Преди няколко дни изпратих на г-н Й. Йорданов (пишещ философски текстове под псевдонима "Методиус") хартиеното издание на своята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА; помолих го да ми разкаже за впечатлението си; днес получих от него следния отзив:
Здравейте, г-н Грънчаров!
Днес получих Вашата книга "Изворите на живота" и веднага започнах да я чета. Безкрайно съм Ви благодарен за този много важен и съществен за мен подарък. Трогнат съм и от жеста Ви. Благодаря Ви!
Стилът е прелестно увлекателен и въвлича с плавна приемственост - особеност, постижима от проникновения и опитен преподавател, какъвто без съмнение сте Вие! Пропедевтичният ефект и стойност на книгата са огромни. Аз никога не бих могъл да постигна подобен стил, защото нямам преподавателски опит. И виждате, аз пиша фрагментирано, лапидарно, затворено, недиалогично, всичко при мен са фрази, сглобки от фрази, а често и няколко различни сглобки от едни и същи фрази. Вие сте майстор и на фразата, но при Вас фразите са поанти сред море от сладкодумие и диалогичност.
Стигнал съм допреди т. 3.4.
Очерта се (при четенето) и единственият (както смятам) пункт на разминаване между Вас и мен. Ето за какво става въпрос:
Душата синтезира хармонизиращия стожер на своите потенции, сили - произвежда разума (Логоса по Хераклит), това безапелационно приемам и аз, заедно с Вас; но следват два варианта: (ОЩЕ >>>)
Първата страница на в-к ГРАЖДАНИНЪ, брой 2 от 15 януари, година VII, 2015-та
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар