Дали огромната част от днешните българи не заслужават да бъдат определяни като роби, в един не буквален, а по-широк, същностен, принципен смисъл?

Интересен проблем и тема за обсъждане между другото поставя Emil Jassim в своя коментар: дали е истина, че и в нашата родина промяна няма как да се случи докато поколението, родено и живяло "в робство", не си замине - за да можем да влезем в нашата "Обетована земя"? И понеже "в робство" го е поставил в кавички, аз пък да запитам: нужни ли са кавичките в случая, роби ли бяхме до 1989, пък и дали не сме роби и досега, след като, примерно:

1.) Не си ползваме правата, изобщо нехаем за правата си, сиреч, сами се отказваме от свободите си (примерно, в Конституцията ни пише, че имаме право на свободно образование на децата ни, къде, позволете да запитам, е то?);

2.) не ценим свободата като такава, мнозинството у нас не иска свобода, пълно е у нас със свободоненавистници, с врагове на свободата, с безразлични към нея;

3.) туй същото българско мнозинство иска спокойствие, иска господарят, именно държавата, държавният чиновник, да му урежда живота, да се грижи за него, сякаш държавата е наша "грижовна майка";

4.) иска държавата, държавният чиновник, "началството" да го командва, да му дава инструкции за изпълнение,

5.) пък той, робът, или поне съществото със ярък слугински манталитет, да се подчинява, да изпълнява,

6.) та да си пребивава в идилията на комуната, на безотговорността на робското съществуване и прочие.

Нима не са роби в истинския смисъл ония, които не щат свобода, за които свободата е нежелана? Ами дали не са точно такива ония, които съставят мнозинството сред нас? А пък колцина сред нас не са същински, несъмнени роби на своите представи, не са истински роби по повод на ограничените си разбирания, на предразсъдъците, на които робуват с такова трогателно себеотказване, че са направо способни да ни умилят? Ако не друго, поне в мисловно, умствено, интелектуално отношение робите сред нас нима са малко? Широкото разпространение на простащината у нас нима не израз на робия, на робуване? Простакът нима не е роб на простащината си? И това ли не сте забелязали? Нима не сме нация с преобладаващ и то очебиен робски манталитет? Този манталитет давате ли сметка колко широко е разпространен?

Нима не е истина, че у нас ония, които не се оставят да бъдат ръководени от държавата и от държавния чиновник, които не допускат да бъдат унижавани, т.е. смело живеят със съзнанието на свободни и суверенни човешки същества (личности), та значи нима не е истина, че такива сред нас са едно нищожно, пренебрежимо малко малцинство?

Докато огромната част от днешните българи, щом търпят и се примиряват с всевластието, с тъй арогантното господство на самонадеяната държавна бюрокрация, несъмнено заслужават да бъдат определяни като роби, в един не буквален, а по-широк, същностен, принципен смисъл.

Поставям проблема, интересно ми е дали някой изобщо ще го осъзнае като проблем и ще се ангажира да заяви своята позиция.

Добавям и това: оня, който не иска "пълна свобода", за когото "цялостната свобода" е нещо неприятно и нежелано (такъв общо взето друго не прави, освен да повтаря, че "пълната свобода" не съществувала, а пък ако съществува, тя била опасна, тя била, видите ли, "свободия"), та значи оня, който иска "частична свобода", дали такъв пък не е и частично човек, частично роб, понеже по презумпция се знае, че човек в истинския смисъл на тази дума е оня, който държи на свободата си, и то в нейния неощетен, в нейния "100%-тов" смисъл? Щом някои у нас не съзнават противоречието и са съгласни да бъдат "наполовина личности и човеци, а наполовина роби или поне слуги", то такива, разбира се, не заслужават да бъдат смятани за свободни, те всъщност не са и "100%-ови" човеци.

И такива има, за жалост, не само сред поколението, което се е формирало в условията на комунизъм (комунизмът по идея е най-лют враг на свободата, комуната е точно това, личността е нищо, а общността, комуната, държавата е всичко!), такива има и сред младите, сред родените и отраслите в условия на нашенската половинчата "свобода". Зачетете се в текстовете на Хайдегер ако искате за да разберете какво означават такива "половинчатости", половинчата, ощетена свобода е таман несвобода, това не е свобода, не може да бъде свобода. И наполовина човеци не можем да бъдем, или си човек, или не си, сиреч, си роб, същество, което презира човека - и доброволно се е отказало от човешката си участ.

Поставих проблема, ще се радвам да чуя мнения, дето се казва. Хубав ден на всички - и приятни размисли! Бъдете свободни, не се отказвайте така лесно от свободата си, щото оня, който лесно и сам се отказва от свободата си, заслужава да бъде смятан за роб, именно той е истинският роб...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo