Проекти за близкото бъдеще и молба за съвет

След като излезе нова моя книга, около месец съм изтощен: най-неприятни са мъките около издаването. След това идат мъките около разпространението, но те май са и непреодолими и подлагат на дистрес автори и издатели. Но като мине този месец на неизбежна релаксация след това изведнъж в някой ден се захващам с нещо ново и отново се увличам в работата си по проект за нова книга. Защо придължавам да пиша ли? Ами просто когато човек работи, той чувства живота си смислен, а пък душата си удовлетворена: аз не мога да си представя живота без да пиша, примерно само да чета, да се шляя по улиците и да се "радвам на живота". Не че е лошо, просто е непостижимо за мен.

И ето сега дойде времето да избирам с какво да се заема по-нататък. Единият вариант е да се захвана и да довърша онази поредица от есета, обединена от условното заглавие "Аз живях комунизма така...". В тях ми се иска да представя миналото, най-близката история през моите очи и преживявания, сиреч двете истории - общата и личната - да ги слея в едно. Това е първото, с което мога да се заема и което ми е близко като проект за реализиране в най-близкото бъдеще. Това е някак си и продължение на това, което направих в книгата си БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, в него ще говоря кажи-речи за същото, но погледнато от една по-лична позиция.

Другата възможност е да се захвана с нещо наистина голямо: да напиша своята ФИЛОСОФИЯ, едно систематично изложение на въпросите на философията. Преди години издадох една книжка, наречена ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ, с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират", която всъщност е помагало за студенти и ученици, направено по доста специфичен начин. В него темите на философията са развити под формата на... въпроси, на дълги поредици от въпроси, които те навеждат на някакви отговори, но пък по които трябва да отсъдиш и избираш сам. Към всяка тема също има и необходима информация, откъси от книги на великите философи, идеи, алтернативи, казуси и пр. Но в годините, в които съм използвал в преподаването си това помагало се оказа, че младите хора понякога, и дори често се жалват, че попадали в пълна неизвестност, неопределеност и неустановеност: нищо не е твърдо и сигурно, а всичко е съмнително и някак си им се губят опорите.

Слушайки тези оплаквания, аз скрито се радвах, защото точно попадането именно в тази ситуация съм целял, правейки самото помагало. Те често ме питат: добре де, а вие какво мислите по този или този въпрос? А аз отбягвам да развивам своята гледна точка пред тях едно защото това ще ги лиши от удоволствието да търсят и от радостта да намират сами, друго защото такъв подход е догматичен, предпоставя едната и единствената "правилна позиция". И най-вече защото ако почна да го правя, те ще започнат да разчитат на мен, а не на себе си, а такова монологично философстване изобщо не ми е по вкуса. Но в един момент си рекох, че нищо не пречи аз все пак да напиша своята позиция по всички въпроси на философията, но една такава книга да се ползва отделно, да е нещо като "учебник по философия". Смятам сега, че такова нещо е нужно за изучаващите философия, защото ще им даде някакъв пример, някакви опорни точки, защото ще им вдъхне увереност, че е възможно все пак да се изработи една цялостно промислена и органична "философия на универсума", на света и на човека в него. Ето защо напоследък по-често се убеждавам все повече, че една такава книга е необходима и че трябва по-скоро да пристъпя към написването й.

Това са двата варианта, между които трябва да избирам: есетата за двете истории, личната и общата, и системното изложение на философските проблеми и даването на моята гледна точка по всички тях. От няколко дни ме мъчи този избор. И двете са ми легнали еднакво на сърцето, та затова се чудя кое на избера. И двете са обаче доста трудоемки и ще отидат месеци непрекъснат труд. А пък и блога доста ме ангажира, въпреки че за него де факто отделям (като писане) не повече от час. И час четене из други блогове, ето стават два.

Мисля си обаче, че е възможно и двете поредици да ги публикувам в блога, та да видя как ще се възприемат още сега. Пък и забележките на читателите на блога ще ми бъдат безкрайно ценни за усъвършенстване на текстовете. Май точно така ще стане: да съчетая писането на книга с поддържането на блог, сиреч да поддържам блога си с тия текстове, които ще пиша за книга. Точно така излезе и последната ми книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, за която вече чувам добри отзиви от първите й читатели. Затова явно ще пиша и новата си по този начин.

Искам обаче да помоля читателите на блога да си кажат мнението, а именно кое предпочитат: да пиша в блога си книга за проблемите на философията или пък ония автобиографични есета за комунизма, в които общата и личната история преливат в едно? Кое предпочитате да четете? Моля, кажете ми, за мен това е много важно: защото, виждате, аз сам за момента не съм решил и не мога засега да реша. Вашето мнение ще ми помогне да взема своето окончателно решение...

Добави в Svejo