Проблемът с демокрациите по време на остри геополитически конфликти е бавната реакция. Било заради личността на държавния глава, политическата конфигурация в парламента, общественото мнение или всички те в някаква комбинация.
Авторът Евгени Кънев
Така и в случая на войната с Украйна. Въпреки задружния и единен отпор в началото на агресията, категоричността на реакцията на западните страни варира в широки граници. Както винаги досега, Западът и ЕС доказаха, че без САЩ не могат да бъдат какъвто и да е военен фактор - въпреки наличието на модерни армии, въоръжения и дори ядрено оръжие.
И всички чакат какво ще реши САЩ.
Ситуацията много напомня развоя на двете световни войни, когато отне критично много време на САЩ да се включи в тях, за да бъдат най-после спечелени след дълги години на ужасяващи човешки, материални и финансови загуби. Изолационизмът на републиканците изиграва кошмарна роля и през 1919 г, когато забраняват на САЩ да се включи в лигата на нациите, предложена от президента - демократ Удроу Уилсън. И през 1934-1939 г, когато заради липсата на САЩ в лигата на нациите, тя е безсилна да спре агресиите на Мусолини и след това на Хитлер. И през 1940 г, когато заради изолационистите ФД Рузвелт печели трети мандат с обещанието да не включва САЩ във войната - и се налага да влезе едва след като са нападнати от Япония.
Слава Богу, че макар и не категорично, главно благодарение на Байдън, САЩ все пак помагат на Украйна да се отбранява - но едва след като видяха геройската съпротива. И Европа също трябваше да се включи.
В момента има тупик. Украйна има способности, но няма нужните оръжия за нападателни операции, а Русия има човешката маса да запази позиции, но няма уменията, за да победи Украйна. Проблемът обаче за Украйна е, че Путин разполага с по-големи ресурси в жива сила за изтощителна война, които за него са просто… ресурси.
А Украйна има ограничен брой жива сила и оръжия и икономика, които са изцяло на западна издръжка в условията на настъпваща рецесия, поставяйки остро темата за доставките и тяхното количество и качество.
Самият Запад няма интерес от продължителна война. Дори САЩ до момента вече са изчерпали между 30 и 50% от оръжейните си запаси и се налага да разширят военните производствени капацитети. Отделно военните ефекти върху горива, цени, инфлация доходи и пр.
Въпросът е дали и кога САЩ ще мине рубикона и ще предостави ракети с далечен обхват, чрез които украинците да унищожат логистиката на руската армия и да направят войната невъзможна. Само така и единствено така, Украйна може да спечели войната в обозримо бъдеще.
Нещо повече - само ако Украйна си върне границите от 2014 г с Крим тя може да се надява на членство в НАТО и гаранции срещу бъдещи руски агресии. Всеки друг вариант ще е пауза преди следващата руска агресия.
България блести със своето ярко отсъствие в помощта за Украйна. Да, през посредници продаваме муниции, рафинерията изнася дизел и толкова. Но можем да разширим драматично помощта с танкове, артилерия, зенитни комплекси, дори самолети по офсетни програми с НАТО - и то в критичен момент на войната.
Но няма как. Както много пъти съм писал - българите дори не подозират в каква степен сме станали руска губерния и колко пробити са нашите институции на всяко ниво.
Шансът ни е в лотарията - да се надяваме Украйна да спечели. То май самият ни живот - не само по ТВ - стана една безкрайна лотария. (
Evgeni Kanev)
Ангел Грънчаров: Заслужава да се прочете. Понеже е и вярно, а е и важно. И е добра основа за обсъждане. Възловият момент е този:
"... Но няма как. Както много пъти съм писал - българите дори не подозират в каква степен сме станали руска губерния и колко пробити са нашите институции на всяко ниво. ..."
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
САЩ и Русия пак ще се разберат да направят някаква конвергенция и перестройка, а вие Грънчаров ще си останете неудачник.
САЩ са сериозни и отговорни към света, за разлика от разни тукашни мижитурки - бивши комунисти и настоящи ястреби русофоби. Така че туй с ракетите, дето щели да удрят по Москва и Краснъй площад, го забравете.
Удачник съм аз, таваришч, удачник съм! :-) Нали не аз идвам при вас, а вие идвате при мен да ми поплачете горчиво и да плюнете, та да си облекчите малко мъката в душата... :-)
Пак не си зацепил, таваришч. Чети и слушай коментара ми внимателно...
Украйна да си върнела границите от 2014, заедно с Крим!?!
Къф Крим, льольо? Крим се върна ва лоното на Материка, там къзето е мястото му от 250 години насам...
Откъде ги копат такива олигофрени?!?
Дърдориш глупости, руско путинско зомби. Срам немаш ли, дърто?
Публикуване на коментар