Автор: Дора Апостолова, ФинландияУспешният социален модел на Финландия си е съществувал преди и в България, в комунистическа България. Когато аз преди 25 години пристигнах във Финландия просто бях поразена от еднаквостта на действащата тук и в България социална практика в двата стълба на социалната система - образование и здравеопазване. И никак не се дължеше на случайност - тук и в България управляваха тогава леви сили. В България тесните социалисти (комунисти), във Финландия – широките социалисти.
Не се задълбочавам в идеологическата разлика между двете управления, по точно в разликата на политическата система, това е въпрос на друг разговор. И като се поразходих в началото на 80-те години из Северна и Средна Европа, установих че това не е социална практика присъща само на Финландия, а по-точно Финландия следваше стъпките на западно-европейския социален модел. Но този въпрос опира до историята на Европа след II Световна война, която за съжаление не се познава от българския народ и до ден днешен продължава да бъде непозната. Нея съм я изучавала в два университета - един в САЩ и в Хелзинкския.
Искам да ви предупредя веднага, че не съм привърженик на финландските социалисти, а повече на консервативната Kokomus. А тя въобще не се различава от консерваторите в развитите демокрации на Средна и Северна Европа.
Стигаме до въпроса защо България през последните 17 години демократичен преход не запази доброто в старата система и се впусна да прави експерименти, които не само разбиват доброто в създаденото вече, но се стигна до буквални управленчески извращения, съпроводени с тоталното унищожение на образованието и здравеопазването. А разбият ли се тези два най-важни на държавата стълба, това води до унищожение на самата държава. Смея да твърдя, че България няма държавност в момента, задълбочава се все повече бедността на огромна част от населението, съпроводено с тотална мизерия.
Прогресивният социален модел винаги се приема с одобрение на мнозинството, затова развитата демокрация има механизми за допитване до общественото мнение. За съжаление тези механизми не се прилагат в България, поради това че няма развито демократично мислене в обществото. И по тази причина още по-категорично си правя извода, че 17 години не са малък период и че на българското общество съзнателно му беше спирано или забавяно с политически мерки развитието на това негово ново съзнание, което е голямо извращение.
В Ирак сега няма опит за внос на високо развит социален модел, а чист опит за прилагане на стари колониални политики "Разделя и владей". Най важен фактор за това е собствеността на националите богатства, от които идва препитанието на нацията и именно това се вижда в смяната на собствеността на иракския нефт, което първо се извърши с идването на “развитата американска демокрация” и социален модел. Щом не признавате наличието на олигархия в България, формирана през тези последни 17 години, просто сме на различно мнение.
Аз достигнах до този извод през погледа на европейската западна цивилизация, чийто демократичен модел на управление на държавата сега е признат да е връх в човешката цивилизация. Дълбоко се съмнявам в „демократичността” на избора на управляващи от българския народ. За да е демократичен, носителите му трябва да имат и демократично съзнание. За съжаление атмосфера и условия за развитие на демократично съзнание в обществото през тези 17 години не се създаде.
А сега при явното наличие на олигархия се вижда, че тези права открито се отричат и не се дават на българското общество. Според мен и според всеки европейски поглед, в България съществува не само обикновена олигархия, но съществува олигархичен режим на управление с елементите на тоталитаризма - съединение на икономическата власт с политическата. Ако го отричате това означава за мен, че принадлежите или към управляващите или към така самонареклата се „опозиция” в НС, които един от друг въобще не се различават. И както казва г-н Грънчаров в своята статия „И затова нещата у нас са толкова объркани, че даже не е за приказване…” :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар