Мой видеокоментар в ютуб (виж: Към какво ни призовават изстрелите на обзетото от ярост момче, окървавило училището в Белград?) предизвика някои коментари, които повдигат важни въпроси. По тази причина се видях принуден, с оглед да стигнат до повече хора, да ги публикувам и тук, в блога си; ето ги:
Анонимен каза: Даскале, от третия свят сме, не от втория. Болно общество както ти казваш. И според мен всичко това за да не се оттласнем от дъното зависи от училището, не толкова от образованието. Българското училище не произвежда човеци, а маймуни...
Няма воля и заради това ще си стоим в трета глуха. Като казвам няма воля това е да живеем ден да мине друг да дойде - както при аборигените.
Ха, ама не само това. Няма го "Който се учи, той ще сполучи!" и "Който бачка, той ще сполучи!". Няма. Тия условия в България ги няма - за разлика от нормалния свят. Иначе хората навсякъде по света са си все едни и същи. Всеки търси на работата лекото и на хляба мекото.
България е пропаднала и пропадаща държава и не заради това, че някой краде от обществения ресурс. Най-вече няма ги критичните хора, които да искат да вървим напред въпреки малкото изключения като теб.
Ангел Грънчаров: За жалост сте напълно прав. Вярно говорите. Има сериозно увреждане в главите, в представите на българите, а училището не помага да се въведе ред в сбърканите им глави и представи, а, напротив, засилва сбъркаността, насърчава я. Явно някому е изгодно голямата част от излизащите от училищата да са неспособни за свободен живот и за критично мислене тъпанари и простаци. (Прост народ така лесно се управлява, ах, мафийо, сполучила си на народ!!!)
Цялата работа се свежда до това, че у нас няма нужните учители и възпитатели, откъде да ги вземем тези свободолюбиви и правдолюбиви учители и възпитатели на младежта, от чужбина ли да ги внесем, от Америка ли да си ги купим и да ги докараме тук? У нас университетите не си вършат работата и ето, те възпитават учители-мижитурки и роби, а не личности, а не духовно издигнати свободолюбци.
Аз лично не виждам как ще разкъсаме този порочен, омагьосан кръг, в който се въртим. У нас са нищожно малцинство ония българи с що-годе развито съзнание за свобода, които са способни на действия за промяна; от 10 човека я има 1, я няма, а това е крайно малко: поне 2-3 да бяхме, да, ама не сме! (И точно тия тъй потребни ни сънародници заминават в чужбина щото у нас няма как да изживеят достойно живота си, а само ще страдат и ще плащат тежка цена!)
Май се налага всичко що е годно сред учителството да се обединяваме, да си помагаме, но и това го няма: мен 9 години мутро-комунисто-гербовашките властващи калинки в образованието ме гонят от училищата, забраняват ми да учителствам, аз дадох пълна гласност на ставащото с надежда да се пробуди решимост за съпротива, но, уви, се боря общо взето сам, без подкрепа, а учителите, включително и учителите от философската общност, гледат безучастно сеир и си мълчат, щото искат да доживеят някак до пенсия. Тъжна работа!
Yavor Yankov
каза: Тези размисли повдигат следния въпрос. Има ли смисъл да се комуникира по начин, по който другия не разбира и не приема? Ако едната страна приема само езика на силата, как може да се проведе адекватна комуникация без употреба на сила?
Ангел Грънчаров: Хубав въпрос. Как да разговаряме с тия, които разбират само езика на силата? Май е неизбежно да им отговаряме на езика, който разбират. По тази логика излиза, че войни ще има винаги. Или поне докато езикът на силата бъде забравен. Чрез възпитание на младите. Но възпитанието ни много куца. :-(
Yavor Yankov
каза: Аз само задавам въпрос. :) Щеше да е интересно да се проследят всички варианти. Защото това мисля е правилния подход на разумния човек.
А войни винаги ще има. Или поне дотогава, докато хората имат нужда от тях.
Защо учителите у нас не си изпълняват мисията и се примиряват с унизителното си положение на слуги на тъй вредната за младите и за бъдещето на страната ни образУвателна система?
И ОЩЕ ЕДИН СЪДБОВНО ВАЖЕН ВЪПРОС:
Откъде да вземем тези тъй съдбовно потребни ни свободолюбиви и правдолюбиви учители и възпитатели на младежта, без които поврат в живота ни не може да има?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар