КОМПОЗИТОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ – БИВШ ЧЛЕН НА ЦК НА БКП – НА БЯЛ ТРОЯНСКИ КОН СЕ ОПИТВА ДА ВЛЕЗЕ В МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР „СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“!Това не е просто, заглавие, а самата истина, която – за да излезе цялата на бял свят – трябва да се обяснят някои стари факти и събития от музикалната история на Комунистическа България, както и от времето на Прехода.
Първо, кой е Йосифов?
Тази-година-навършващият-Юбилейните-Седемдесет Александър Йосифов, преди близо половин век оглавява апетитния тогава завод за производство на черни грамофонни плочи БАЛКАНТОН, и то в продължение на близо 20 години!
Младият комсомолски кадровик (инак завършил консерватория) бързо и енергично се вписва в номенклатурното статукво на тогавашната комунистическа слънчева действителност. Следва да отбележим, че не му липсва енергия, кариеристичен талант, преданост – там, където е необходимо, и, до когато е необходимо – болшевишка безпардонност и също така, типичното слагателско-партийно блюдолизие. През годините, Йосифов овладява до съвършенство, с перфиден професионализъм, тактиките и кондиките на постепенното личностно израстване – там където не може с натиск, заплаха и силов прийом – с пълзене.
Пиков момент в неговото административно-партийно утвърждаване е поредния Исторически Конгрес на БКП, когато Вожда Другарят Тодор Живков произнася от трибуната на Конгреса написания му отчетен доклад, а на другия ден(!?!) Александър Йосифов му приподнася – „топла-топла“ – Грамофонната плоча със словото на Любимия Вожд!
Впечатляващо и зашеметяващо!
След осъществяването на пряката „топла връзка“ Живков–Йосифов последният постепенно губи всякаква мяра и „разпасва колан“ до такава степен, че неговите покровители изненадващо дори за самия Йосифов го изхвърлят от БАЛКАНТОН.
Малка компенсация е, че издигат за Член на ЦК на БКП. (Разбира се, Йосифов, достатъчно стабилно вече се е окопал, и икономически и стратегически… Ще отшумят събития, всяко чудо за три дни, пак ще захапе кокала…)
Но, идва 10 ноември 1989.
Комунистическият ешалон, къде групово, къде – поединично – се спасява. Бягат от кораба, и кой - каквото може да мъкне със себе си – и, да го отмъкне! – мъкне.
Но какво прави този, когото са свалили (и при това, своите!) от кораба малко преди това? Точно в такава ситуация е изпаднал Йосифов.Чисто човешки погледнато – тежка ситуация.
Разбира се, Йосифов не е сред бедната прослойка, той е натрупал достатъчно през годините на директорствуване в БАЛКАНТОН, но същевременно е изпаднал в „седма глуха“; по-старите от нас могат да си спомнят клеймящите митинги на СДС по улиците; сред позорно заклеймяваните бяха само две две-три музикантски имена, едно от които беше това на Йосифов.
Разбира се, малко шанс и късмет, малко нюх и усет накъде и откъде духа вятърът – и Йосифов се отделя „от дъното“, още в началото на 90-те. При това, той успя да го стори незабелязано – нещо много важно, предвид бурните променливи събития. Подава му ръка, негов политически събрат и колега – композиторът Георги Костов. Авторът на десетки славещи Партията песни, бе избран за Ректор на Музикалната Академия и в продължение на близо двайсет години води устремно институцията към пропаст.
Макар и с много трески за дялане, така или иначе, Костов подаде ръка на много от Червените си комунистически колеги – може би, такава е била и предсмъртната повеля на партията – и един от тях бе Йосифов.
Бавно и полека Йосифов, от „Абсолютния Господин Никой“ – се домогна до висши Академични цели и пространства! Става професор, става Дясната ръка на Ректора Костов (и, разбира се, Същата Тази Ръка извършва по-късно спрямо покровителя си Предателство!), става Председател на Националния Съвет по Музика към Министерството на културата (предишния председател бе – направи само сравнение! – академик Марин Големинов), става постоянен Председател на почти всички национални Конкурси по музика, както и такива, за директори на музикални институти, Специален Член на ВАК (Висша Атестационна Комисия) – без благословията на Йосифов, примерно, млад доцент не можеше да се направи и крачка напред към заветната професура; Йосифов щедро раздаваше благословия срещу ответно, щедро изразена материална благодарност.
Някъде по пътя, вероятно, поради конфликт на интереси (много сложен пъзел, в който участват дузина имена, сред които това на Георги Костов – нека не забравяме, че Костов е бил министър на културата от Ерата-Виденов, екс-министър Георги Йорданов, Чучков, Гранитски, екс-министър Данаилов, министър Рашидов, Явор Димитров и много други, както и небезизвестни, но много влиятелни неправителствени организации, чиито братски членове са голямата част гореспоменатите лица) настъпва ожесточен конфликт между Костов и Йосифов, вероятно, не просто междуличностно, а преди всичко, като представители на две (или повече) разнопосочни „зони“ на влияние.
… Тук може да се изнесе много (и в детайли!) интересна информация, но най-същественото е следното: Йосифов предусеща, че отново може да бъде аутсайдер; и решава да се опита да „се окопае“ – за последно!
За първи път в живота си Йосифов не е член (или Председател) на Жури, назначено от Министерството на Културата! – а, животът и бъдещето му зависят от такова подобно жури! (Каква ирония на съдбата?!)
Йосифов кандидатства за поста директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“ – миналата година, в края на Червеното управление на Тройната коалиция. Изправя се в единоборство, не с кого да е, а със Светозар Донев, който успешно превежда театъра (независимо, от някои кусури и слабости, в частност – „семействено лансиране“) през най-трудните икономически години за България.
Двете оспорващи директорския пост страни са много добре подготвени – предварителното дислоциране на силите, стратегически проучвания и всичко останало в стил „гер ала гер“ е изпипано. В крайна сметка, резултатът видимо е нулев, но за Йосифов – това е по-скоро патов резултат. В шахмата – това, за силния противник, е „смешен“ резултат.Единственият път, когато Йосифов се опитва да спечели битка! Той губи – наистина, по смешен и жалък начин!
А ако бе спечелил?
… Това би му донесло, освен директорския пост, поне две-три авторски премиери на оперетни творби (той, божем, си е повярвал отдавна, че е оперен композитор!); поне още толкова – забележете, във всеки извън столичен музикален театър, било то, на разменни режисьорско-постановъчни начала, било то от позицията на „познатия натиск“ като досегашен Председател на конкурсно жури: „Ставаш директор, поставяш Йосифов!“
Нали този ключов механизъм е с доказано перфектно действие, той превърна Александър Йосифов в най-изпълнявания жив български композитор в Софийската филхармония!
Да, но не се получи!
Всичко, случило се нататък, е много просто. (… Разбира се остават и няколко въпроса, на които на този етап не може да се даде еднозначен отговор.)
След „позорната Загуба“ Йосифов няма никакво време.
Смяната на правителството също така спешава Йосифов в реализацията на бъдещите му планове. Всъщност, какви са те?
Просто и ясно: възвръщане на „капитанския рул“ и „пълен контрол“ върху „пакетът с акции“ – Национални конкурси, провеждани от Министерство на културата!! Стига обаче новият Министър Вежди Рашидов да го остави на „капитанския рул“, защото идвайки на власт Властоприемника, божем, публично заяви, че ще се бори срещу всяка корупция и шуробаджанащина, на всички нива, и във всички отрасли, в т. ч., и в министерството на културата – сиреч, министър Рашидов би следвало до превежда до край и „до дупка“ политиката на Новата Власт.
Това е единият въпрос, на който (поне засега) няма отговор!!! – как Членът на ЦК на БКП успя да влезе под кожата Вежди Рашидов?… Заставайки на „капитанския рул“, Йосифов по бързата процедура пришпори няколко конкурса, сред които – скандалния, с утвърждаването на Явор Димитров за директор, трети последователен мандат (!) на Софийската филхармония, и сега, последвалия – още по-скандален, с назначаването на театралния жрец Панкин за директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“.
Вълната от протести на артистите от Театъра е основателна! Защото Панкин е подставено лице. Йосифов не успя да влезе в Музикалния театър на Бял Кон!
Сега се опитва да влезе на „Бял Троянски Кон“. Конската Троянска подлога е – Панкин.
… Представете си:
На сцената на Музикалния Театър „Стефан Македонски“ е – втората за сезона (или третата!), и така, цели пет години под ред, поредната нова премиерна творба от композитора Александър Йосифов Мюзикъла „Все едно… не се чете“, то – и, за слушане не е.
Вторият въпрос! – ако няма ясен отговор на ПЪРВИЯ, то защо, министър Рашидов толерира Йосифов, при какви обстоятелства, взаимни уговорки, условия и условности…
Общо взето, тежка му е работата на министъра, оттук-нататък…
По важното е – Приятелите от Музикалния театър да устискат! Кураж! – Стефане Македонски!!!
Автор: Stefan Macedonsky
Няма коментари:
Публикуване на коментар