Путин не е просто история. Путин още приживе е световна история.
Путин не е Сталин, както им се иска на сталинистите. Путин не е Петър I и не е Ярослав Мъдри. Путин си е Путин въз основа на неговия ум, на неговата визия. Той просто не може да бъде друг освен себе си.
Путин е нашият Ататюрк, този, който ни липсваше преди 100 години, тогава след падането на Романови. Вместо Ленин. Да, Путин е днешният Ататюрк, за когото Русия не е празно място. За Путин Русия е тази, която спасява света от злото на Сатаната, родината-майка, на която е готов да служи цял живот..
И той, в името на Русия, наистина е като роб на галера, работи здраво, без да се щади. Изправи Русия на крака. Тази Русия, която беше на колене, бедна, разпадаща се и в гражданска война. Той взе кръста и го понесе. Под подигравките на либералите и Запада, Путин започна да възстановява Русия камък по камък, връщайки сепаратистко настроената Чечня в Русия и спирайки войната в Кавказ, въпреки финансираните от Запада терористични атаки.
Вдигна икономиката на страната, икономика с тежести- дългове от СССР и от либералите. Той принуди олигархията да плаща данъци и да се съобразява с държавата. Стъпка по стъпка Путин изгражда нова Русия, възстановявайки империята, връщайки Крим, Донбас, част от Нова Русия: Херсон, Запорожие. Както са правили всички царе и императори на Русия.
Путин не е обичан от либералите заради възстановяването на руския свят. А те, либералите, не биха могли да имат претенции към историята, защото ги разчиства елегантно, без репресии и трудови лагери от рода на Гулак.
Путин не е обичан от Запада и заради променливите граници на Русия. Процес, който продължава и какъвто не е имало в историята на Русия повече от 100 години.
Да, критикуват Путин за меката вътрешна политика. Но при тази "мека" политика на Путин кметове, губернатори, министри, депутати, олигарси могат да отидат в затвора като всички останали, най-обикновени смъртни. Може да бъде конфискувано имуществото им или да им бъдат наложени големи глоби. Кога е било това при Елцин?
Да, Путин отправи предизвикателство към колективния Запад като върна нашия Крим в Русия. Дълго щяхме да си хапем лактите и да ругаем комунистите и либералите за отстъпването на Украйна. А той получи Донбас, Запорожие, Херсон.
Целенасочено изгражда вярата в нас самите - "Мы Русский народ — есть, и нам не стыдно! Мы Россия Великая Держава не на громких словах, а на славных делах". И ни я върна. Върна ни и самочувствието.
Възпита ни в патриотизъм - нашата единствена идеология, с която трябва да се гордеем.
Сплоти многонационалния ни народ, елиминирайки всяко съмнение и всички раздори. Путин направи Русия мощна, готова да приеме всяко предизвикателство на врага и да го победи.
И побеждава. Победи Запада не само с оръжия, победи го икономически и идеологически. Политиката на Путин предизвиква възхищение не само в целия свят. От Путин биха се възхитили и великите ни управници: Иван Грозни, Петър-1, Екатерина-ll, Александър-lll, Сталин....ако бяха живи.
Щом целият Запад е против Путин, а руският народ го обича и вярва в него, значи Путин прави всичко правилно, променяйки не само Русия, но и целия свят.
Путин: «Россия добьется своих целей во время спецоперации на Украине. Вне всяких сомнений»
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Учителю Грънчаров, може ли да направите видео в което обяснявате разликата между комунизма, фашизма и нацизма? Има ли такава и ако да то каква е тя? (По-конкретно, дали има разлика в това по какъв начин засягат живота и благосъстоянието на обикновеният човек тези три периода от историята.)
Лилия Иванова
Чудесен въпрос! Дано Учителят Грънчаров да отговори. Скоро някъде четохме за разликата между патриотизъм, национализъм и нацизъм. И трите са плод на сянката на един народ, които дават изкривяване в любовта към отечеството. При патриотизма се мислим за нещо особено, при национализма това чувство се изостря и ние смятаме, че превъзхождаме останалите, а при нацизма вече се опитваме да ги унищожим, защото са по-низши от нас.
Ако говорим за комунизма, той е вариант на национализма, само че с едно "интер" отпред, "интернационализъм". Партията на Адолф е била "национал-социалистическа", тоест същата работа, комбинация между социализъм и национализъм. Комунизмът е специфичен руско-германски национализъм (защото Маркс е германец все пак), който се опитва да се разпростира по целия свят и се опитва да го завладее. Той постепенно се озлобява и преминава в нацизъм и изтребление. Неслучайно германците са заимствали концлагерите от руснаците.
А фашизмът е сливане на държавата с бизнеса, наченки на което се наблюдаваше и по време на управлението на путлеристкия триумвират Доган-Пеевски-Бохо.
Чудесно разяснявате тези понятия, с които толкова много се спекулира, точно така е, такава е истината. И аз ще тръгна от вас и ще отговоря на горния въпрос. Скоро ще направя такова видео. До скоро!
Благодаря Ви за въпроса! Непременно и то съвсем скоро ще отговоря на него. Засега - всичко добро и до скоро!
Публикуване на коментар