Всеки от нас в това наше вдъхновяващо време има шанс да се превърне от вечно недоволно от всичко мрънкало в същински борец за реални промени

Вчера сутринта, бързайки да ида на събеседване (знаете, кандидатствах за учител по философия в Математическа гимназия в Пловдив), едва успях да напиша текст със импровизирано заглавие Айде де, ще ми разклащат те нашата най-правилна комуни..., извинете, нашата най-правилна народна нàука, идеология, доктрина и прочие! - защото дори и вчера не исках да спра писането на своята поредица от есета, в която обещах да размишлявам за това какво можем да правим всички ние, които по някакъв начин сме свързани с образователната сфера, та реалната промяна към по-добро в нея да започне... щях за малко да напиша "да се случва", ала се отказвам от този паразитен израз, да започне да става: подчертавам дебело, ако самите, именно учениците, учителите, родителите, ние не се захванем да правим непосредствено промяната, да извършваме някакви конкретни промени в своя начин на мислене, в своите съзнания, в разбиранията си, в поведението си, в реакциите си, в постъпките си, то промяната или реформата за сетен път ще си остане само едно благо пожелание, едно намерение, една химера.

Тоест, ще си останат само приказките за промяна и реформа, но самата промяна и реформа просто няма да я има, няма да стане. Моята теза, следователно, е: промяната трябва да се прави отдолу, от нас самите, от "народните маси", трябва да се прави, по-точно казано, от конкретните личности (аз в абстракции като "народни маси" не вярвам изобщо!). Писането на тия есета, размислите по така очертаната тема много силно ме вълнуват, наистина се увлякох така, че ето, тази сутрин, със ставането започвам да мисля откъде да започна, с какво да продължа, сядам и отварям нова страница за писане: за нищо друго не ми се пише изобщо! (Е, понеже е важно, представих в блога си няколко публикации по повод 72-годишнината от смъртта на убития от враговете на България велик народен син Цар Борис Трети.)

Да, обаче така или иначе непосредственият живот дава своя отпечатък върху това мое писание; няма как, не мога да се абстрахирам от това, което се случва в моето всекидневие на емпирична личност; за щастие тия мои преживелици са тъкмо на човек, който, както се оказа, целия си живот свърза с образованието, хубавото е също, че тия преживелици са дълбоко свързани с темата ми, щото аз самият пък се възприемам не просто като радетел за промяната в образователната сфера, но и като борец за промени - или като деец на образователната реформа или промяна. Дори и да прозвучи някому крайно предизвикателно този израз, дори и много хора да се подразнят, съвсем умишлено пиша това, т.е. съзнателно си позволявам такава една "хвалба" да се нарека борец: ами и вие, вместо да се дразните, направете също нещо, та и вие да станете борци; какво сте седнали да се дразните че съм се бил нарекъл еди-как си, направете и вие нещо реално за промяната, почнете и вие да се борите за промени, почнете, примерно, най-напред себе си да променяте, своето отношение към нещата да променяте, своите реакции; това е страхотно трудна, ала благодатна борба - и ето, тогава и вие реално ще станете борци: какво има тук да се дразните че съм се бил самоопределил, че съм се бил нарекъл "борец"?

Всеки има шанса в това наше вдъхновяващо време, в което живеем, от вечно недоволно мрънкало да се превърне в борец за промени, да стане деец на едно съвършено ново, съвсем съвременно образование, може да допринася за промяната. Това е прекрасно, да имаш толкова големи шансове да извършиш нещо голямо и съдбовно необходимо, но, уви, повечето хора, както обикновено става в историята, ще си проспат шансовете, ще си останат само наблюдатели, мърморковци, ще си останал малодушни съзерцатели, нещо повече, с пасивността, с бездейността си ще се наредят към силата, която пречи на промяната, която дърпа назад; щото нещата стоят в такива решаващи исторически моменти точно така: или работиш за промяната, или фактически си против нея, т.е. си част от силата, която пази плачевното статукво; трета възможност просто няма. Та в тази връзка искам да разкажа нещичко за съвсем реалния и конкретен казус около избора на учител по философия в Образцова математическа гимназия "Академик Кирил Попов" в Пловдив, който трябваше да се състои вчера.

Ще каже някой: айде, Грънчаров започна да пише вече за Математическа гимназия, и то още преди да е отишъл в нея, ето, ще уплаши директора и той, естествено, никога няма да го назначи, щото такова "шило" нима някой разумен човек ще сложи в торбата си? (Или, дето се казва, да сложи... таралеж в... гащите си!) Да, добре съзнавам, че ще доставя голяма радост на мнозина мои "доброжелатели" като пиша за тия неща, но просто се налага, казусът наистина е превъзходен: животът, не зная дали сте забелязали това, винаги ни предоставя най-великолепните казуси, каквито нито един ум не може да измисли. По тази причина аз съм голям щастливец, на мен животът ми предоставя наистина страхотни казуси, и то в изобилие, ощастливен съм много от живота в това отношение, спор няма, завиждате ли ми поне малко, а, признайте си де? :-) То може животът да предоставя на всички вас подобни шансове и казуси, ала вие да не ги забелязвате, ето аз обаче се приучих да не изпускам шансовете си, нали знаете какво става с пилето, което каца на рамото ти и ако си се зазяпал някъде, като едното нищо ще си литне и втори път няма никога да дойде. Аз привикнах да фащам тия пилци, дето ми кацат на рамото, сума ти пилища налових напоследък, от които, отбелязвам специално за завистливците и "доброжелателите", си направих нещо като цяла ферма от пилци! :-) Както и да е, внимавайте кога ще ви се появи шанс да се промените, да станете други, да пробудите ново отношение и съзнание в душата си, от вас самите зависи всичко това, от никой друг, никому и не се сърдете ако сте си пропилели шансовете.

Ще пиша по казуса с ОМГ, който започна да се завързва, нещо повече, ще го "вградя" в текста си по моя т.н. "Проект за реформа на НЕобразованието", щото, спор няма, това ще обогати евентуалната ми книга с подобно заглавие (която неминуемо ще се породи от поредицата есета, която възнамерявам да пиша в дните до 15 септември, до началото на новата учебна година). Миналата година на самия 15 септември, когато за първи път от много, от десетки години посрещнах първия учебен ден като уволнен, изгонен от училище, "безработен" и пр. учител, написах първия текст, който стана начало на поредица, от която по-късно се роди книга, на която дадох заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ; сега ще видим какво ще се роди, то скоро ще се разбере. И тъй, вкратце да разкажа какво се случи на самото "събеседване", в резултат на което трябваше да се избере учител по философия; той още не е избран, или пък ако е избран, това до момента се държи в тайна от другите участници или кандидати, което е най-малкото чудно, наистина не мога да разбера какво се случва. Но да карам поред. Имайте търпение. Всичко ще ви кажа. Познавате ме добре, пределно честен съм. Мисля, че това е възлов момент от промяната, за която говорим: ако не сме честни, ако си позволяваме да се залъгваме, да лицемерим, да се правим на каквито не сме, никаква промяна няма и не може да има, ще си останем каквито сме били винаги, т.е. реформа в образованието, пък и в живота ни изобщо няма да има. Тия неща са възлови за всяка промяна, имаща характер на нещо като промяна в духовете, в съзнанията на хората, т.е. имаща характер на нещо като духовна революция. Да, аз държа промяната тук, в това отношение да е пълна и същинска, затова думата революция в случая е напълно уместна, е изцяло подходяща. И така, ето какво стана вчера в ОМГ.

Както предвидих, пътуването дотам с автобуса отне доста време, при сутрешния наплив на коли по пътищата, та уж бях предвидил време спокойно да отида, оказа се, че едва смогнах да пристигна навреме; но в 9 часа без минута-две аз вече бях във фоайето и в коридора на МГ, пред директорския кабинет. Там вече чакаха другите кандидати. Оказа се, че общо били подали документи 12 човека. Всички обаче не се явиха, явиха се 7-8 човека, не зная защо някои не се явиха. Като стана 9 часа секретарката на директора ни провери по списък кои сме се явили, а след малко дойде самият директор Старибратов, покани ни в една учебна стая в близост до дирекцията, ние седнахме на чиновете, а той ни разказа някои неща за изискванията му,за училището и пр.

Какво точно каза сега не ща да възпроизвеждам. Но каза неща, които ми прозвучаха интересно, крайно любопитно. Първо, заяви, че за обявеното място се иска работа, смисълът не бил само да си вземаш часовете и да си ходиш да си почиваш, но трябвало да вършиш и много друга работа. Разказа за колегата, който освободил това място, понеже се пенсионирал, какво правил, какви инициативи провеждал и пр. Много приятно изненадан останах от информацията, че той бил водил клуб ДЕБАТИ, т.е. прави нещо, което точно съответства на това, което аз повече от 10 години правих в ПГЕЕ-Пловдив, именно, ръководих ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Участвал колегата в проекти около активни взаимоотношения с чужбина, с училища и дейности от други страни в ЕС, това също не е новост за ПГЕЕ, не е нещо непознато за мен. Аз не чух точно как се е казвал колегата, но имах един смътен спомен, че това е моя отколешен познайник, с когото се знаем още от славните времена в ПУ "П.Хилендарски", оказа се, че е точно така, Стоян Зайков е този колега, заедно сме работили в ПУ и сме били в онова време преди 1989 и първите години след 1898 г. асистенти по философия там. Когато аз отидох съвсем млад в ПУ (бях на 26 години, на такава възраст станах асистент по философия в ПУ след конкурс), Стоян Зайков вече беше там, оказа се, че той бил роден 1951 г., ето, достигнал е до пенсия, как бързо летят годините! Аз имах чувството, че е бил не с толкова години по-голям от мен, но ето, хем аз самият съм доста напреднал вече в годините, хем дистанцията между нас била по-голяма и се оказа, че Стоян вече е пенсионер. С него в катедрата тогава сме имали съвсем нормални колегиални отношения, разбира се, тогава бяха бурни времена, много сме спорили, нормално е, бяхме с различни политически убеждения, това са естествени неща, но те не са ни се отразили на отношенията. Когато аз в далечната 1987 г. се запалих по идеята на правя ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПУ, тогава, в интерес на истината, Ст. Зайков не ме подкрепи кой знае как, дистанцира се, но не е работил и срещу Клуба, вярно, тогава аз заради този Клуб станах трън в очите на някои среди, между другото, в интерес на истината, трябва да спомена, че колегата Ст.Зайков беше не просто член на БКП, но и беше все в някакви нейни ръководства, мисля, че беше важна клечка в Контролната й комисия; моя милост тогава беше безпартиен, единствен от катедрата комай безпартиен бях аз в ония перестроечни времена (аз постъпих в ПУ в 1985 г.). Както и да е, това време е минало, борбите около Дискусионния клуб в ПУ бяха големи, разгорещени, Клубът обаче оцеля до 1989 г., съществува чак до 1992 г., когато моя милост беше уволнен (пръв мен уволниха другарите, аз имах тази чест, имам и съответните заслуги за това де, не могат да ми се отричат заслугите!); пак в интерес на истината съм длъжен да кажа, че когато ме уволниха, даже и тия от катедрата, които се правеха на "модерно мислещи", на "демократични" и пр., в първия момент заявиха, че ще протестират срещу уволнението ми, уж шумно и показно се възмутиха заради съвсем несправедливото ми уволнение, но след това си замълчаха, т.е. постъпиха недостойно (по моя преценка); скоро цялата катедра беше закрита, такива работи се случиха тогава. Но е радващо, че колегата Ст. Зайков ето, в новите времена, сам е ръководил клуб по дебати, т.е. сме станали в крайна сметка, така да се рече, единомишленици. С него сме се срещали през годините докато сме били учители по философия из гимназиите крайно рядко, почти не сме общували, пътищата ни не са се засичали просто.

Простете за отклонението, но се наложи да кажа тия неща, с оглед очертаване на картината. Този факт, че предишният преподавател по философия ми е толкова добре познат, признавам си, някак си ме ентусиазира, въздейства ми така, че в съзнанието ми се породи идеята: съвсем справедливо е аз да наследя колегата Зайков, все пак не му отстъпвам по нищо, най-малкото сме равностойни, не съм на по-ниско ниво от него, макар че в това отношение, личностното, ние, хората, сме уникални и несравними. Признавам си, този факт ми въздейства доста силно, не мога и не искам да крия това. Разбира се, останалите кандидати също си имат своите предимства, тях, в интерес на истината, изобщо не ги познавам, имаше няколко дами, повечето бяхме мъже, повечето бяха млади, имаше и друг кандидат на моите години горе-долу, когото изобщо не познавам, виждам го за първи път. А директорът Старибратов ми създаде много добро впечатление, личи си, че е оправен мениджър, държи се естествено, излъчването му ми допадна, каза, че събеседването ще бъде кратко, всеки за две-три минути да се представи накратко, съобщи ни, че резултатите ще бъдат обявени в късния следобед на сайта на училището. Спечелилият кандидат щял да бъде назначен на "изпитателен срок" от 6 месеца. И се почна събеседването. Викаха ни по реда на подаване на документите, аз бях един от последните.

Като ми дойде реда бях поканен да вляза в директорския кабинет, там вече имаше голяма комисия начело с директора. Поздравих, седнах на един стол срещу комисията и бях подканен да говоря за себе си. Представих се съвсем вкратце. Само веднъж директорът ме запита нещо. Говорих пределно открито, даже си позволих да заявя, че съм привърженик на идеята за демократичното училище. Директорът чат-пат кимаше, но си личеше, че се старае да скрие всякаква емоция. Останалите членове на комисията ме гледаха крайно строго, поне аз така усетих атмосферата. Е, не съм ги гледал всичките в лицата и в очите, по-често се обръщах към директора, но усетих, признавам си, някаква хладина, идваща от комисията. То по начало така се чувства човек на такива места. Никой от комисията (ако изключим директора) не направи и най-плах опит да "стопи леда". Както и да е, това са подробности. Можеше да ми зададат някакво въпросче, самият факт, че замълчаха, за мен говори много. Примерно никой не ме запита как е станало така, че съм бил освободен съвсем изненадващо от ПГЕЕ-Пловдив (аз споменах, че съм работил там, че съм водил там Дискусионен клуб и пр.). Това е любопитен въпрос, особено любопитно е, че съм освободен по член 328, ал. 1, т. 5, т.е. по скандалния член "пълна некадърност", "абсолютно негоден да бъде учител", "изцяло му липсват качества да бъде учител" и пр. Нормалната човешка (да не говорим колегиална реакция) е: колега, как е възможно, 32 години сте работил като преподавател по философия и изведнъж да Ви уволнят така? Никой, повтарям, никой не дръзна да се поинтересува от този прелюбопитен и интригуващ момент. По същия начин хората в дома на обесения най-старателно внимават да не употребят думата "въже".

Аз доста мислих преди да вляза в кабинета на директора дали да спомена нещичко по любопитния казус относно моето уволнение. Реших да постъпя йезуитски, така да се рече, реших да говоря по този въпрос само ако някой ме попита; е, никой не прояви любопитство, всички, казахме, най-вероятно понеже ме възприемаха като... "обесен", не дръзнаха да говорят нищо за въпросното "въже". Директорът също не ме попита нищичко. Нали знаете какво значи, какво показва това, че всички за нещо най-старателно внимават да не говорят? Това говори много де, но ми позволете да се въздържа в случая от тълкуване. Има-няма да съм стоял в кабинета 3-4 минути, учтиво ме поканиха да си тръгна, "събеседването" завърши. Аз, прочее, под събеседване разбирам и двете страни да проявят по-живо отношение към предмета на беседата, ала тук май моето беше чист монолог. Другата страна, повтарям, студено, кой знае защо, мълчеше. Тезата ми за въжето на обесения нека да я имаме предвид, но тя не казва всичко.

Апропо, заявих, позволих си да заявя в отговор на единствения въпрос на директора (дали смятам, че ще намеря общ език с техните ученици), че много обичам работата си, общуването с мислещи ученици ми носи неизразимо удоволствие, твърдо заявих, че ще направя нужното, щото учениците да имат полза от общуването с мен. Сега точно не мога да възпроизведа точните си думи, но нещо в този смисъл казах. И ми се предложи да си тръгна. Толкоз. Така мина всичко. Пожелах успех на колегите, които чакаха пред вратата, и необичайно вдъхновен, кой знае защо, си тръгнах пеша из квартала, разхождах се дълго. Много ми беше леко на душата, не зная защо. Може би защото ми се породи предчувствието, че е дошъл момента най-сетне да получа дължимия реванш за ужасно грозната несправедливост, извършена над мен с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив. Най-вероятно тази и била причината да се чувствам така. Разбира се, аз съм човек реалист, не съм вятърничав и добре зная, че изборът на директора на ОМГ съвсем не е лек. Съчувствам му даже, защото знам, че изобщо не е лесно да се вземат такива решения. Познавам системата прекрасно и мога с пълната отговорност да заявя това.

Е, знаете вече какво се случи, нали така? Не беше изпълнено обещанието на сайта на гимназията да бъдат обявени резултатите. Аз възприех г-н Старибратов като човек, който не си хвърля думите на вятъра, като човек, който е солиден и сериозен, но ето, нещо явно е станало, обява няма и до този момент - сега е вече почти 9 часа в събота, 24 часа са вече минали от началото на събеседването, обявени резултати няма и до този момент. То явно този текст не мога да подемам тепърва друг въпрос, налага се да спирам, ето в замяна нещичко от дискусията по вчерашната тема; между другото, доста хора ми пожелаха успех, за което им благодаря още веднъж. Ето този откъслек от дискусията, който ще хвърли светлина върху напрежението, което ми се наложи да изживея покрай това чакане на резултатите:

22 коментара:

Парпулов каза: Успех на интервюто!!! Парпулов

Анонимен каза: Какъв успех бе господин Парпулов?! Как не те е срам да пожелаваш успех на човек като тоя Грънчаров?! Засрами се малко!!! Да не си изкукуригал вече от старост!? Вдетинил си се явно! Нашият сплотен колектив на тета е много разочарован от теб! Падна ни в очите!

Мария Василева каза: Заслужавате да работите с избраните деца на Пловдив, не може да има по-подходящ кандидат от Вас!!! Дано не допусне директора тази голяма грешка!

С уважение: Мария Василева

...

Томи Томев каза: Успе, Ангеле.

Томи Томев

...

Elena Halatchev каза: Ако не Ви вземат, не Ви заслужават! Don't worry! Нещо по-хубаво ще се открие!

Elena Halatchev

...

Мария Василева каза: Някак си не мога да се примиря с мисълта, че може да бъде предпочетен друг кандидат пред:

- завършил с отличен успех в чужбина - в така престижния университет на Санкт Петербург и то по ускорен курс с вземане изпитите за по-малко години;

- преподавал в Пловдивския университет доста години;

- написал толкова много философски книги;

- издаващ философско списание и вестник;

- изключително активен в блога си по всякакви теми;

- радетел за реформи в образованието;

- доказал пред младежта изключително високо и академично ниво на преподаване;

- водещ предаване по Пловдивска обществена телевизия, което скоростно набира привърженици;

- и много други...

- в личен план не е за пренебрегване - завидно работоспособен, толерантен, начетен, комуникативен, енергичен, целенасочен, непримирим борец срещу недъзите на обществото, с висок морал и ерудиция, добър и съвестен човек с призвание да обучава и възпитава.

Е, кой ще е този, който е по-добър за една колкото й да е елитна, все пак провинциална математическа гимназия?

Изборът на този директор ще бъде голям тест за състоянието на българското образование и за отговорността на притежаващите толкова власт директори.

Ако не го изберат по причина на активната му житейска позиция, остава да кажем само: Бог да пази България!

Мария Василева - учител по призвание

Ангел Грънчаров каза: Директорът на Образцова Математическа Гимназия "Академик Кирил Попов" Пловдив г-н Ивайло Старибратов обяви, че резултатите относно избора на учител по философия ще бъдат обявени "в късния следобед" днес, петък на сайта на училището, именно ето тук: http://omg-bg.com/ Да, обаче до този момент - сега е вече 18.37 часа няма обявено нищо. Директорът по някакви причини не изпълни обещанието си. Явно има нещо, което му е попречило да изпълни това, което обеща. Какво може да е то аз не желая да гадая. Това обаче не е добър знак. Писах на имейла на училището и поисках обяснение. Нямам никакъв отговор. Телефоните на училището също мълчат. Ако са се обадили само на спечелилия кандидат и на другите не благоволяват да съобщят резултата това е най-малкото неетично. Да не говорим, че е нарушение на правилата. Така не бива да се постъпва.

Ivan Palabuykov каза: Не губи Вяра!

Ivan Palabuykov

Анонимен каза: Събеседването май е без резултат засега. Според мен има дискусия... и надежда.

Ангел Грънчаров каза: Да, още няма обявен резултат. Изглежда има някакво затруднение. Директорът обеща резултата да бъде обявен на сайта на училището вчера, петък, в късния следобед, но не си изпълни обещанието. Интересна ситуация. Ще се наложи да се чака до понеделник. Възможно е също просто да са се обадили на спечелилия кандидат, а пък на другите да са решили, че няма нужда да им съобщават нищо. Но такова едно неуважение е недопустимо. Най-вероятно обаче така е станало. Имам чувството, че е станало точно така.

Това е по-интересното от коментарите под текста от вчера. Съкратих повечето пожелания за успех щото се повтарят. А напрежението, което преживях покрай това чакане на резултата е голямо. Не е приятно да се чака толкова. Излишно напрежение. Сега ще се наложи да чакам до понеделник. Можеше да сложат обява, че се отлага обявяването на резултата до еди-кога си, та напрежението от чакането да спадне малко. Предполагам, и другите кандидати чакат не по-малко напрегнато от мен. Не, така не бива да се постъпва с човешки същества. Никакви "съображения" не могат могат да оправдаят подобна постъпка. Която е още по-неприятна защото никой не е очаквал, че може да се случи така. Немислимо е да се постъпва така.

Разбира се, можеше да си замълча като... кютюк, но аз, простете, не съм дърво: от вчера съм под огромно напрежение. Не нервнича, не капризнича, просто казвам какво чувствам. Можеше да замълча - за да не правя "лошо впечатление". Особено в очите на ръководството на ОМГ. Но ето, длъжен съм да им го кажа директно и твърдо в очите: не, така не бива да се постъпва с човеци! Обещанията следва да се изпълняват. С личности, с колеги, с хора така не се постъпва. Не ща да си замълча и да се правя на ударен. Казвам каквото мисля и каквото чувствам. Просто си проявявам човечността. Ако това е грях, нека да ме ругаят. Поемам този малък риск.

Отщя ми се да пиша за другите неща, а темата иска друго настроение. Нямам настроение за писане по важните въпроси. Затова спирам. Желая ви хубав ден и приятен, спокоен уикенд! За мен, уви, няма да бъде спокоен, напротив, доста неспокоен се очертава да бъде...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo