Защо не може да искаме западен стандарт на живот, а да гласуваме за руски модел с бацевци и фуражки начело на властта?

Наближават избори и пак започват дебати по най-илюзорната ос за политически избор - “дясно” или “ляво”.

Защо?

Една от любимите ми мисли на популярен философ-икономист е, че “ако явлението съвпадаше със същността на нещата, то всякаква наука би била излишна”.

Явлението придава скрит вид на нещата на повърхостта. Там властват емоционалното, внушенията и мненията. Които изграждат политическата идентичност.

Липсва обаче рационалното и научната мисъл. И затова и политическият избор на това ниво е стриктно субективен и често погрешен. Защото се избират хора, сложили си някакви табелки, чиято цел е да ви накарат да ги изберете - и правят, и казват всичко за целта.

Под оста “дясно-ляво”, която медийно се натрапва като единствен критерий за избор, много по-решаваща за нашето бъдеще е оста Запад-Изток. Защото това не е географско, а дълбоко ценностно разделение. Дали искаме да живеем като поданици на някой източен цар или като граждани, които си избират и контролират управленците.

Само в условията на западната, евроатлантическата демокрация “ляво-дясно” има значение. При източните авторитарни режими - суверенна или народна демокрация - в най-добрия случай значение има не как се гласува, а кой брои гласовете - ако въобще има гласуване.

Изборът е ясен - живот като на Запад или като в Русия и Китай.

Проблемът само на пръв поглед е ясен за всички. Огромен брой българи не могат да осмислят простия житейски факт, че не може да искаш западен стандарт на живот, а да гласуваш за руски модел с батки и фуражки начело на държавата.

И втората, геополитическата ос все още не е достатъчна за рационален избор. Не е достатъчно да имаш де юре демократична система на книга. Трябва да имаш и демократи в нея, за да има демократично, добро и ефективно управление. А това става чрез почтени и интелигентни хора. Както спрягат Сократ: “атиняните са прекалено прости, за да бъдат демократи”.

Фундаментът е почтеността. Тя и само тя гарантира борба с корупцията - туморът на демокрацията и най-бързия път към нейния край. Тук избираме между живота по стандартите на демокрацията в Скандинавия или тези на Югоизточна Европа. Почтеност и богатство или корупция и бедност.

Не можем без ляво или дясно - на първото ниво. Но можем без авторитаризъм и корупция - скрити на второ и трето ниво.

Ерго, затова всички партии на политическия инженеринг никога нямат за цел борбата с корупцията - защото тя е тяхната есенция.

Могат да се боядисат като “десни” и бързо да се провалят.

Могат да сложат и маската на “евроатлантизма” и да се задържат дълго - като ГЕРБ и ДПС.

Но с тях България ще продължава в своя порочен кръг на застоя, депопулацията и високата смъртност.

Защото корупцията убива.

Затова политическият избор е като матрьошка - хората емоциално избират “дясно” или “ляво”, често с идеята, че следващото ниво е “евроатлантическо” за десния избор или нарочно предпоставено - през целия Преход - “евразийско” на левия избор.

Но всъщност най-важно е какво има в следващата трета матрьошка.

Ако втората матрьошка е Евразия - винаги следващата матрьошка е на Корупцията.

Ако е Европа - почти винаги. Въпросът е как българите да улучат това “почти” сред толкова ментета.

Е, този път имаме може би редкия шанс - независимо дали избираме лява (ПП) или дясна (ДБ) матрьошка - и на второ ниво да срещнем Европа, а на трето - почтеност.

Само шанс. Дано не го изпуснем. (Evgeni Kanev)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...  

Добави в Svejo