Вчера бях в София, за да получа екземпляри от новоизлязлата моя книга под това заглавие. Най-после, с известно забавяне и след доста перипетии, за първи път държах в ръцете си тази нова своя книга; ето, тя и сега е пред мен. Издаде я водещото за такъв род литература издателство ИЗТОК-ЗАПАД на Любен Козарев, човекът, който издаде най-ценното от философската класика и много най-съвременни изследвания в тази област. Книгата може засега да се намери в търговския представител на ИЗТОК-ЗАПАД на борсата за книги, намираща се в полиграфическия комбинат "Д.Благоев" (0898949434). В София книгата в близките дни ще може да се намери в книжарниците в СУ и тази, която се намира в началото на ул. Цар Шишман (зад опашката на Коня, срещу Народното събрание). Разбира се, може да се поръча и тук, в блога, като се използва информацията в КОНТАКТИ и КНИГИ.А ето сега тук публикувам Предговора на книгата БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА:
Това е книга, която поставя важни въпроси – и има за цел да предразположи към размисъл. Тя не предлага решения, а подтиква към самостоятелно търсене на собствената позиция. Ние сме различни и всеки има правото да мисли каквото намира за добре. Свободата е първото, от което изхождаме – тя е и най-важното. Въпросите по-надолу ни дават шанса да се възползваме от своята свобода. Свободният човек е творец на себе си и на своя живот. Но пътят към автентичната и действителната свобода никак не е лек…
"Към" свободата не се върви "вкупом" и "всички заедно", "в строй" – както вероятно на мнозина се иска. Тя е индивидуално дело и първа отговорност на човека, изпитал погнуса от съществуването без свобода, което ни е познато като комунизъм. Затова не можем да бъдем "водени" към свободата, а сами трябва да правим изстрадани стъпки към нея. Ако се разбере, че индивидът е този, който открива за себе си съществуването, достойно за човека, а едва след това става пълноправен поданик на “универсума на свободата” – предразполагайки себе си към определен род действия и инициативи – то решаващата стъпка е направена. Ясно е, че всеки от нас търси и непременно постига своята свобода, освобождаването, което ще му даде пълнотата на съществуването, достойно за него самия. В тази връзка нека да припомня думите на философа, който винаги ме е вдъхновявал, Хайдегер: "Свободата е и може да бъде единствено в освобождаването. Единственото адекватно отношение към свободата в човека е само освобождаването на свободата в човека".
Хората, които не са преживели това – освобождаването на свободата в тях самите, в тяхното сърце! – хората, за които един такъв кардинален поврат е нещо непочувствано, възприемат свободата просто като дума. За преживелите го свободата е ценност на живота, от която те никога няма да се откажат.
Работих упорито по написването на книгата, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю. Тя беше написана за около 10 месеца – от октомври 2006 г. до август 2007 г. Но много години преди това съм подготвял духа си: за да постигна решимостта и да узрея за готовността да се захвана с такова дело. Подредих главите тематично в осем раздела, всеки състоящ се от глави, всъщност от есета, трактуващи проблемите в една необходима последователност. Но не се и опитвах да въвеждам най-строга систематичност, защото тя, въпреки предимствата си, има и големи недостатъци: пречи на спонтанността. А тази последната, заедно с вдъхновението, с което съм писал тези статии и есета, породено от непосредствената даденост и колизиите на самия живот, е най-ценното в новата ми книга – по моя преценка, разбира се.
Вложих много усилия за да направя така, че смисълът да се избистри или да изкристализира в най-съвършената степен – постижима за моите сили. Винаги съм се стремял да бъда прецизен, ясен, точен, винаги търся сполучливата форма, никога не съм се опитвал да пиша “научно”, “елитарно”, а се опитвам да бъда максимално близо до разговорния език, т.е. да пиша популярно, разбираемо за всеки. Не популистки, а популярно – има разлика…
Дай Боже да съм се доближил до основното в замисъла си. Защото, струва ми се, такава книга е необходима: аз, изглежда, съм единственият философ, захванал се така упорито да постигне с философски средства тази така странна и неуловима реалност на политическия живот като едно значимо проявление на живота ни изобщо. Моята политическа философия ще си остане мое свидно дело, защото вложих много труд, всекидневни усилия, за да тълкувам случващото се у нас в неговите по-дълбоки, по-човешки и по-смислени измерения. А не както се прави в журналистиката ни: банално, повърхностно, несериозно, с презрение към читателя и неговата способност да схваща.
Винаги съм уважавал своите читатели, независимо от това, че – заемайки винаги ясна и принципна позиция – съм изглеждал в очите на много хора прекалено краен и едва ли не “догматичен”. Макар че не е ясно как се съчетава един такъв предполагаем “догматизъм” с пределната ми критичност, а в същото време и с борбата ми срещу нихилизма в политиката и в отношението към политиката. Но в писането на своите статии и есета влагам много страст: това е разбираемо, аз съм философ. Сиреч съм човек – а никъде не е доказано, че философията трябва да бъде студена или скучна! А тя може да бъде много по-различна от тази ширеща се в общото мнение представа.
Опитвам се да докажа, че това е точно така: автентичната философия е много човечна, винаги е близка до човека. И тя само така може отново да стане “наставница на народите”. “Наставница”, но не в оня най-противен, отблъскващ смисъл, а наставница в свободата ни, в свободния живот, в постигането и съхранението на човешкото достойнство. Много хора имат нужда, струва ми се, точно от това: да бъдат подкрепени в търсенето на опори, защото свободата е страхотно изпитание – изпитание на силата, на предаността спрямо самата свобода и спрямо самия живот. Затова философията трябва да възвърне мястото си на най-респектираща наставница на народа – пък, защо не, и на “учителка”?! Особено на народи като нашия, на които липсва така необходимата традиция и култура на свободния, на демократичния живот. И в това отношение философията е незаменима – в това съм дълбоко убеден.
Убеден съм, че книгата ми ще подтикне читателя и към практическото постигане на онзи "живот в истина", от който зависи бъдещето ни – и като индивиди, търсещи своя път, и като "обществена цялост". Като народ, опитващ се да постигне своята самобитна, проникната от човечност, "стратегия на свободата", която неминуемо ще гарантира благоденствието ни. Оказа се, че без тази последната просто не може да се върви напред, нещо повече, дори и "измъкването от блатото" е съвсем проблематично.
"Към" свободата не се върви "вкупом" и "всички заедно", "в строй" – както вероятно на мнозина се иска. Тя е индивидуално дело и първа отговорност на човека, изпитал погнуса от съществуването без свобода, което ни е познато като комунизъм. Затова не можем да бъдем "водени" към свободата, а сами трябва да правим изстрадани стъпки към нея. Ако се разбере, че индивидът е този, който открива за себе си съществуването, достойно за човека, а едва след това става пълноправен поданик на “универсума на свободата” – предразполагайки себе си към определен род действия и инициативи – то решаващата стъпка е направена. Ясно е, че всеки от нас търси и непременно постига своята свобода, освобождаването, което ще му даде пълнотата на съществуването, достойно за него самия. В тази връзка нека да припомня думите на философа, който винаги ме е вдъхновявал, Хайдегер: "Свободата е и може да бъде единствено в освобождаването. Единственото адекватно отношение към свободата в човека е само освобождаването на свободата в човека".
Хората, които не са преживели това – освобождаването на свободата в тях самите, в тяхното сърце! – хората, за които един такъв кардинален поврат е нещо непочувствано, възприемат свободата просто като дума. За преживелите го свободата е ценност на живота, от която те никога няма да се откажат.
Работих упорито по написването на книгата, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю. Тя беше написана за около 10 месеца – от октомври 2006 г. до август 2007 г. Но много години преди това съм подготвял духа си: за да постигна решимостта и да узрея за готовността да се захвана с такова дело. Подредих главите тематично в осем раздела, всеки състоящ се от глави, всъщност от есета, трактуващи проблемите в една необходима последователност. Но не се и опитвах да въвеждам най-строга систематичност, защото тя, въпреки предимствата си, има и големи недостатъци: пречи на спонтанността. А тази последната, заедно с вдъхновението, с което съм писал тези статии и есета, породено от непосредствената даденост и колизиите на самия живот, е най-ценното в новата ми книга – по моя преценка, разбира се.
Вложих много усилия за да направя така, че смисълът да се избистри или да изкристализира в най-съвършената степен – постижима за моите сили. Винаги съм се стремял да бъда прецизен, ясен, точен, винаги търся сполучливата форма, никога не съм се опитвал да пиша “научно”, “елитарно”, а се опитвам да бъда максимално близо до разговорния език, т.е. да пиша популярно, разбираемо за всеки. Не популистки, а популярно – има разлика…Дай Боже да съм се доближил до основното в замисъла си. Защото, струва ми се, такава книга е необходима: аз, изглежда, съм единственият философ, захванал се така упорито да постигне с философски средства тази така странна и неуловима реалност на политическия живот като едно значимо проявление на живота ни изобщо. Моята политическа философия ще си остане мое свидно дело, защото вложих много труд, всекидневни усилия, за да тълкувам случващото се у нас в неговите по-дълбоки, по-човешки и по-смислени измерения. А не както се прави в журналистиката ни: банално, повърхностно, несериозно, с презрение към читателя и неговата способност да схваща.
Винаги съм уважавал своите читатели, независимо от това, че – заемайки винаги ясна и принципна позиция – съм изглеждал в очите на много хора прекалено краен и едва ли не “догматичен”. Макар че не е ясно как се съчетава един такъв предполагаем “догматизъм” с пределната ми критичност, а в същото време и с борбата ми срещу нихилизма в политиката и в отношението към политиката. Но в писането на своите статии и есета влагам много страст: това е разбираемо, аз съм философ. Сиреч съм човек – а никъде не е доказано, че философията трябва да бъде студена или скучна! А тя може да бъде много по-различна от тази ширеща се в общото мнение представа.
Опитвам се да докажа, че това е точно така: автентичната философия е много човечна, винаги е близка до човека. И тя само така може отново да стане “наставница на народите”. “Наставница”, но не в оня най-противен, отблъскващ смисъл, а наставница в свободата ни, в свободния живот, в постигането и съхранението на човешкото достойнство. Много хора имат нужда, струва ми се, точно от това: да бъдат подкрепени в търсенето на опори, защото свободата е страхотно изпитание – изпитание на силата, на предаността спрямо самата свобода и спрямо самия живот. Затова философията трябва да възвърне мястото си на най-респектираща наставница на народа – пък, защо не, и на “учителка”?! Особено на народи като нашия, на които липсва така необходимата традиция и култура на свободния, на демократичния живот. И в това отношение философията е незаменима – в това съм дълбоко убеден.
Убеден съм, че книгата ми ще подтикне читателя и към практическото постигане на онзи "живот в истина", от който зависи бъдещето ни – и като индивиди, търсещи своя път, и като "обществена цялост". Като народ, опитващ се да постигне своята самобитна, проникната от човечност, "стратегия на свободата", която неминуемо ще гарантира благоденствието ни. Оказа се, че без тази последната просто не може да се върви напред, нещо повече, дори и "измъкването от блатото" е съвсем проблематично.
Бъдещето ни зависи от нас самите и се определя най-вече от онова, което силно, дори съкровено искаме да бъдем. Впрочем, личността с една дейна и неуморна индивидуалност е отговора, който всеки от нас може да даде на иначе непонятната загадка на свободата. Свободата е лично завоевание, което влюбените в живота непременно постигат – само ако обаче решимостта е налице.
Моля се книгата ми да е поне малък подтик към решимостта за свобода, от която всичко зависи.
Моля се книгата ми да е поне малък подтик към решимостта за свобода, от която всичко зависи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар