Евроатлантизъм и евроатлантически ценности са термини, подложени днес на ускорена амортизация до тяхното пълно клиширане. Както впрочем започна Преходът - с викове, клетви и закани срещу комунизма и неговата идеология, докато бяха постепенно клиширани, за да не бъдат разбрани и осмислени.
В първия случай - натрапващата се през медиите интерпретация от журналисти, социолози и политолози е за безкритичното геополитическо позициониране на България към Запада и САЩ, уж заменяйки един Голям брат или господар с друг и имплицитно вкарвайки така патрЕотичния мотив за предателство към самата България. А евроатлантическите ценности - без някой да обяснява кои са те и че са всъщност в нашата… Конституция - се представят като антиподни на българските ценности - без пак някой да обяснява какви са те: върховенство на правото, свободата на словото, правата на човека, неприкосновеност на частната собственост, защита на малцинствата, политически плурализъм, уважение към достойснтвото на личността и пр.
Във втория случай - комунизмът беше изговорен през зверствата на комунистите без анализиране на последствията за човешката психика, която превърна нормалните българи в съветски хора. А именно - как лъжата, кражбата, безприкословното подчинение, безкритичното мислене, раболепието, лоялност към колектива, държавата над всичко и пр. всъщност станаха доминиращите “ценности” в общество на оцеляването - и които ценности на практика опорочиха Прехода.
Така частичният Преход към нов тип общество роди полудемокрация и полупазарна икономика. Грандпричината е, че в духовното пространство ценностите на съветските хора останаха да доминират, а това попречи комунизмът да бъде наистина осъден като вреден за обществото. Заразата плъзна и към следващите поколения, които родиха фронтмените на патрЕотични, крайно десни и леви, а и псевдоатлантически партии и движения за борба или саботиране на атлантическото влияние. Защото не е достатъчно да си патриот като хвалиш нашата история и красива природа. Трябва да има с какво да се гордееш, заради успехите на днешната българска нация, а там сме на дъното на почти всички европейски класации. А за оттласкване са нужни лични усилия, учене, много труд, предприемачество, на които Съветският човек не е научен. Така се зароди антагонизмът към евроценностите и опитът за завръщане към Евразия.
Последствията от конфликта в духовната сфера се пренесе И в политиката като конфликт за върховенството на правото и борба с клептокрацията, поставяйки така критерия за автентична евроатлантическа принадлежност.
Най-подир, същият конфликт съществува и в икономиката между рентиерите, които изплетоха олигархична мрежа около партиите на клептокрацията и нормалните предприемачи, които търсят успех само през пазара.
Това може да се промени само с визия за България - възбуждане на обществен дебат за ключовите ценности, които нашето общество трябва да отглежда и насърчава; изучаване в училище и постигане на обществено съгласие да се разясняват и защитават ценностите на Конституцията, където те са защитени!
Така ще стигнем до идеята за нужните реформи за тази защита:
1. Върховенство на правото - реформа на съдебната система
2. Свободата на словото - реформа на медиите
3. Правата на човека - реформа на МВР и службите
4. Политически плурализъм - реформа на партийната система
5. Защита на малцинствата - реформа на образователната система за интеграцията на малцинства от най-ранна възраст.
И за раждане на нови поколения защитници на свободата и демокрацията. (Evgeni Kanev)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар