Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 24 септември 2007 г.

Как избираме една или друга политическа идея

(Мое интервю, дадено на журналиста Красимир Мартинов, което може да се прочете и на Интернет страницата на Българското Национално Радио)

17 години ни делят от първите свободни и демократични избори в България, проведени няколко месеца след падането на комунистическия режим през 1989 г. В края на октомври т.г. предстои да дадем поредния си вот, този път за местни органи на властта. Как възприемаме изборите днес? За мнозина участието в тях се свежда до отиването до урните и до пускането на плика с името на онзи, който най-силно ги е впечатлил по време на предизборната кампания. Случва се и да дадем своя глас за някого, който чисто и просто ни харесва и отдавна сме си казали: „Той е!”. Понякога дори и не се замисляме какво всъщност ни предлага нашият избраник и как смята да го постигне.

Не са малко и хората, които въпреки усърдието си да изберат най-достойния кандидат, остават разочаровани, както от него, така и от собствения си избор. Как да разпознаем добрата политическа идея и истинския политик? По този и други въпроси на българската демокрация разговаряме с философа Ангел Грънчаров - автор на книги в областта на философията и психологията, публицист в периодичния печат, ръководител на частния Център за развитие на личността „HUMANUS”. Най-новата му книга е озаглавена „Българската душа и съдба”.

“Минаха толкова години на избори и на демокрация, та ми се струва, че наред с разочарованията, имаме известен напредък и хората малко по малко започнаха да се замислят по-сериозно за кого гласуват - казва г-н Грънчаров. - От друга страна, виждаме, че много голяма част от хората са демотивирани - и на европейските избори през пролетта, и на президентските преди това близо 70 на сто от хората не дадоха своя глас, едно страхотно разочарование на обикновените граждани от демокрацията и от изборите. Разочарование, което се дължи и на злоупотребата с власт, на незаконното забогатяване, на безнаказаността, на липсата на контрол и т.н. Вече ни е необходим нов начин за насърчаване на хората. А за да имаме напредък и да достигнем така желаното благоденствие, трябва да се научим много внимателно да подбираме своите управници, да сравняваме програмите на кандидатите за властта, а по време на избори - да изхождаме от съзнанието за нашите собствени ценности и от трайния си интерес. Това според мен е най-важното, но у нас още го няма. Оттук идват и разочарованията: „Гласувах за тези, те ме разочароваха! Хайде сега ще се доверя на другите!”. Не е това начинът за промяна. Разбира се, ние нямаме дълбоки демократични традиции, а за изграждането им се изисква повече време. И в този смисъл най-голямата отговорност носят политиците. А те, като че ли, не намират начина да спечелят доверие и то да не бъде моментно, а трайно. У нас стана практика да се управлява един мандат – нито една партия не е спечелила два последователни мандата, което означава, че няма дългосрочност на програмите и стратегиите.”

Голямата задача пред българските политици, според Ангел Грънчаров, е да намерят средствата за въздействие и да приобщят повече хора към каузата си. „Защото така ще се преодолее отчуждеността от политическия процес, ще се даде знак, че демокрацията ни е по-зряла, а оттам ще нарасне и демократичната култура на българските граждани” - твърди г-н Грънчаров и обяснява:

„В първите години на прехода, като че ли имахме някакви нравствени опори, радвахме се на свободата и вярвахме, че нещата са в нашите ръце. Много бързо обаче всичко това беше омърсено от безскрупулни играчи. Наруши се принципът, че политик може да бъде човек, който вече е уредил собствения си живот, постигнал е успех в своята професия и с това е придобил моралното право да иска да устройва общия живот на нацията. Днес говорим за мафия, за мутри, които натрупаха състояние по съвсем нечестен начин. Дано има хора, а аз вярвам, че има, които да са успели благодарение на своите идеи, на предприемчивостта и таланта си. Именно успялата по честен път личност, човекът с по-големи заложби е този, който може да претендира за участие в решаването на общите проблеми и да се кандидатира за кмет, за народен представител, за президент. У нас обаче се случва този тип личности да бъдат изтласквани от безскрупулни и арогантни хора, които не блестят с качества. Последните са толкова настъпателни, че успяват да се наложат, а една немалка част от тях започват и да се харесват на избирателите. Парадокс!”

- Как тогава хората да разграничат моралния политик от политика - спекулант? Все повече се говори за популизма, за празните обещания, но така или иначе хората продължават да се предоверяват.

“Трябва да се научим да разпознаваме истината, колкото и да е трудно – продължава философът Ангел Грънчаров. - Хората са склонни да се подвеждат, а този т.нар. политически спекулант или популист, който дава съблазнителни обещания, въздейства много ловко върху психиката на избирателите и успява по интуитивен начин да постигне адекватност с онова, което хората най-много желаят. А много от избирателите не осъзнават собствените си интереси и се поддават на внушенията за бърза промяна в стандарта на живот и т.п. обещания, които популистите не спират да дават. В същото време, онези политици, които не са склонни да дразнят низките страсти на избирателите, а казват истината, колкото и да е неприятна, не са популярни, към тях обикновено са отправени негативните настроения. А всъщност истинският политик е именно онзи, който изисква от хората търпеливост и дори жертви, за да бъде постигнат значим резултат и трайна промяна на материалното положение. Той показва и как ще се случи това. Ето, например, у нас всички искат по-високи заплати. Как да стане това? Ами, има си начини. Икономистите и сериозните политици могат да кажат кога и как може да се повиши производителността на труда, а оттам – и доходите. За жалост, сериозните политици у нас хем са малцинство, хем не са харесвани, защото изглежда, че българите не обичат горчивата истина и предпочитат илюзиите. Затова когато човек избира определена политическа идея или даден кандидат, нека се замисли. Интуицията също помага. Чувствата са много важни. Това е психологически механизъм - към някого си предразположен повече и чувстваш доверие към него. Но все пак е добре и да се позамислиш къде са основанията за твоето доверие, да рационализираш цялата си настройка, да свържеш качествата, които си открил в нещо цялостно и да провериш дали няма да се получи противоречие. Защото това е много вероятно. Политиката все пак е много сложна игра с настроения, нагласи, ценности и не е добре да действаме импулсивно, а да влагаме повече съзнание в избора си. Независимо от всичко обаче, аз вярвам, че във всяка партия има млади хора, които чувстват някакво призвание, имат желание да допринесат за страната си, вярват в ценности. Именно от средата на тези хора в бъдеще ще израстат истинските политици.”

Красимир Мартинов

Няма коментари: