Баща ми Георги е бит с гумен маркуч и удушен с възглавница в пазарджишкия затвор, следователят Петър Бъчваров е дълбал върху гърба му червени петолъчки
Лъчезар Заркин се обади от Германия в редакцията на „Вяра” и разкри истината за хората, които управляват Държавния резерв и за шуробаджанащината в институцията. Лъчезар Заркин разкри пред в. ”Вяра”, че първият братовчед на Йорданка Фандъкова – Ангел Оцетов, държи складовата база на Агенция „Държавен резерв” в Самоков, въпреки че отдавна е в пенсионна възраст. От 6 месеца той е подал документи за работа в „Държавен резерв”. „Документите са ми блокирани лично от шефа на Държавния резерв в столицата Димитър Попов, който е на 75 години. В Държавния резерв се назначава само по шуробаджанашка линия. Димитър Попов е бившият партиен секретар на „Кремиковци”. Млади хора като мен са в чужбина, аз в момента съм в Германия и се питам като всички останали българи, които сме зад граница, има ли държавник, има ли политик в България, който може да се справи с институцията например „Държавен резерв”, която се пука по шевовете от пенсионери и партийни величия?”, каза Лъчезар Заркин. Негов баща е политическият затворник Георги Заркин, за когото миналата година над 10 неправителствени организации са дали подкрепата си за удостояване посмъртно с орден „Стара планина“. Георги Заркин е убит от ДС в пазарджишкия затвор през 1977 г. Инициатива е на близките на журналиста и писател, чиято съдба и творчество са незаслужено забравени. В подкрепа са се подписали още президентът (1997-2002) Петър Стоянов, евродепутатът и в момента кандидат за евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ).
Сайтът desebg.com ви предлага интервю с неговия син Лъчезар Заркин. В разговора участва и политическият затворник Алфред Фосколо, който се запознава с Георги Заркин в старозагорския затвор, където излежават присъди по времето на комунистическия режим.
Следва самото интервю, което ви съветвам да прочетете изцяло; тук помествам само следния абзац, показващ сегашното положение:
Как борбата ви да получите правосъдие се отрази на живота ви днес? Споменахте, че сте си навлекли много врагове.
– След като през 2000 г. издадох първа част на документалната книга „Вулкан” за убийството на баща ми, аз бях уволнен. Оттогава съм без постоянна работа. Въпреки че завърших висше образование в СУ „Св. Климент Охридски”, ми се създават всевъзможни пречки, където потърся работа. В Самоков всички врати за мен са затворени. Това е дългата ръка на ДС! Синът ми, който е на 21 години, е постоянно преследван от наркопласьорите в Самоков, които се ръководят от един полицай в града. Тормозят го постоянно. Синът ми знае, че е преследван заради дядо си и мен, но не искам и ние да бъдем жертви!
Какво бихте казали на младите хора, които нямат представа за комунизма в България и днес протестират?
– На младите хора, много от които днес протестират, бих им казал, че преходът от комунизъм към демокрация в България стана по сценарий на Държавна сигурност. Всички ценности бяха подменени. Хората, които бяха честни и можеха да направят нещо, просто не бяха допуснати до участие в политическия живот.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар