Чалгата "духовност" на нашето време ли е или е нещо друго?

🙂 Дзупането на чалга и на кючеци селяния ли е или е нещо друго? Некога в селата ни са рипали други хора, не чалги и кючеци, нали така? Защо тогава ги нарекохте "селяния"? 🙂 Трябва да употребяваме точните думи, нали така? Чалгата се появи в последните десетилетия, като се почне от "Хисарския поп", мине се през Учиндолския читак, "звездите" на "Планета" и прочие и се стигне до върхове като Кондю, Азиса, Веску Маринов и Милко Калайджиев. Тя "духовността" на "демократичното време" ли е или е нещо друго? Как изобщо да я назовем? 

Искате ли да поговорим по тия въпроси в нашия Философски дискусионен клуб, който се намира ето тук. Обадете ми се и ще направим такава дискусия по тия важни и необходими въпроси. 

Хубав ден и приятни размисли ви желая! 

ЗАБЕЛЕЖКА: Написах горното по повод на ето това изказване във фейсбук: 

БАБА МИКА: МОЖЕШ ДА ЗАВЕДЕШ ЧАЛГАРЯ В ДУБАЙ, НО НЕ МОЖЕШ ДА ГО СПРЕШ ДА ДЗУПА БЕЛА РОЗА. СЕЛЯНИЯ ДО ШИЯ, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЬО, СЕЛЯК ДО СЕЛЯКА.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo