Как възприемате разсъждението по-долу, което поставя проблема за ИСТИНАТА в неговата съвременна форма и в този смисъл е твърде ценно?
"Би ми се искало да се изкажа в защита на две най-прости идеи, които преди се смятаха за очевидни и даже просто за банални, а сега звучат много немодерно:1.) Истината съществува и цел на науката се явява нейното търсене.
2.) По всеки обсъждан въпрос професионалистът (ако той наистина е професионалист, а не само носите на казионни титли) в нормалния случай е по-прав отколкото дилетантът.
На тях противостоят положения, значително по-модерни:
1.) Истина не съществува, съществуват само множество мнения (или, говорейки на езика на постмодернизма, множество текстове).
2.) По всеки въпрос нито едно мнение не тежи повече отколкото мнението на който и да било друг.
Момиченцето-петокласничка има мнение, че Дарвин е неправ и добрият тон се състои в това да представяме този факт като сериозно предизвикателство пред биологичната наука.
Тази прищявка вече не е чисто руска, тя се усеща и в целия западен свят. Но в Русия то е забележимо усилено от ситуацията на постсъветския идеологически вакуум.
Източниците на сега модните положения са ясни: действително, съществуват аспекти на светоустройството където истината е скрита и, може би, недостижима; действително, има случаи, когато перпофесионалистът се оказва прав, а всички професионалисти се заблуждават.
Капиталният поврат се състои в това, че тези ситуации се възприемат не като редки и изключителни, каквито те са в действителност, а като всеобщи и обичайни. И огромен стимул за тяхното приемане и повярване в тях служи тахната психологическа пригодност.
Ако всички мнения са равноправни, то аз мога да седна и незабавно да изпратя и моето мнение в Интернет, не затруднявайки се с многогодишно учене и с трудоемко запознаване с това, което вече знаят по дадения повод тези, които са посветили на това дълги години на изследвания и търсене."
А.А. Зализняк
ДОБАВКА: Който иска да прочете повече от този автор, включително няколко негови книги, може да използва ето този линк.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар