с 5 деца? Дали е взел и по 50 лв на глава? Дали изобщо е взел нещо за доносничеството си? А поемните лица? Колко ще вземат за това, че с 10-минутното си присъствие са удостоверили, че в този апартамент живеят "незаконно" 4 жени и 5 деца? 

Преображение е! В името на какво се преобръща моралната ни ценностна система? От кога състраданието и грижата за ближния трябва да бъдат законово наказвани? Кога ще се преобърне празнотата в душите ни и ще се превърне в пълнота на любов, смирение, помощ и подкрепа към ближния? Кога ще преобразим себе си до степен, че личностната ни ценностна система да не е в противоречие с обществената ценностна система по отношение на справедливостта, честността и почтеността? P.S. Няма да се изненадам, ако "борецът за справедливост и законност" е подал сигнал и до НАП за "укриване" на несъществуващи доходи от наем на имота. 

Излишно е да споменавам, че моите познати дадоха дома си на украинските бежанци абсолютно доброволно и pro bono без каквито и да е икономически ползи насреща. Тъкмо обратното. Освен че трябва да заплатят всички глоби заради направеното нарушение на Закона за гражданската регистрация, те от 3 месеца чинно и скромно заплащат и всички битови разходи на апартамента (електричество, топла вода, студена вода, дори прекараха интернет и кабелна телевизия, за да имат връзка децата и жените с близките си в Украйна). Де факто, те си плащат, за да живеят украинските бежанци у тях!” 

От Gergana (Взето от страницата на Galina Slaveeva)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo