Питър Грей за свободата в образованието и играта

Явор Ганчев: За да има истински избор, трябва да са налице всички тези условия: 

- всеки да може* да избира... 

- ... измежду всички налични опции, не само измежду някои позволени опции - всеки да може да създава нови опции, ако наличните не са достатъчни или подходящи;

- всеки да може да откаже да избира, ако не желае да участва.

Питър Грей говори за образованието и за свободата в него, като изследва играта. Но играта е в основата на свободното действие въобще, не само в образованието, но във всяка човешка дейност. Ако не го познавате, мога само да ви завиждам за удоволствието, което ще изпитате, когато го четете. 

* ”може” в смисъл да е позволено, не да е компетентен. 

(Не)компетентността в играта и по принцип в свободните системи се саморегулира, докато контролът (този, който казва кой какво кога колко и дали може да избира) овластява некомпетентността да определя кой е компетентен да прави това или онова.

#16. The Most Fundamental Right is the Right to Quit

 

МОЕТО ИЗСЛЕДВАНЕ в играта ме накара да се замисля за правото да се откажа. Правото да се откажеш е от съществено значение, за да играеш, но то е и истинският двигател на справедливостта в целия живот. По същество всички дейности имат игриво качество, когато човек може свободно да се откаже и липсва това качество, когато отказът не е възможно. Тук описвам правото да се откажеш във връзка с игра, брак, заетост, национално гражданство и училище.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo