(Мое интервю, дадено на журналиста Красимир Мартинов, което може да се прочете и на Интернет страницата на Българското Национално Радио)
17 години ни делят от първите свободни и демократични избори в България, проведени няколко месеца след падането на комунистическия режим през 1989 г. В края на октомври т.г. предстои да дадем поредния си вот, този път за местни органи на властта. Как възприемаме изборите днес? За мнозина участието в тях се свежда до отиването до урните и до пускането на плика с името на онзи, който най-силно ги е впечатлил по време на предизборната кампания. Случва се и да дадем своя глас за някого, който чисто и просто ни харесва и отдавна сме си казали: „Той е!”. Понякога дори и не се замисляме какво всъщност ни предлага нашият избраник и как смята да го постигне.
Не са малко и хората, които въпреки усърдието си да изберат най-достойния кандидат, остават разочаровани, както от него, така и от собствения си избор. Как да разпознаем добрата политическа идея и истинския политик? По този и други въпроси на българската демокрация разговаряме с философа Ангел Грънчаров - автор на книги в областта на философията и психологията, публицист в периодичния печат, ръководител на частния Център за развитие на личността „HUMANUS”. Най-новата му книга е озаглавена „Българската душа и съдба”.
“Минаха толкова години на избори и на демокрация, та ми се струва, че наред с разочарованията, имаме известен напредък и хората малко по малко започнаха да се замислят по-сериозно за кого гласуват - казва г-н Грънчаров. - От друга страна, виждаме, че много голяма част от хората са демотивирани - и на европейските избори през пролетта, и на президентските преди това близо 70 на сто от хората не дадоха своя глас, едно страхотно разочарование на обикновените граждани от демокрацията и от изборите. Разочарование, което се дължи и на злоупотребата с власт, на незаконното забогатяване, на безнаказаността, на липсата на контрол и т.н. Вече ни е необходим нов начин за насърчаване на хората. А за да имаме напредък и да достигнем така желаното благоденствие, трябва да се научим много внимателно да подбираме своите управници, да сравняваме програмите на кандидатите за властта, а по време на избори - да изхождаме от съзнанието за нашите собствени ценности и от трайния си интерес. Това според мен е най-важното, но у нас още го няма. Оттук идват и разочарованията: „Гласувах за тези, те ме разочароваха! Хайде сега ще се доверя на другите!”. Не е това начинът за промяна. Разбира се, ние нямаме дълбоки демократични традиции, а за изграждането им се изисква повече време. И в този смисъл най-голямата отговорност носят политиците. А те, като че ли, не намират начина да спечелят доверие и то да не бъде моментно, а трайно. У нас стана практика да се управлява един мандат – нито една партия не е спечелила два последователни мандата, което означава, че няма дългосрочност на програмите и стратегиите.”
Голямата задача пред българските политици, според Ангел Грънчаров, е да намерят средствата за въздействие и да приобщят повече хора към каузата си. „Защото така ще се преодолее отчуждеността от политическия процес, ще се даде знак, че демокрацията ни е по-зряла, а оттам ще нарасне и демократичната култура на българските граждани” - твърди г-н Грънчаров и обяснява:
„В първите години на прехода, като че ли имахме някакви нравствени опори, радвахме се на свободата и вярвахме, че нещата са в нашите ръце. Много бързо обаче всичко това беше омърсено от безскрупулни играчи. Наруши се принципът, че политик може да бъде човек, който вече е уредил собствения си живот, постигнал е успех в своята професия и с това е придобил моралното право да иска да устройва общия живот на нацията. Днес говорим за мафия, за мутри, които натрупаха състояние по съвсем нечестен начин. Дано има хора, а аз вярвам, че има, които да са успели благодарение на своите идеи, на предприемчивостта и таланта си. Именно успялата по честен път личност, човекът с по-големи заложби е този, който може да претендира за участие в решаването на общите проблеми и да се кандидатира за кмет, за народен представител, за президент. У нас обаче се случва този тип личности да бъдат изтласквани от безскрупулни и арогантни хора, които не блестят с качества. Последните са толкова настъпателни, че успяват да се наложат, а една немалка част от тях започват и да се харесват на избирателите. Парадокс!”
- Как тогава хората да разграничат моралния политик от политика - спекулант? Все повече се говори за популизма, за празните обещания, но така или иначе хората продължават да се предоверяват.
“Трябва да се научим да разпознаваме истината, колкото и да е трудно – продължава философът Ангел Грънчаров. - Хората са склонни да се подвеждат, а този т.нар. политически спекулант или популист, който дава съблазнителни обещания, въздейства много ловко върху психиката на избирателите и успява по интуитивен начин да постигне адекватност с онова, което хората най-много желаят. А много от избирателите не осъзнават собствените си интереси и се поддават на внушенията за бърза промяна в стандарта на живот и т.п. обещания, които популистите не спират да дават. В същото време, онези политици, които не са склонни да дразнят низките страсти на избирателите, а казват истината, колкото и да е неприятна, не са популярни, към тях обикновено са отправени негативните настроения. А всъщност истинският политик е именно онзи, който изисква от хората търпеливост и дори жертви, за да бъде постигнат значим резултат и трайна промяна на материалното положение. Той показва и как ще се случи това. Ето, например, у нас всички искат по-високи заплати. Как да стане това? Ами, има си начини. Икономистите и сериозните политици могат да кажат кога и как може да се повиши производителността на труда, а оттам – и доходите. За жалост, сериозните политици у нас хем са малцинство, хем не са харесвани, защото изглежда, че българите не обичат горчивата истина и предпочитат илюзиите. Затова когато човек избира определена политическа идея или даден кандидат, нека се замисли. Интуицията също помага. Чувствата са много важни. Това е психологически механизъм - към някого си предразположен повече и чувстваш доверие към него. Но все пак е добре и да се позамислиш къде са основанията за твоето доверие, да рационализираш цялата си настройка, да свържеш качествата, които си открил в нещо цялостно и да провериш дали няма да се получи противоречие. Защото това е много вероятно. Политиката все пак е много сложна игра с настроения, нагласи, ценности и не е добре да действаме импулсивно, а да влагаме повече съзнание в избора си. Независимо от всичко обаче, аз вярвам, че във всяка партия има млади хора, които чувстват някакво призвание, имат желание да допринесат за страната си, вярват в ценности. Именно от средата на тези хора в бъдеще ще израстат истинските политици.”
Красимир Мартинов
Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар