Как си представяме училището на бъдещето?

ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО 

Иванка и Жак Асса 

Бяхме учители в по-доброто българско училище (защото за последните 20 -30 год. равнището му падна много) и въпреки това още тогава публикувахме статии за неговото подобряване. Още тогава знаехме, че образованието е основата на икономическото развитие на държавата (и може би спадането на образователното ниво ни постави на последно място в Европейския Съюз по отношение на икономиката). Известна част от настоящото разглеждане съответства на нашия личен опит, но и голяма част от него се дължи на желанието ни да сме „в крак с младостта“ и сме свалили от Интернет (авторката е една от първите преподавателки по ИНФОРМАТИКА в България). 

Недостатъците на съвременната образователна система са: 

1. Всички предмети са равностойни по значимост

В сегашното училищно образование всички предмети се преподават на едно и също високо ниво. Това не отчита наклонностите и интересите на отделните ученици. Всеки учител смята своя предмет за най-важен и понякога поставя невъзможни задачи. Да, но според наклонностите на учениците, някои по-леко възприемат математически обоснованите предмети, други –хуманитарните, а родителите изискват по всичко децата им да имат шестици. 

2. Рейтингът на училището 

Всички училища участват в рейтинговата система. Много показатели, включително реализацията са важни при определянето на класациите, които от своя страна влияят върху училищните предпочитания. Например при откриване на училището имаше по 8–10 кандидата за едно место, но тогава индустрията беше в подем. Днес има все още кандидати в областта на изчислителната техника, а за силнотоковите специлности кандидати почти няма. А точно за тях ще се получи дефицит, ако нашата индустрия „тръгне“ и ние престанем да си купуваме електросъоръжения от Китай или Турция (докато европейските стоки „не са ни по джоба“). 

3. Бюрокрацията

Както в много други области и в образованието има бюрокрация. Учениците са длъжни да спазват стандартите за дизайн на тетрадките си, макар че пишейки ги те си изясняват материала. Учителите са изправени пред подобни изисквания, когато попълват дневници, планове - програми и друга изисквана документация, за която чудесно може да се използват информационните технологии. В известен смисъл начало има вече поставено – в много училища поддържат електронни дневници и електронна комуникация с родители. 

4. Отличници и изоставащи 

В едно модерно училище учат заедно напълно различни ученици. Някои бързо схващат материалът по програмата и се отегчават в класната стая, други не усвояват добре материала и са в постоянен стрес. Учителят от своя страна няма време да избере индивидуален подход и да обърне достатъчно внимание на всеки ученик. (Например във Финландия влиза и помощник-учител в класната стая, който отделно се занимава с изоставащите. В някои училища в България има „занимални“ особено в началното образование, където са най-необходими). 

5. Недостатъчна продължителност на учебния час 

За 40 минути учителят няма време да изпълни всичко планирано. Почти 15 – 20 минути се изразходват за организационни въпроси, преглеждане на домашните упражнения и за „въвеждащи“ въпроси и е почти невъзможно да се обясни напълно новата тема за останалите 20-25 минути. 

6. Остарели методики на преподаване 

Учителите с опит трудно възприемат нови методи на работа. Те изпитват трудности с електронно водене на документи, много предизвикателно изразяват недоволство от работата и живота като цяло. В същото време те не искат да разработват и прилагат нови методи в учебния процес, които толкова липсват в съвременните училища. 

7. Училищните сгради

Учениците, които провеждат занятията в равни, симетрични и неуникални училищни сгради (особено когато не са достатъчни и учебните помещения), са буквално принудени да се чувстват не като пълноценни и индивидуални хора, а като „фабрични заготовки“, които се обработват от възрастните. Такива училища не позволяват учениците да развият изключителни личностни черти и таланти. Посочените недостатъци показват, че реформата на съвременната училищна система е необходимост, продиктувана от реалностите на днешния ден. Освен това се изискват промени в основните принципи на училищното образование. Този процес ще бъде дълъг и може би болезнен за някои от участниците, но все пак е много необходим. 

Психологическа особеност на съвременния ученик е, че е с напълно нов начин на мислене и мироглед (особено в областта на етиката – нито семейството, нито обществото са особено разтревожени от това). Сегашното поколение е най-образовано в областта на електронните технологии. Днес учениците лесно влизат в Интернет и намират цялата им необходима информация. В същото време много от уменията, притежавани от предишните поколения, вече не са характерни за съвременните юноши. 

Важно е да се отбележи, че в училищна възраст юношите трябва да формират морално съзнание и жизнена позиция, но за формиране им липсва граждански и социален опит, а в същото време най-важният фактор в развитието на личността е самосъзнанието. Съвременното общество задължително трябва да оказва значително влияние върху формирането на мислене на учениците и за създаване на етична ценностна система (а то не го прави – сигурно или не знае как да го прави или е загубило представа какво е това). 

Друга особеност на съвременния юноша е формирането на клипово мислене (характеристиките на съвременния човек да възприема информацията образно, чрез откъси от новини, кратки предавания, заглавия в медиите). Ученик с клипово мислене има следните характеристики: 

*Оскъдни емоции. 

*Неспособност да се покаже емпатия. 

*Прибързани преценки и заключения. 

*Беден речник. 

*Трудности със запомнянето. 

В бъдеще такива ученици няма да могат: 

-да мислят систематично, 

-систематично да възприемат информация 

-и да изграждат своята реч. 

Клиповото мислене налага опростяване на дълбочината на материала. 

КОНЦЕПЦИИ ЗА УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО 

Понастоящем светът се намира в „четвърта индустриална революция“. Тя предполага нов подход към производството, основан на масово внедряване на информационни технологии в промишлеността, мащабна автоматизация на бизнес процесите и разпространение на изкуствения интелект. 

Както при всяка революция страфикацията на обществото се увеличава. Това води към нарастване на изискванията към образованието, чрез което да се намаляват социалните бариери пред по-безимотните слоеве на обществото. (Както посочихме, в България въпросът за реформиране на образованието остава само като „несериозно обещание“, което е неукоримия синоним на лъжата). Иначе трябва да се въведат нови концепции за системата на образованието, които в литературата се посочват горе-долу по следния начин: 

1. Умения за глобално гражданство: Включване на съдържание, насочено към осведоменост за основните закони по които се развива глобалната общност и влиянието на обществото върху тези закони (например за влиятелни независими държави и по-малко влиятелни и по-малко независими държави). 

2. Иновационни и креативни умения: Включване на съдържание, което насърчава уменията, необходими за иновации, включително комплексно решаване на проблеми, аналитично мислене, креативност и системен анализ. 

3. Технологични умения: Включване на съдържание, което се основава на развиване на цифрови умения, включително програмиране, дигитална отговорност и използването на модерни технологии, подчинени все повече на „изкуствен интелект“. 

4. Междуличностни умения: Включване на съдържание, което се фокусира върху междуличностна емоционална интелигентност, включително емпатия, сътрудничество, преговори, лидерство и социално съзнание. 

5. Персонализирано и самостоятелно обучение: Преминаване от система, при която обучението е стандартизирано, към обучение, базирано върху разнообразните индивидуалните възможности на всеки обучаем, достатъчно гъвкаво, за да позволи на всеки обучаем да напредва със собствено темпо. 

6. Достъпно и приобщаващо обучение: Преминаване от система, в която обучението е ограничено до тези, които имат достъп до училищни сгради към такава система, в която всеки има достъп до обучението, което следователно става приобщаващо. 

7. Проблемно базирано и съвместно обучение: Преминаване от система на обучение, базирана на процеси към система базирана на проекти и проблеми, доставящи учебно съдържание, което налага партньорско сътрудничество и други дейности, по-тясно отразяващи възможните бъдещи дейности. 

8. Учене през целия живот. Преминаване от система, при която обучението и уменията намаляват след някакъв период на упражняване, към система, при която ВСЕКИ непрекъснато да подобрява своите умения и възможност да придобива нови умения, въз основа на своите индивидуални нужди. 

Очевидно трябва да се започне от училищна сграда. 

Ето един възможен модел: 

Сградата трябва да бъде разделена на отделни блокове за основно, средно училище и гимназия. Сградата трябва да бъде оборудвана с жилищен кът, игрални зали: концертни, танцови и спортни, стадион, лекционни зали и различни лаборатории. 

Задачи на учителите 

Педагогическият колектив трябва да създаде комфортни условия за учениците в училище, където те могат да покажат и реализират своите способности и таланти. Учебният материал трябва да се актуализира постоянно, вместо остаряла и ненужна информация, трябва да се добавя подходяща и интересна информация (със забележката: както в точните, така и в хуманитарните науки има постоянни истини, постоянни философски и литературни ценности, чието „подновяване“ ги губи – например не може да се чете „Под игото“ на „шльокавица“, за да станело „по достъпна“ за съвременните полуграмотни младежи). 

Необходимо е да се обърне внимание и на психологическата подготовка на учителите. Те трябва да познават добре психологията на учениците си и в процеса на взаимодействие с тях да се стремят да ги направят главен обект на дейността си. Много е важно постоянно да общуват с тях, да изискват от тях да изразяват мнението си. Учителят трябва постоянно да задава въпроси от рода „Какво мислите за това?“, „Защо според вас е така?“, „Какво следва според вас от този закон? и т.н. 

Образователна среда 

Образователната среда на училището на бъдещето трябва да отговаря на следните критерии: 

Адаптивност

Осигуряване на навременна реакция на училището към външни промени. Всеки ученик трябва да бъде автор на образователния процес, в който духовните ценности да са приоритет. 

Технологичност

Само с помощта на новите хуманитарни и информационни технологии може да се постигне гарантиран резултат. 

Иновация, динамика, обновяване

Това е необходимо, за да се осигури качествено образование в една постоянно променяща се социокултурна среда. 

Комфорт и оптимизъм

Всеки обучаван трябва да се чувствува в среда, в която може да прояви индивидуалните си способности и възможности. 

Откритост

Трябва да се използва педагогическия потенциал на родителите и училищните партньори. Най-важното условие за образованието в съвременното училище трябва да бъде преходът от парадигмата на обучение към парадигмата на самореализация и самоопределение. В същото време учителят трябва да действа не като „родител“, а като социален и творчески партньор. 

„Работни“ места на учениците

Всеки обучаван трябва да има свое работно място, оборудвано с всички модерни средства за възприемане на материала (компютри, звукови устройства и др.). Комуникационните възможности на работното място ще позволява да се отчита присъствето и темпа на възприемане на обучавания. 

Методи на обучение 

Методите на преподаване в училището на бъдещето трябва да бъдат неразривно свързани с развитието на новите технологии. Освен технологическите придобивки (компютри, кино, текстови изпълнения с клипове на известни актьори и т.н.), трябва да се осъвременят и методите на преподаване, в които учителят от „източник на информация“ трябва да се превърне в „организатор на самостоятелното обмисляне и възприемане на информацията“ (нещо което ние изисквахме още преди 50 години, но сега идва времето за всички учители). Не всички учители знаят как да използват модерните помощни средства и съвременни методи на преподаване. Междувременно „четвъртата индустриална революция“ не се отнася само за новите поколения. 

Дистанционно обучение 

Ако до 2020 г. формата и методите на дистанционно обучение бяха разработени само теоретично. С началото на пандемията от коронавирус, която завладя нашата планета през 2020 г., човечеството трябваше спешно да реши на практика въпроса за дистанционното обучение. Дистанционното обучение е по-трудно за преподавателите и по-удобно за ученолюбивите ученици. То позволява индивидуална работа на учителя с всеки ученик и комуникация на учениците помежду си. Само че ако ученикът не е ученолюбив (а това се среща все по-често у нас) дистанционното обучение му позволява да „не му обръща внимание“. В няколко страни не гъсто населени (като например Австралия) дистанционното обучение се е наложило за юношите, живеещи далече от по-гъсто населените градове. 

Може би ще възникнат още много изисквания към УЧИЛИЩАТА НА БЪДЕЩЕТО, но от гледна точка на настоящето посочихме достатъчни изисквания, които да предизвикат дискусия, която сигурно ще ги допълни. Например беше направен опит да се приложи в България един добре обмислен модел, подходящ за БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ, наречен „Сендовска образователна система“. Всеки учител трябваше да познава ЦЕЛИЯ УЧЕБЕН МАТЕРИАЛ ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ. Учебниците също не бяха конкретизирани по класическите учебни предмети. 

Сендовската система имаше 2-3 випуска, които се реализираха отлично в страната и чужбина. Защо пропадна тази прогресивна система? Защото учителите още не са подготвени за „четвъртата индустриална революция“, която вече е настъпила в света. (Според нас, оказва се, че не са подготвени учителите не само у нас, но и по света). 

Това се оказва голямото предизвикателство пред учителското съсловие. Повишаването за заплащането е необходимо, но недостатъчно условие – изисква се и ПРИЗВАНИЕ (неслучайно обръщението към Христос е било УЧИТЕЛЮ, според Библията). Това поставя и проблеми пред педагогическите висши учебни заведения, които ще трябва предварително да образоват УЧИТЕЛИТЕ НА БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ!!!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...  

Добави в Svejo