Такава е съдбата на духовно безоките народи...

В настоящия книжовен труд ще бъдат изложени съждения от научно-политически характер, сиреч съждения, които нямат нищо общо с никакво теснопартийно учение, с никакви едностранчиви социални догми. Философията на историята, социологията и психологията на тълпите единодушно твърдят, че прогресът в духовете трябва да предшествува прогреса в уредбите, сиреч, че преобразованията във външния живот трябва да бъдат плод на преобразованията във вътрешния живот. Това имаме да докажем ние.

Творецът на социологията, Огюст Конт, излага основното начало на тая наука в следните седем думи: Toute reforme doit commencer par les consiences, всяка реформа трябва да почнува от съвестите. Идентично твърдение намираме и у друг великан на френската мисъл, Тен: L'emancipapation sans l'education est une heresie scientifique, еманципация без възпитание е научна ерес. Подобно учение минава за назадничавост и мракобесие в БЪЛГАРИЯ - страна, където истината не бива зачитана, ако не е приятна. И където от социалните науки не се иска да показват и да доказват нещо, а да развиват харесвана или модна пандера (знаме, тур.) Нека побързаме да заявим, че читателите ни няма да намерят ни сянка от назадничавост в тези страници. Няма съмнение, че истините, които формулираме, са истини люти - можем дори да ги назовем безжалостни. Но това са научни истини.

Научните истини не зачитат никакви партийни интереси. Научните истини не биват такива, каквито нам се иска да бъдат, а такива, каквито могат да бъдат. Науката осъжда всякаква крайна систематизация, която не може да роди освен сектанство. Науката не признава никакви олигархически или полиархически партийни организации, понеже те водят към идеен абсолютизъм. Едно време забегналите в Букурещ български дейци бяха формулирали така своя ламтеж за волности: свобода или смърт! Изминаха се 50 години и днес тази формула се измени така в устата на охкащите под гнета на лъжесвободата български граждани: Слободия, по-зла от неволия!

Защо това? Ето питане, което ще намери отговора си в тези страници. Ние ще покажем, че всяка ненавременна свобода лъжесвобода и че всяка лъжесвобода е пречка за развоя на истинската свобода. И едновременно като покажем това ще стане очевидно, че няма по-свободолюбив човек от оня, който се опълчва против прослободнелостта от името на същинската и истинна свобода. Свободата знчи преди всичко свободен дух. Свободен дух расте и се развива, но не се насажда бърже. Свободата не може по никакъв начин да се даде като подарък, както може да се даде освобождението. Разбира се, каквито мощни и да бъдат нашите доводи, ние не храним надежда, че ще можем да убедим елевтероманите (елевтерия, гр. - свобода, волност) и да ги ориентираме в пътя на светлата и живоносна действителност.

Психиката на тесногърдите сектанти е такава, че те не търсят, в областта на знанието, една истинска доктрина, а търсят начин да оправдаят и подкрепят доктрината, която априорно са избрали и която възмечтават да наложат на своите съграждани. Преди две-три десетки години един народен представител, прототип на партизански ратник, думал: "Слушал съм много пъти речи, произнесени от хора мъдри и опитни, които са ме карали да да променям мнението си, заставяли са ме да мисля диаметрално противоположното на туй що съм мислел по-рано; но ни една от тези речи не е смогвала да промени гласуването ми в Камарата!" Това напомня думите, отправени към Платона от един старовековен гръцки софист: "Няма да ме убедиш, ако и да ме убедиш!"

Нека напомним тука една крайно характерна случка из нашето минало и из нашата лична опитност. То беше през година 1901. По пълномощие от няколко обществени дейци ние стояхме - в него време - начело на една народна работа и се опитвахме да дадем на умовете и на събитията такова направление, което да хармонира напълно с нашите лични възгледи. Един от нашите другари - несъгласен с нас - пречеше на нашите домогвания. Поканихме го един ден в дома си, въведохме го в един салон, заключихме вратата, турихме ключа в джоба си и му казахме: "Ето ни сами, двама другари и съратници. Ние сме на два ума, на две разни убеждения, и поради това вие пречите мен, и аз преча вам. Изслушайте какво ще ви кажа; аз ще се опитам да ви убедя, да направя от вас мой съмишленик; ако не сполуча, ще се разделим завинаги. От тоя салон като излезем - ще бъдем чужди един за другиго, или една душа в две тела!"

И подкачихме тогава да убеждаваме другаря си. Катехизирахме го цели два часа, като му давахме с куп аргументи и исторически примери да разбере истинността на следното: че революционерството не е занаят редовен и непрекъсван, не е професия неотложна и неотклонима; че има за революционерството добри години, благоприятни обстоятелства, има и лоши години, неблагоприятни обстоятелства, че трябва да знайме да се съгласуваме с потребите на времето и да не забравяме уроците на миналото; че когато вдавайки се политически вълнения, едно племе бедствува да се види изтребено, главната грижа на неговите предводители трябва да бъде даизбегнат на всяка цена подобна катастрофа, дори ако стане нужда - за тая цел - да се отложи политическото еманципиране на тълпите за дълги десетилетия; че политическата мъдрост иска щото по-слабият да бъде по-хитроумен и че само по такъв начин се уравновесяват противни човешки сили и елементи (Щом като не сме най-силни трябва да станем най-хитри, фр.); че слабият не трябва да посяга на врага си освен когато е приготвил работите така, щото да бъде почти уверен, че с пръв замах ще му нанесе смъртоносен удар; че ако не действува така, слабият не ще направи друго освен да раздразни люто своя противник - и да му даде повод и причина за грозно отмъщение (Не досягай врага другояче, освен за да му строшиш главата).

Нашият другар ни изслуша внимателно и когато турихме край на нашите увещания и поуки, той ни даде следният отговор: "Вашите доводи не търпят оспорване. И от историческо, и от политическо, и от социално гледище вие имате право. Имате право и от точка гледна на държавническата ловкост и умелост. Вашата логика е желязна логика, гранитна логика. Но аз не мога да се съглася с вас. Станалото-станало; няма връщане назад. Аз ще вървя докрай, до самопожертвование и провала, все по един път по пътя, в който съм вървял до ден днешен!"

Ние се разделихме завинаги от другаря си. В тоя случай ние видяхме каква бездънна яма е българската упоритост. Няма съмнение, че и днес ние не ще убедим никого. Нам ще кажат и днес: "Имате право,но не ви щем правото! Трябва ли мислителят-писател да строши перото си когато е осъден да се подвизава в подобна сведа? Не! Истината е безсмъртна. И като безсмъртна - истината може да чака. Рано или късно тя се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее. Истината се налага.

Но тя се налага по два начинa или по вярно, на два типа хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви сътресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар. В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство. Такава е съдбата на духовно безоките народи...

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ, 1924 година. Из "ПОЛИТИЧЕСКИ И ФИЛОСОФСКО-РЕЛИГИОЗНИ СЪЧИНЕНИЯ" Труд, забранен след 1944 г., забравен и днес...

Добави в Svejo