Скандинавският обществен модел

Автор: Дора Апостолова, Финландия

Системата на Финландия не се различава от останалите Скандинавски страни (Дания, Холандия, Швеция, Норвегия), от Северна Ирландия, нито от тази на Средна Европа - Германия, Франция, Белгия, Австрия. За тези страни ще говоря тук, понеже тях познавам. Ако назовавате ДОД тежко таксиране, то такова има във всички стари членки на ЕС, единствено Исландия има плосък данък, но 37,7%, ала обстоятелствата са абсолютно различни там.

Плоският данък не се възприема в стари членки на ЕС поради структурата на обществата им. Тук няма олигархии, има победилата голяма средна класа, която не иска да бъде ощетена с плоския данък - той идеологически се отхвърля от всички стари членки на ЕС. Освен това тук има „социални икономики” - т.е. икономика, свързана със социалната сфера. Плоския данък не осигурява достатъчно приходи, които да подплатяват социалната сфера. Аз плащам 5,8% месечно от данъка ДОД за социални, здравни и пенсионни застраховки - той се прибира от моята заплата заедно с останалия ДОД и не го чувствам въобще. ДОД тук е значително намален последните 10 години и не се различава от страните в Средна Европа - Германия, Франция, Белгия, Австрия, Ирландия и останалите скандинавските страни.

Здравеопазването е почти безплатно, така да го нарека държавното здравно осигуряване. Аз плащам годишна еднократна такса от 22 евро в моята поликлиника, имам си там джипи и ходя на преглед при него неограничен брой посещения в годината. Лабораторни и рентгена ми са абсолютно безплатни. Всички операции са безплатни, включително и сърдечните и трансплантациите - те са за еднакво достъпни за всеки човек и всички видове ги има тук. Ако вляза в болница ми плащат за престоя си по 5 евро на ден административна такса и нищо повече. Частните болници си получават парите по клиничните пътеки от МЗ, те са помощни на държавните и са за разкрасяване повечето. Всички са под общ знаменател на акредитация - обслужването и състоянието на държавните болници не отстъпват пред частите. Частни джипита в държавната система няма - те са в клиниките. Забранено е лекар в държавната сфера да работи в частната едновременно - защото така става източването й.

Впрочем, тази здравна система я има същата и във останалите ЕС страни, доколкото съм ходила – в Испания, Германия, Белгия, Австрия, Ирландия, цяла Скандинавия включително и страните вън от ЕС - Норвегия и Швейцария. Тези страни знам, тях съм изследвала. Не знам как е в Гърция, Италия, Португалия, но тъй като знам, че те са по-ниско развити и следват пътя както в икономиката, така и социалната сфера на развитите в Средна и Северна Европа, от където си получават субсидиите. По отношение на образованието във Финландия е общодостъпно и безплатно от първи клас до последен курс на университета. Няма такси в университетите, студентите получават 55 учебни месеца (5,5 години) стипендия до 450 евро на месец и пак по 450 евро 55 месеца държавно гарантиран заем с 1 % годишна лихва и 7 години гратисен период. Тези пари им се дават от Финландия, ако отидат да учат в друга страна на ЕС.

В средните училища до края на прогимназията учебниците и помагалата се дават безплатно, предоставя се закуска и обяд в училището до края на средното образование. В гимназията учебниците се поемат от социалния минимум. Какво представлява въведения социален минимум - той е реален, всеки има право на такъв и се изчислява по формулата - една твърда сума за потребителска кошница + разходи по жилище (наем, вода, ток, отопление) + разходи по здравеопазването + разходи по образованието). Това е общоприета формула за всички стари членки на ЕС и държавите, които изброявам по горе и познавам. Няма обявена минимална заплата, защото тя автоматично се нагласява по реалния минимум. Ако имам този месец по ниски доходи от реалния минимум, социалните в района ми ще ми допълнят.

Същото е образоването във всички по горе изброени страни от мен. В някои страни са въведени такси, но те за студента с доходи под реалния минимум се поемат от него, или пак става безплатно. Студентите навършили 18 години се водят за самостоятелни и не зависят от доходите на родителите си. Финландия затова не въвежда такси в университетите си, защото пак ще се вземе от държавата, просто го счита за безсмислено.

Брутният национален продукт на Финландия е 2006 г. 145 милиарда евро при 5,5 милиона население и средна заплата 2 300 евро. Аз съм очевидка, през 1985 г. България и Финландия имаха еднакъв БНП по 10 милиарда долара, за 20 години Финландия почти 12 пъти си вдигна БНП.

Нокия започна като държавна фирма за производство на гумени ботуши и носи името на едно село в което се основа. Да не забравяме, че всички Северни страни, и монархии и републики, като и цяла Средна Европа - Германия, Франция, Белгия, Австрия, Ирландия до 1989 г. строяха държавно управляван капитализъм след II Световна война. Взеха “Маршал”, но го инвестирха в държавната сфера, после тя правеше реинвестиции в останалите сфери, планов капитализъм. 70% от икономиките им бяха държавни, започнаха да приватизират след 1989 г., но със съвсем други методи и темпове, отколкото това стана в България.

Сега 2007 година имат вече до 55% частна икономика, като най-важните сфери останат държавни и стратегически. Даже има сделки, обявени от 1989 г. и досега нереализирани поради неизпълнение на критериите им - липсва добър инвеститор, или липса на условия за запазване на обществения интерес в сделката. Разликата между България и З.Европа бе в това, че в З.Европа приватизирането и концесионирането започна при изградено вече много развито и демократично съзнание на обществото им и при обществено утвърден политически морал, докато в България това го нямаше.

Да, имат отлична и прозрачна система на събиране на данъците, няма сива икономика, също е и в другите изброени страни от мен. Да, в България няма автентични нито леви, нито десни партийни идеи. Мога само да ви уверя, че тук при нас и десни и леви и центристи, които сега управляват, имат еднакво отношение към социалната сфера. Нито се мъчат да я унищожат, напротив, градят да я разширяват - искат да имат образовани и здрави нации и това може да се постигне само ако тези две най важни сфери са еднакво достъпни към всички социални групи население.

Разликата между дясно и ляво е и минимална. Дясното е по-концентрирано в правила за бизнеса и налага спазването им, но не „заменя” за собствена изгода, създава повече условия за предприемачи и инвеститори, разбива монополите, държи за либерализацията на бизнеса за създаване на повече работни места и национален продукт. Същите са и центристите, впрочем тукашната Партия на Центъра (партията на известния президент Кекконен) се е създала 20-те години на 20 век под голямото влияние на БЗНС, която е първа в Европа по подобие селска партия. После с преименува от селска партия в Партията на центъра, много уважавана от обществото им и се разви като модерна партия.

Впрочем тук и трите основни партии - Социалдемократите SDP, Консервативната Kokomus, Партията на Центъра Keskusta са много уважавани сред обществото, защото са построили тази силна социална държава високо организирана, блестящо бих казала, с еднаква грижа към всеки гражданин. Плюс това са наложили такъв политическия морал, който е в основа на тяхното демократично управление. Тук политиката не лежи на икономическа база, тук е забранено политик респективно държавник да работи във властта за своите лични бизнес интереси, нито за икономически групировки. Шуробаджанащината до 10–то коляно в родата е забранена също със закон. Държавния служител си губи пенсионното натрупване в държавната сфера, ако го хванат в корупция следва затвор, огромни глоби и прочее.

Властта не принадлежи на богатите, а на умните и обществено ангажирани хора. Да се работи за обществото е чест и слава тук. Между властта и обществото съществува обратната връзка - на управляващите е задължение винаги да се допитват до общественото мнение първо чрез обществени дебати. И накрая често те завършват с референдуми на национално ниво, има и местни референдуми. Не е същият модел като в Швейцария с техните перманентни референдуми, системата там е по-различна. Във Финландия винаги референдумът се предхожда със обществен дебат.

Към този модел не включвам Великобритания, защото там социалният, общественият и политическият модел е много по-различен и се приближава или отъждествява с този на САЩ. А между тези европейски страни, които изброих и САЩ (Обединеното кралство) съществува съществена разлика, бих казала най-вече идеологическа.

Добави в Svejo