Отдавна ми се иска да кажа нещо не много приятно, но поради пословичното си възпитание все се въздържам. Сега обаче съм решен да го кажа, пък каквото ще да става. Щото не е кой знае какво, ала ме дразни. И говори нещо, което не е толкова добро за т.н. "широка публика" на всеки блог, не само на моя.
Добре, да речем, че попадаш на някакъв блог. Забелязваш, че авторът пише редовно, и то авторски неща, че се старае човекът, че влага душата си, че се е помъчил да придаде естетичен вид на самия блог и пр. Откриваш също, че в блога му са разположени и реклами, премерно тия на Гугъл. Пита се: разбира ли какво означава това нашият редови посетител на блога? Едва ли разбира, макар че е толкова просто.
Ами тия реклами там не са за друго, а за това, че този човек, след като е вложил доста усилия в създаването и поддържането на един жив блог, желае поне част от усилията му да се възмездят. А това може да стане, като доволният или възхитен читател в знак на благодарност, примерно, натисне тук-там някоя реклама, та авторът поне малко белким бъде възмезден. Да, обаче нашият посетител на блогове сякаш не съзнава това или се прави на ударен: не забелязвал нашият гений такива дреболии като рекламите, и затова никога не натиска върху тях! Той обаче едва ли съзнава и какво означава тази негова "разсеяност", която не е нищо друго освен доста грозна неблагодарност. Защото какво друго означава да се правиш на чак толкова разсеян че уж не виждаш рекламите?
Той не ги вижда и не си дава сметка за тия прости неща неслучайно, а понеже ние, българите, освен че по принцип сме много завистливи, също така се и пазим да не би, не дай Боже, без да искаме да подкрепим и да насърчим някой сънародник, който нещо прави, прави нещо стойностно, и го прави истински, от душа. Така сякаш сме устроени, знам ли, но най-вече внимаваме да не подкрепим някой наш сънародник: и по тази причина не само че няма да натиснем върху рекламите в блога му, та той да получи няколко цента отплата от нас, но и няма живи или мъртви даже да проявим неблагоразумието да си купим негова книга, ако този примерно автор на блог е и автор на издадени книги. Сакън, не бива да го подкрепяме, нека да се мъчи, нека да страда, нека да е беден, та белким в един момент не издържи та да се пречупи: да му писне и да зареже всичко. И тогава, о, блажен миг, ще осъзнаеш, че посредствеността и завистта отново изживяват поредния си триумф из прогизналите от злоба, от дребнавости и от завист български простори.
Аз така си обяснявам факта на системното ненатискане на рекламите. С такива психологически зависимости се мъча да си обяснявам непостижимият иначе факт, че всеки ден в този мой блог идват поне 500 сънародника, четат нещо, попрелистят, и нито един (!), разчувстван поне малко, не вземе да прояви частица благородство, та в отплата да натисне и някоя рекламка, та белким авторът получи някакви си там три цента. Но нас, изглежда, ни е страх да не би този автор да вземе да забогатее, да вземе да забрави за бедността и унизеността си, щото, представете си, 500 по три цента прави... о, ужас... прави цели 15 долара! Ето затова няма да натиснем никога, и не натискаме тъпо и упорито, системно и най-гаднярски: та да не вземе някой наш сънародник с наше участие, представете си, да не вземе да вдигне главата си от лайната, от смрадта. Не, пази Боже, нека по-добре да си стои потопен в тях, та и ние да сме спокойни и сякаш сме и щастливи. Понеже сме си потънали в нашата си смрад. Нали си спомняте приказката защо на българския казан в ада нямало дяволи, които с вила да натискат ония, които вдигат глава отгоре? Сещате ли се сега защо е така?
А в други страни, казват, блогърите печелели добри пари от същите тия реклами на Гугъл. Някои от тях дори се издържали с блоговете си, защо ли, как е възможно това?! Защо чужденците натискат по рекламите, дали е случайно? Едва ли. Там просто културата и нравите са други. Там хората, убеден съм, не са чак толкова завистливи. И не са чак така подли. Там хората са с много по-широки души. И разбират, че като си чел в някой блог, като си се, един вид, обогатил с нещо, та значи съзнават ония хора, че е редно да се отблагодариш на автора, като пуснеш монетка в касичката му, сиреч, като натиснеш някоя и друга реклама. Там, в тия по-културни и нравствени страни, добре съзнават и знаят даже, че никъде безплатни обеди няма, знаят и признават и това, че блоговете не израстват ей-така, от слънцето и въздуха, ами са продукт на нечие интелектуално и човешко усилие, което все струва нещо. И затова нормалното е, като си използвал такава услуга, да не си мислиш, както става у нас, че тя е даром или ей-така, нещо като дар заради хубавите ти очи, ами си струва пари. Културата изисква тия най-прости нравствени зависимости да ги съзнаваш и да не ги игнорираш, щото тогава, ако не им обръщаш внимание, без дори да си даваш сметка, но си станал гадничък и отвратителен подлец...
Така аз тълкувам туй дребничко нещице, а именно, че широко скроеният български потребител на блогове никога, забележете, никога, не натиска рекламите в блоговете, които посещава. Да ги беше натиснал чат-пат, и то дори случайно, нямаше да си мисля така, но това, че никога не ги натиска, съвсем вече не е случайно. И зад такова устойчиво поведение стои душевната нагласа, която се опитах да ви представя съвсем накратко. Ако някой иначе го тълкува, да каже, може пък и аз да греша.
А иначе, ако това ви интересува, за година откакто имам реклами в блога си съм спечелил от моите щедри посетители цели... 35 долара! Мерси...
Добре, да речем, че попадаш на някакъв блог. Забелязваш, че авторът пише редовно, и то авторски неща, че се старае човекът, че влага душата си, че се е помъчил да придаде естетичен вид на самия блог и пр. Откриваш също, че в блога му са разположени и реклами, премерно тия на Гугъл. Пита се: разбира ли какво означава това нашият редови посетител на блога? Едва ли разбира, макар че е толкова просто.
Ами тия реклами там не са за друго, а за това, че този човек, след като е вложил доста усилия в създаването и поддържането на един жив блог, желае поне част от усилията му да се възмездят. А това може да стане, като доволният или възхитен читател в знак на благодарност, примерно, натисне тук-там някоя реклама, та авторът поне малко белким бъде възмезден. Да, обаче нашият посетител на блогове сякаш не съзнава това или се прави на ударен: не забелязвал нашият гений такива дреболии като рекламите, и затова никога не натиска върху тях! Той обаче едва ли съзнава и какво означава тази негова "разсеяност", която не е нищо друго освен доста грозна неблагодарност. Защото какво друго означава да се правиш на чак толкова разсеян че уж не виждаш рекламите?
Той не ги вижда и не си дава сметка за тия прости неща неслучайно, а понеже ние, българите, освен че по принцип сме много завистливи, също така се и пазим да не би, не дай Боже, без да искаме да подкрепим и да насърчим някой сънародник, който нещо прави, прави нещо стойностно, и го прави истински, от душа. Така сякаш сме устроени, знам ли, но най-вече внимаваме да не подкрепим някой наш сънародник: и по тази причина не само че няма да натиснем върху рекламите в блога му, та той да получи няколко цента отплата от нас, но и няма живи или мъртви даже да проявим неблагоразумието да си купим негова книга, ако този примерно автор на блог е и автор на издадени книги. Сакън, не бива да го подкрепяме, нека да се мъчи, нека да страда, нека да е беден, та белким в един момент не издържи та да се пречупи: да му писне и да зареже всичко. И тогава, о, блажен миг, ще осъзнаеш, че посредствеността и завистта отново изживяват поредния си триумф из прогизналите от злоба, от дребнавости и от завист български простори.
Аз така си обяснявам факта на системното ненатискане на рекламите. С такива психологически зависимости се мъча да си обяснявам непостижимият иначе факт, че всеки ден в този мой блог идват поне 500 сънародника, четат нещо, попрелистят, и нито един (!), разчувстван поне малко, не вземе да прояви частица благородство, та в отплата да натисне и някоя рекламка, та белким авторът получи някакви си там три цента. Но нас, изглежда, ни е страх да не би този автор да вземе да забогатее, да вземе да забрави за бедността и унизеността си, щото, представете си, 500 по три цента прави... о, ужас... прави цели 15 долара! Ето затова няма да натиснем никога, и не натискаме тъпо и упорито, системно и най-гаднярски: та да не вземе някой наш сънародник с наше участие, представете си, да не вземе да вдигне главата си от лайната, от смрадта. Не, пази Боже, нека по-добре да си стои потопен в тях, та и ние да сме спокойни и сякаш сме и щастливи. Понеже сме си потънали в нашата си смрад. Нали си спомняте приказката защо на българския казан в ада нямало дяволи, които с вила да натискат ония, които вдигат глава отгоре? Сещате ли се сега защо е така?
А в други страни, казват, блогърите печелели добри пари от същите тия реклами на Гугъл. Някои от тях дори се издържали с блоговете си, защо ли, как е възможно това?! Защо чужденците натискат по рекламите, дали е случайно? Едва ли. Там просто културата и нравите са други. Там хората, убеден съм, не са чак толкова завистливи. И не са чак така подли. Там хората са с много по-широки души. И разбират, че като си чел в някой блог, като си се, един вид, обогатил с нещо, та значи съзнават ония хора, че е редно да се отблагодариш на автора, като пуснеш монетка в касичката му, сиреч, като натиснеш някоя и друга реклама. Там, в тия по-културни и нравствени страни, добре съзнават и знаят даже, че никъде безплатни обеди няма, знаят и признават и това, че блоговете не израстват ей-така, от слънцето и въздуха, ами са продукт на нечие интелектуално и човешко усилие, което все струва нещо. И затова нормалното е, като си използвал такава услуга, да не си мислиш, както става у нас, че тя е даром или ей-така, нещо като дар заради хубавите ти очи, ами си струва пари. Културата изисква тия най-прости нравствени зависимости да ги съзнаваш и да не ги игнорираш, щото тогава, ако не им обръщаш внимание, без дори да си даваш сметка, но си станал гадничък и отвратителен подлец...
Така аз тълкувам туй дребничко нещице, а именно, че широко скроеният български потребител на блогове никога, забележете, никога, не натиска рекламите в блоговете, които посещава. Да ги беше натиснал чат-пат, и то дори случайно, нямаше да си мисля така, но това, че никога не ги натиска, съвсем вече не е случайно. И зад такова устойчиво поведение стои душевната нагласа, която се опитах да ви представя съвсем накратко. Ако някой иначе го тълкува, да каже, може пък и аз да греша.
А иначе, ако това ви интересува, за година откакто имам реклами в блога си съм спечелил от моите щедри посетители цели... 35 долара! Мерси...
21 коментара:
Не само че не натискам на рекламите на Гугъл, ами даже съм си сложил филтри на браузъра така, че да не ми се показват на екрана изобщо.
И аз мерси...
(и не, не е защото не искам да те подкрепя, нямам нищо против теб, даже мислех да си купя книгата "Страстите и бесовете български", понеже ми се струва интересна)
P.S.: Можеше да повдигнеш въпроса и по-човешки, например с апела "Хора, не забравяйте да кликате на рекламите ако ви харесва моя блог, за да ме подпомогнете. Благодаря Ви!". Но не, вместо това ти избълва куп омраза срещу читателите си, че не искали да те подкрепят. Не е вярно, просто хората с времето придобиват "рекламна слепота" и спират да ги забелязват също както билбордовете и рекламите по телевизията, а не щото те мразят теб лично или когото и да било.
Господин Грънчаров,
Наблюдение първо: Изобщо нямате представа как работи интернет рекламата.
Ако искате хората да ви дават пари, можете да сложите бутон за дарения - има такава услуга и тя се използва доста успешно от различни хора, художниците на уеб-комикси например. Очакването, че посетителите ви трябва не просто да... наблюдават, но и да щракат на реклами, е меко казано, наивно.
Наблюдение второ: В "AdSense Terms and Conditions", на които се предполага да сте се съгласил, съществува следния текст:
"5. Prohibited Uses. You shall not, and shall not authorize or encourage any third party to: (i) directly or indirectly generate queries, Referral Events, or impressions of or clicks on any Ad, Link, Search Result, or Referral Button (including without limitation by clicking on “play” for any video Ad) through any automated, deceptive, fraudulent or other invalid means, including but not limited to through repeated manual clicks, the use of robots or other automated query tools and/or computer generated search requests, and/or the unauthorized use of other search engine optimization services and/or software; (...)"
Няма начин, понеже съм много зъл и злобен човек, наложи се да избълвам толкова много злоба, жлъч и отрова: то остана и злобните хора като мен да станат мили и добродушни :-)
А ето че сега се оказва, че съм и нещо като човек с престъпни наклонности, нали така, драги ми daggerstab? Е, няма к
ак, те нещата се връзват, злите хора обикновено са и за затвора :-)
"ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ"
Казва г-н Грънчаров и отново се опитва да спечели пари - било с AdSense..било с поредната си книжка (a.k.a. "Страстие и Бесовете...").Чудя се дали философът Грънчаров не е онзи който беше нарекъл всички българи идиоти и прасета защото не купуваме книгите му..може и да бъркам извинявам се искренно ако е така! Истината г-н Грънчаров е малко или много различна за всички нас и няма нещо толкова дразнещо от факта че се опитвате да ни налагате Вашата абсолютна истина че и да печелите пари от нея.. че и да се сърдите когато това не се получава някак.
Рекламите в пощенската ми кутия са изхвърляни в кощчето за отпадъци,рекламните паузи по телевизията са умело прескачани..разбира се че Рекламите дразнят включае и тези доходоносни AdSense. Не ни ги представяйте аз Абсолютни истини.. и да.. НЕ сме Ви благодарни за това което споделяте с нас. Влизаме във вашият сайт само за безплатна консумация. Направете си система за регистрация и платен достъп ако искате да е друго яче.
п.п.Наистина настъпвате болна тема с въпроса за рекламите.. няма по-ненужен и абсурден момент в съвременното ни затлъстяло консуматорско общество а Вие точно - Философът подкрепяте основното оръжие на глабалната машина.. рекламата и манипулацията. Може би защото се опитвате да Ни манипулирате г-н Грънчаров?
п.п.п. Случайно да имате нещо общо с "воините на тангра" междудругото?
С интерес чета блога Ви ,(за съжаление нетолкова често колкото бих искала , поради липса на верме). Относно вашите заключения относно отношението към рекламите . Винаги натискам рекламите (предимно на гугъл )които са ми интересни и от там съм попадала на много интересни сайтове и блогове. Успех в творческата Ви дейност.
Минах през 1 реклама. Чести ти 3 цента - стани богат и помогни на други!
общественото споделяне на сумата спечелени пари от реклама също е в разрез с термите и кондишъните на онея от гогле-то ;)
И аз съм мръсна завистлива гад - не натискам реклами. Не защото се събуждам с подлата мисъл на мижитурка "Айде сега да чета на аванта хубавини, пък тия да мрат. Мухахаха.", а защото не ме интересуват. По същата причина поради коята не искам да ми мига какво ли не из нета, сменям канала като почне рекламния блок и нямам реклами в собствения ми блог. Прочитам си поста, пускам коментар ако имам какво да кажа, галсувам в свежо ако ме кефи и си заминавам.
А и ако тръгна да натискам всички реклами из нета ще ми се наложи да преинсталирам бозата всеки ден. Не намеквам нищо за този блог, нито за другите из бг пространството. Това е навик оформен с времето и важи за всичко и всички.
И пропуснах да спомена, че съм напълно съгласен с изложеното в поста :)
Това си е българският манталитет, нещтракането само и само да не получи човека 1 стотинка... наблюдавал съм го наживо :)
С "Войните на Тангра" нямам нищо общо, моля ви се! Освен че името и фамилията ми случайно съвпадат с тези на духовния вожд на тази организация- което нищо чудно да се дължи на някакъв подъл антибългарски заговор :-)
Ужасно некоректно е да казвате на хората че трябва да цъкат на рекламите Ви. Като човек които се е занимавал с това искам да Ви кажа, че рекламодателите (и google) желаят тези реклами да бъдат цъкани когато човек сметне че те са му полезни, а не от благодарност.
Не се замисляте кой плаща тези пари и за какво иска той да плати.
Не заслужавате да ползвате тази услуга ако сте недобросъвестен!
Здрасти, аз не чета често блогове, особено ако са дълги и изморителни статиите. Но и не натискам никога на рекламите. Просто не ми е интересно. Гледам да си прочета статията и да затворя страницата.
Аз, доколкото разбирам, съм изтълкувал какво означава ненатискането на рекламите, и моят анализ е породен от научен и психологически интерес спрямо този интересен проблем. Не мога да открия някъде пряк призив да се натиска по рекламите в моя блог, и то ей-така, без причина, от чиста благодарност. Реакции в този дух потвърждават изводите и констатациите ми.
Естествено е, и то до такава степен, че не се нуждае от изтъкване, че човек натиска реклама когато с нещо тя го е заинтересувала; непряк резултат от това действие е и известна материална полза за сайта, на който са разположени тия реклами...
Изказвам се в качеството си на рекламодател в Google AdWords, един от тия будали дето дават 10 стотинки, за да можете вие, г-н Грънчаров, да спечелите 5 стотинки когато някой кликне на рекламите в блога Ви.
Целта на цялата работа с рекламите не е вие да спечелите 5 стотинки, а да мога аз да спечеля 1 лев от трафика, който ми изпращате. Вие, и като цяло издателите (publishers), сте просто едно от звената на веригата на нашата рекламна кампания. Не гледайте на AdSense като на инструмент от типа "подкрепете ме, щото пиша интересни неща"... Това е по-скоро "след като прочетохте толкова интересната ми статия за микровълновите печки (например), ето оферти свързани с темата".
Толкова сте потресен от ужасния факт, че никой не клика за да подкрепи блога ви. Същият този факт мен ме прави изключително щастлив и ме кара да продължавам да инвестирам скромния си рекламен бюджет в AdWords на Google, защото знам, че плащам за заинтересувани от продукта ми потребители, а не потребители заинтересовани от вашите писания и благоденствието ви.
Ако искате да печелите пари от блогове и affiliate програми има доста материали по темата, блог на политическа и психонезнамсикаква тематика определено не ми изглежда като проект с бъдеще от тази гледна точка. Можете да прочетете малко за това как да оформите дизайна си така, че рекламите да се виждат по-добре. Блога ви изобщо няма ползваем външен вид, супер труден е за четене, поне на мойта огромна резолюция. Колкото и да се старая, рядко прочитам статиите ви до край, самото оформление натоварва.
Успех.
"...разчувстван поне малко, не вземе да прояви частица благородство, та в отплата да натисне и някоя рекламка..."
Не е благородство да вземаш парите на човека които плаща за реклама, и да ги дадеш на хора като теб ...
Целта на рекламодателя е да си възвърне инвестицията която прави като намери хора интересуващи се от това което се предлага. Google защитата неговите интересни като е измислил правила за ползването на услугата AdSense. Не е правилно да се надяваш посетителите да ти дадат от чуждите пари независимо колко добри статии си написал.
Ако хората правят както смяташ ти за благородно няма да се намират добри рекламодатели и самите те ще бъдат принудени да плащат все по-малко за реклама - щом не могат да си върнат похарчените пари от наистина заинтересувани клиенти
Абе пич, не ти знам откъде ти е дипломата, ама си дървен философ, съкрати брътвежите си с 1500-2000 знака, ще станеш може би по-четивен. Сега по същество - ти нормален ли си, от благодарност за това, че ти страдаш от логорея, която е минала и в писмена форма, трябвало да ти натискам тъпите реклами. В кой свят живееш ти? Смешник, който се е взел на сериозно, ууу, аман от луди.
И да кажа все пак по темата. Защо хората все пак не цъкат по тези реклами?
Просто рекламите не са от полза на посетителите Ви :)
Google се цели да предвиди интересите на хората които четат дадена страница и да предложи добри за тях реклами. Целта е всички да са доволни от добрата сделка. Явно в случая google не успява да направи това достатъчно добре. Вероятно причината е че рекламодателите са малко и не са толкова конкурентно способни каквото е положението в други страни (където съм рекламирал)
Не мисля че причината е че сме Българи или не благородни :)
Напротив благородно е че не цъкаме по реклами само за да могат хора като Вас да вземат някой лев
Някои взеха да проявяват силни емоции, започнаха да се гневят, което по принципа "Ти се гневиш, о, Юпитер, следователно аз съм прав!" ме кара да си мисля, че констатациите ми в статията не са съвсем безпочвени :-)
Сега за завършек, надявам се, ще се намери някой, който да напише донос до Гугъл, че злоупотребявам с рекламите им, поради което, предполага се, съм натрупал баснословни богатства :-)
Аз пък като се загледах, не видях реклами на тази страница..... чак ехееееее.... каде са долу.... за да подмамва рекламата и маркетинговите ви умения трябва да са поне основни.
Специално Адсенсе за български издатели не е толкова развит, колкото в другите страни, и не се предлагат чак толкова разнообразни реклами - виждал съм 80% от българските най - малко. Т.е. като съм ги виждал и знам за какво са не влизам. Всеки български издател има подобен проблем, включително и аз. Съществуват други програми с по - висок CTR ( коефициент - брой посещения / кликове ). А винаги може да се продават банер места и линкове. Но не мисля, че този блог е с комерсиална насоченост.
Поздрави
Значи, тук някъде срещнах термина "рекламна слепота"... Ами аз направо си страдам от него. С годините развих отвращение към рекламите и не само във Вашия блог, но не натискам и никъде другаде. Във Варна, на обръщача на Горчивата чешма има един билборд, който закрива гледката на идващите откъм Зл. пясъци бясно каращи коли, всеки ден на обратния завой има някаква катастрофа. Най-опасното шосе в България е осеяно с тъпи и ненужни билбордове, които никой не вижда, защото кара с над 100 км в час. Ами същото е и с Вашите реклами. Влизам за малко, за да видя има ли нещо, което Вашият ум е родил и може да ми достави удоволствието да мисля, а не да кликвам върху съмнителни реклами на продукти, които няма да купя или използвам и да си загубя времето. Не желая да съм съпричастна с глобалната лудост на презадоволяването!!! Отвътре ми идва, не съм някаква псевдоблагородничка, просто не искам да се вмествам в рамката - не сте ли съгласен?
Публикуване на коментар