Защо путинската пропаганда у нас се шири така необезпокоявано: докога ще търпим кремълските мошеници?

България е на дъното в още една европейска класация - по медийна грамотност. Можем само да мечтаем за училищата във Финландия, където децата ги учат да разпознават фалшивите новини в много аспекти: по математика и статистика - как се манипулират данни; по обществени науки - как се познава една реклама на примерно шампоан, че е фалшива; по езиците - как едно есе може да бъде базирано на внушения и как на проверими факти. И така граничещата с Русия Финландия е най-малко засегнатата страна в Европа от руските хибридки. Мечти… 

Резултат на острия дефицит на критично мислене у българите, ниската не само медийна грамотност е дюшеш за нашата олигархия, която процъфтява в средата на путинска пропаганда. Последното нещо от което има нужда тя са мислещи граждани, които си търсят правата, ориентират се в геополитическата среда, правят разлика между добро и зло. 

Това е причината нашата държава - оглавявана от службите и военните след 2009 г - да “пропуска” на воля ширещата се руска пропаганда по всички национални медии. Да сте чули за някакъв дебат, проектозакони, решения за нейното ограничаване? Не, медийната империя на Пеевски за жълто-кафяви новини поддържаше 12 години властта на ББ, като чрез държавните институции се блокираше всяка промяна на медийното и всяко друго статукво. А двете назначения на пРезидента в СЕМ - циментираха хора на статуквото начело на БНР и БНТ. Спомняте си как беше по невнимание допуснат до БНР бившия му шеф - по чието време за пръв и последен път в своята история националното радио бе спряно без разследване и последствия (!), а той - след като си намери разбит апартамента с ясно послание - реши, че все пак животът му е най-мил. 

Пропагандата има една основна цел: под формата на защита на нашите традиции и “ценности” срещу “културната агресия” на Запада, провеждана у нас от “американски агенти” - да не допуска разследвания за мащабната политическа корупция у нас и нейната връзка с Кремъл. Така станаха възможни партийни субекти с евроатлантическа черупка (за усвояване на фондове) и Путинска субстанция. А България стана просто страна муфтаджийка на пари от ЕС и сигурност от НАТО без почти нищо насреща. 

В изпълнение на основната пропагандна цел, истината винаги се пакетира с други гледни точки за създаване на объркване и парализиране на протестна, включително изборна активност. А само на кремълските говорители се осигуряват цялостни предавания без друга освен путинската гледна точка. В БНР е основно Волгин, който независимо в кое предаване се появява го съпътстват 10-15 въшни “анализатори” с отявлени кремълски тези. В националните телевизии това са коментарни предавания, обикновено след новините. А самите новини често са транслация директно на руски хибридки, представяни като неоспорим факт - както стана с “българския камион бомба”. А повечето канени коментатори - уж заради опита - са бивши агенти и офицери на ДС. 

Всичко това е възможно, защото хората, които държат лостовете на държавата или ги контролират имат интерес от това медийно блато. А политическите сили, които искат промяна са малко, слабо организирани и с липса на качествени идеи какво да се прави. 

Примерно, ако представителят на ПП в СЕМ знаеше как с човека на ДБ да отиграе избора в БНТ - нямаше днес да търпим още Кошлуков. Или който получи трибуна просто да пита - “А това, което предлагате къде го има в Европа? Примерът на коя успешна държава ни давате?”. Рупорите винаги засичат на такива въпроси. 

Вместо това - пак ще чакаме новата политика на ЕС срещу дезинформацията да стигне до нас. Но ако нямаме хора като Божидар Божанов във властта, самата й имплементация ще бъде като съдебната реформа - належаща, но невъзможна. Алтернативата е да чакаме състояние на държавата като 1996-1997 г, когато българите все пак ще изберат най-после реформатори, след като са опитали всички прокремълски мошеници. (Evgeni Kanev)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo