Уважаеми г-н Попов,Попаднах на Вашата статия в списание МЕНИДЖЪР, наречена Манифест на българското образование - и с интерес я прочетох. Аз съм преподавател по философия, работил съм много години в сферата както на висшето, така и на средното образование. Много съм мислил и писал върху същите проблеми - за ситуацията в българското образование и за търсенето на изход от нея - и открих, че съществува идейна и ценностна близост между това, което Вие сте написали, и това, което от години пиша, настоявам и, така или иначе, действам според силите си, та да помогна за промяната в така потребната ни посока. Това именно ме подтикна да Ви напиша настоящето писмо, като искам да Ви предложа нещо, което според мен е интересно и важно.
В последните няколко месеца подготвих за печат своя книга, наречена ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Откъс от нея излезе в кн. 2 за 2010 г. на списание ИДЕИ, което група философи и психолози от нашия Център за развитие на личността издаваме в книжен формат. Но тъй като от малкия откъс в списанието едва ли можете да придобиете по-пълна представа за онова, което предлагам, сега решевам да Ви изпратя файла, съдържащ целия ръкопис на книгата. Ще се радвам да споделите с мен възприятието на идеите, които се съдържат в книгата ми.
Смятам, че по тия проблеми трябва много да се дискутира; ето, Вашата статия и моята книга са добър повод да се отпочне една такава потребна ни дискусия. Аз в блога си многократно съм писал и настоявал да се мисли и разговаря повече по тия проблеми, които, бих си позволил да кажа, са съдбовни не само за нацията ни като цяло, но и за всеки индивид поотделно, като това, разбира се, се отнася най-вече за младите. Но почти не съм срещал сериозен отклик и подкрепа, което е показателно: мнозинството у нас, уви, е безразлично тъкмо към най-важното, което е ужасно и страшно.
Та в тази връзка рекох да протегна ръка към Вас за сътрудничество и подкрепа, като се надявам жестът ми да бъде приет с необходимото внимание. Вярно е, че по мои наблюдения е същинска рядкост сънародници, които не са близки или приятели, най-безкористно да се подкрепят и да си сътрудничат, но пък какво пречи да се получи един прецедент в тази насока, т.е. какво ни пречи да дадем пример, че такова сътрудничество е възможно?
С уважение: Ангел Грънчаров
(Забележка: Днес изпратих това писмо до г-н Юлиян Попов, като реших да известя за него и читателите на своя блог, защото смятам, че поставените в писмото въпроси са от значим обществен интерес - и понеже то не съдържа нищо конфиденциално или лично. Ще Ви уведомя непременно за реакцията на уважавания наш интелектуалец, който, доколкото ми е известно, в момента живее в Лондон.)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар