Публикацията Диалог между философ и православен семинарист по най-различни въпроси предизвика твърде много коментари и отзиви - и в блога, и на страницата ми във Фейсбук. Считам, че тази полемика, особено проведената в блога (онази във Фейсбук засега я оставям настрана), заслужава да бъде обособена в отделен постинг - явявайки се продължение на оня диалог; ето какво се получи:Александър Георгиев каза: Удивителна дискусия! Смях се както никога!
Какво интересно намирате, г-т Грънчаров, в този млад човек? Че не е религиозен, а е православен (?!?)? Че се присмива на съвременната психология, но затова пък попива библията най-буквално? Да, последното, само по себе си, е интересно явление, но имайки предвид, че човекът е християнин, не е нищо особено. Или защото смята, че човек не трябва да говори за хора от същия пол, дори когато става въпрос за изкуство? Или защото смята, че има опасни книги? Или защото заявява, в нео-нацистки стил, че евреите са виновни за всичко (през ума ми минава и мисълта, че нацисткият режим в Германия се е харектиризирал в голяма степен с изгарянето на "негерманска" литература по площадите)?
А позицията ви относно "хомосексуализма" каква е, в крайна сметка? Според модерната психология не било нищо лошо, но ако сте бил хомосексуален сте щял да го криете, не трябвало да се "афишира". Какво значи това?
Доста въпроси изредих, провокирани от тази дискусия, а мога и да продължавам. Което би било чудесно, разбира се, ако ме водеше до по-интересни мисли от това каква е позицията ви по даден въпрос или какво интересно намирате в даден човек. Ще се радвам да отговорите на коментара ми. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар