Трудни времена се нижат в България и все повече хора заминават в чужбина. Мама не винаги има работа - макар че е с висше образование, а баба се притеснява. И мечтае и ние да заминем, да се устроим някъде "навън", "зад граница". Почти всичките ни близки се уреждат, а ние - направо изоставаме.
Баба мечтае. Тя е широко скроен човек и иска и ние да сме граждани на света, да се ползваме от благата на световния простор, на земната шир... Нали вратите на света и за нас са вече уж широко отворени. Баба чете. Френски, испански писатели, американски, английски. Интересува се от световната литература, култура, история, бит. И й се иска поне ние - младите, да се докоснем по-осезателно до света, който иначе познаваме от книгите.
И ето ти - зелената карта...
Заминаваме - за Америка. Невероятно! Прекосяваме цял океан. Пътуваме със самолети цели 11 часа!
Толкова сме далеко от баба, но тя е щастлива. Винаги е казвала: "На другия край на света да сте, но да сте добре". И да не я мислим - милата баба. Нейната душа на птица е изпълнена със светлината на удовлетворението, със слънцето на сбъднатата мечта.
И започва баба да ми изпраща книжки от България - на Валери Петров, на Николай Хайтов, на Асен Разцветников, на Йордан Радичков - те са й любими... Изпраща и "Двойната Лотхен" и "Пипи Дългото чорапче" - на български! Получавам и учебник по литература - от българските училища, а след него и учебник по история на България.
Покрай английския тук, в Детройт, с който си служа в училище и вече сигурно твърде добре овладявам, не бива да забравям и родния български език, както и родината си България.
Милата баба - винаги има за какво да се безпокои.
Свят широк, шарен. И никога безпроблемен.
Жулиета Славей Стоянова (на 14 години)
Кърджали-Гледка-Детройт
България - САЩ
(Забележка: Текстът препечатвам от в-к BulgariansinDetroit. Заглавието съчиних аз, А.Г.)
Баба мечтае. Тя е широко скроен човек и иска и ние да сме граждани на света, да се ползваме от благата на световния простор, на земната шир... Нали вратите на света и за нас са вече уж широко отворени. Баба чете. Френски, испански писатели, американски, английски. Интересува се от световната литература, култура, история, бит. И й се иска поне ние - младите, да се докоснем по-осезателно до света, който иначе познаваме от книгите.
И ето ти - зелената карта...
Заминаваме - за Америка. Невероятно! Прекосяваме цял океан. Пътуваме със самолети цели 11 часа!
Толкова сме далеко от баба, но тя е щастлива. Винаги е казвала: "На другия край на света да сте, но да сте добре". И да не я мислим - милата баба. Нейната душа на птица е изпълнена със светлината на удовлетворението, със слънцето на сбъднатата мечта.
И започва баба да ми изпраща книжки от България - на Валери Петров, на Николай Хайтов, на Асен Разцветников, на Йордан Радичков - те са й любими... Изпраща и "Двойната Лотхен" и "Пипи Дългото чорапче" - на български! Получавам и учебник по литература - от българските училища, а след него и учебник по история на България.
Покрай английския тук, в Детройт, с който си служа в училище и вече сигурно твърде добре овладявам, не бива да забравям и родния български език, както и родината си България.
Милата баба - винаги има за какво да се безпокои.
Свят широк, шарен. И никога безпроблемен.
Жулиета Славей Стоянова (на 14 години)
Кърджали-Гледка-Детройт
България - САЩ
(Забележка: Текстът препечатвам от в-к BulgariansinDetroit. Заглавието съчиних аз, А.Г.)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
3 коментара:
Трогателна и сърцераздиретелна картинка, позната ми донякъде от моето детство, но в съвсем различен контекст и смисъл. Само че аз тези олигофрени икономически емигранти от Източна Европа не ги съжалявам. Или може би се лъжа и тези отиват в Детройт да изнасят концерти или да правят някакви проучвания в библиотеките? Източноевропейците след 1989 се скъсаха да гласуват за посткомунисти, кагебисти и популисти и после се чудят защо парите не им стигат. Щях да ги съжалявам, ако след 1989 като един неизменно бяха гласували за демократичните сили, но въпреки това нещата не вървяха. Но не е така. Ако българите вкупом бяха гласували след 1989 само и непрекъснато за СДС на всички избори, независимо от внедрените предатели заплатите им днес щяха да са не по-малко от 1000-1500 лв и нямаше да им се налага да мият тоалетни и чинии в Америка. Колко гласа за ДСБ, респ. СК дойдоха на последните избори от Кърджали? Смешен брой, няма и 1000 гласа и нито един мандат! Защо всички кърджалии не гласуваха за СК, па после да се оплакват? Какво да говорим повече?!
САЩ си има достатъчно цигани от Латинска Америка, Азия и Африка. На всичкото отгоре в резултат на глобалната криза някога мечтаният Запад вече също не е това, което беше. И там на хората парите не им стигат за нищо, ширят се безработица, бедност и отчаяние, та само източноевропейските цигани им липсват.
„Детройт отдавна се смята за една от столиците на престъпността на САЩ. С инфраструктура, западаща от десетилетия и 15% безработица...в последните години Детройт продължава да запада и престъпността е превзела и доминира някогашния производствен център на страната. Ситуацията е станала толкова сериозна че, мнозина, дори полицията се е отказала да се бори с престъпността в града...”
Ох.х. Съгласен съм с останалите. Много от нашата утайка се изля и в чужбина. Наскоро говорих с една олигофренка(а са доста такива) която примерно не знае какво е жокей?!Какво да очакваш от такива хора които нямат хабер от света (а стават и мнозинство че и чалгата им е култ!)Но пък и кипърци са пълни идиоти!!! Такава липса на организация и мисъл че не е истина просто!Лоботомия им трябва...
Публикуване на коментар