Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 12 декември 2009 г.

И Бойко клекна и почна да рипа казачок: щастлив съм да ви съобщя, таваршчи, че и занапред у нас ще става това, което иска Русия!

Преди да почна статията си едно мъничко разяснение върху заглавието. Знаете, предполагам, но за всеки случай ще припомня, че преди време министър Румен Петков, да, правилно се сетихте, оня, дето е известен с пикаенето в Плевенскио фонтан, отишъл в Москва, а руснаците, знаейки слабото му място, хубаво го почерпили, та значи разправят, че като се натаралянкал хубаво наш Руменчо, вдигнал следния тост: "Драги ми руски братя и таваршчи, искам да ви уверя, че и занапред в България ще става само това, което иска Русия!". Рекло това разчувстваното пиянде, ударило един казачок, и се обезсмъртило, сиреч - влязло в историята. Та затуй в заглавието на този очерк фигурират паметните думи на нашия знаменит плевенски русофил и любител на водчицата.

Да започна сега по същество, както се казва. Тази сутрин най-напред попадам на крайно радваща и оптимистична новина: Край на споровете дали да има АЕЦ "Белене". Уикендът ми почва прекрасно: повече няма да се безпокоя за това ще имаме или няма да имаме втора атомна централа. Решено е, ще имаме, т.е. ний, българите, ще бъдем ощастливени от нашите славянски братя с още една атомна централа!

Нема лабаво: сбъдват се пророческите думи на другаря Тодор Живков, че българо-съветско-руската дружба е "от векове и за векове", а също и великите думи на съветския гражданин Георги Димитров (Гошо Тарабата), вожд на комунистическа България, че за нас, българите, дружбата със СССР (и неговия правоприемник Русия) ни е необходима така, както са необходими въздуха, топлината и водата за всяко живо същество (или нещо такова беше благоволил да каже прочутият пияница?!). И за всичко ний требе да благодарим на сегашния властелин на България Бойко Борисов, достоен следовник на Тодор Живков, чиито бодигард беше навремето, благодарение на което е почерпил мъдростта и величавостта на знаменития правешки селянин. Вече ще спа съвсем спокойно: Бойко Борисов клекна пред Русия, а България ще добрува и занапред под зловещата сянка на огромната тиранична Северо-Източна Империя.

Ето какви вълнуващи сърцето ми думи чета в документа за медиите, разпространен нарочно по случая:

Русия е напълно удовлетворена и благодари на българското правителство за намеренията му да продължи големите съвместни енергийни проекти.

Туйто. Свърши се. Требе да се ударят всенародни тържества, но за това ке се погрижи Гоце. Министрите Сергей Шматко и Трайчо Трайков, оказва се, са преговаряли, а пък относно оценката на постигнатите договорености, кой знае защо, говори най-вече руският министър; ето какво казва той:

"С българските колеги днес поставихме точка на споровете дали да има АЕЦ "Белене" и конструктивно обсъждаме програма на съвместните ни действия", съобщи пред журналисти министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко.

След заседанието на Българо-руската смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество руският министър добави, че руската страна е напълно удовлетворена от позицията на българското правителство по отношение на проекта и се отнася с пълно разбиране по нея.

Бравос, явно българското правителство вече е влезло "у правио път", както казват из Шопскио край. Олекна ми като чета тия душеспасителни новини, и то в навечерието на Рождество! Хубав знак и предзнаменование е това за идещата нова година!

Е, вярно, оня скандален министър Дянков беше подхвърлил преди време Досега беше "каквото каже Русия", но тепърва нямало да е така, ама той да внимава що приказва, щото няма български министър, който много да е прокопсал след като си позволил лукса да говори срещу Русия. Спомнете си какво стана със Стефча Стамболова, а от по-ново време с Иван Костов; чудно е Костов как отърва кожата, ама нищо не се знае де, никой не е вечен на тая земя. Та Дянков занапред да си мери думите, щото, обективно погледнато, той нема работа у българското правителство, понеже е нещо като "американски агент". Един ритник, ама по-силен, отзад, и ке си получи заслуженото; я го виж ти, ще ми се прави на много отворен той?!

И по проекта "Южен поток" нашите са клекнали, което също е твърде радваща новина. Тъй ами, глупаво е да се опъват, речено е: каквото каже Русия, това става! Требе да се слуша Матушката, не може иначе. Европейски съюз ли? Ряпа да яде Европейският съюз, те тие европейци да не ми се правят на много отворени, че ке съжаляват един ден че са ни приели. Те вече май съжаляват де, ама кой ги пита тях?!

Ето и още един радващ сърцето момент в съобщението до медиите:

Министър Трайков декларира, че България принципно подкрепя увеличаването на капацитета на газопровода "Южен поток" и в консултации с европейските си партньори ще подкрепи идеята той да бъде обявен за обект от общоевропейско значение. "За нас това е много важно и руската страна е благодарна на България", каза министър Шматко пред журналисти.

Каква идилия само! Тази истина, че България е руски троянски кон в Европейския съюз получава още една покъртителна илюстрация. А пък дружбата и единната стратегия на премиера Борисов с президенто Гоце Първанов вече зе да дава обилни плодове: знае се, че другаря Първанов е не толкова български президент, той, милият, доказа и на кучетата по селата, че чисто и просто си е руски емисар по управлението на Задунайская губерния. Щастлив съм, че с чиста съвест вече мога да се нарека жител на Задунайската губерния на Русия, таваришчи: немам думи да опиша какви мощни конвулсии на радост, веселие и гордост обземат сърцето ми при тая мисъл!

Основно място при разговорите са заели големите проекти. България е заинтересована от тяхното осъществяване, отбеляза министър Трайков.

Бравос, а така Трайков! Нема да се церемоним повече с тия американци и европейци бе?! Те да си гледат Америка и Европа, ний ке си гледаме себе си: ще им дам аз един "Набуко"?! Ний опери не обичаме, ний обичаме чалга, кючек, руски частушки, а най-много обичаме казачок. 60 години скачахме казачок, и го обикнахме така, че никога нема да го разлюбим. Е, и шкембе чорба обичаме, с лют пиперец, мммм... ама то си знае де, и е излишно да се напомня.

И по проекта за нефтопровода за Гърция, почващ от Бургаското пристанище, също има обнадеждаващи и радващи новини:

Сергей Шматко отбеляза, че руската страна проявява пълно разбиране за това колко важно е за България да се направи екологична експертиза и да се намерят отговори на всички въпроси, в т.ч. и на притесненията на жителите на Бургас. Руският министър добави, че проектът няма да бъде замразен нито по руска, нито по българска инициатива.

Ох, олекна ми! От доста време не мога да спя при мисълта, че ако ний не бяхме разрешили да Русия да разтоварва танкерите с петрол в открито море, и то по някакви глупави съображения-опасения от възможна екологична катастрофа, нищо чудно с такива екологични простотии да успеем да ядосаме Матушката. А ето сега вече ке спа спокойно: майната му на Южното Черноморие, има по важни неща на тоя свят от това охранени западни туристи-пенсионери да си пекат гъзовете по нашето, повтарям, нашето Черноморие! Да идат другаде да си пекат отвратителните дебелите задници, а ний си искаме петрола! Майната й на природата: природа колкото щеш, ала любовта и дружбата ни с Русия, повтарям, са от векове и за векове! Ех, братя, така ми се иска да му ударя един казачок в тоя момент, ама не съм си лъснал ботушите още; тия дни ще ги боядисам и ке му ударя един казачок, както душа ми знае да се радва!

Кеф, майчице, колко ме радват тия думи; сърцето ми се топи от радост, сякаш мед капе връз него:

Русия е напълно удовлетворена и благодари на българското правителство за намеренията му да продължи големите съвместни енергийни проекти за постигане на енергийна сигурност на страната, за духа на взаимно доверие, заяви Шматко.

Тоя Шматко не е някаква шматка, не се подвеждайте по името му: държи здраво и дума право у очи, ашколсун! Каквото му е на сърцето, туй му е на устата, същински казак. Иска ми се да дръпна с него един казачок, ама кой съм аз та да се меря с него. Он ке танцува казачок с Гоце, нема с мен, нещастника, да празнува: нищо чудно в тоя момент, в който пиша тия думи, Шматко и Гоце да тропкат казачок у Президенството.

Щото, знаем, когато у нас дойде дългочакан руски гост, почва да се лее водка и се почва да се играе казачок; помните ли когато идва Путин преди време, цела нощ заседаваха заедно с Гоце и Дмитрич у един ресторант, колко казачоци са изиграли аз не мога да кажа, но е факт, че на сутринта всички проблеми вече бяха решени, а пък Гоце се похвали, че сме били постигнали "Голем шлем (член)", нали помните тия паметни времена? А пък министърът Димитров, нашият шматко, се похвали, че сме били спечелили за тая паметна нощ, в която се е ляла много водка, не друго, а цела Сталинградска битка!

Ех, блажени времена, ала сърцето ми радостно скача при мисълта, че те се връщат, а пък какъв шеметен казачок тепърва ще пада, никой още не може да каже! Важното е че и Бойко клекна и почна да рипа казачок, а защо ли го е обикнал толкова е проблем, по който ке пиша съвсем скоро, щото той, както и да го погледнеш, си е една любопитна загадка. А засега чао и приятен, весел уикенд, пардон, приятние виходние, требе да оставим американските думички и да почваме да плямпаме на руски, нема лабаво веке!

Няма коментари: