Тези сутрин написах и публикувах последната част на третата лекция от моя Курс по философия, който упорито пиша редом с книгата Кратка лична история на съвременна България. Редувам ги, една-две теми от едната книга сменям с толкова от другата и пак наново - не зная какво ще се получи от този безумен експеримент, но пък защо да не проверим? Темите на двете книги са диаметрално противоположни, лекциите по философия касаят вечното, духовното, непреходното, докато историите за нашето развитие след 1989 г. описват нещо съвсем преходно, мимолетно, което обаче въпреки това си заслужва да се знае и проумее. Ето защо се старая да не губя темпо и да пиша парелелно и двете книги, пък да видим какво ще излезе. Причината е, че и двете са ми интересни и просто не мога да се откажа от едната, за да се посветя изцяло на другата. Такова нещо не ми се беше случвало досега, нормално е човек да работи само по една книга, но ето че този път май-май съм... забременял с близначета - какво да се прави, и това се случва.
Ами да си пожелая Бог да ми дава живот, здраве, сили и вдъхновение да завърша и двата амбициозни проекта през тази година. И особено да реша още по-трудния проблем: да намеря състоятелни и милеещи за културата ни хора, които после да подпомогнат издаването и на двете книги. Какво друго, по-важно от това, да си пожелая в този момент, в началото на тази година? Това поставям на първо място.
И още един проект имам, и той е да потърся издателство на Запад, най-вече в Америка, което да се съгласи да издаде поне една моя книга на английски език. Да, защото се убедих, че за нашия, българския случай, е безкрайно по-вярна тази библейска истина: "Не можеш да бъдеш пророк в собствената си родина...". Така е казано там, а пък аз съвсем не искам да бъда пророк, но искам поне гласът ми да бъде чут. Ала се оказва, че и това у нас е невъзможно - затова трябва да се търси реализация в нормалните западни страни. У нас нищо не е нормално и ако не се казваш Недялко Йорданов или Вежди Рашидов, оригархичните свободни медии никога няма да те печатат или пък, пази Боже, да те признаят че съществуваш поне. Та ето че идва въпросът и аз да бягам на Запад, поне чрез книгите си - друг вариант не виждам...
Но да се върна на това, с което започнах. Като завърших тези три лекции по философия тази сутрин, се сетих да добавя към тях едни приложения, които подкрепят казаното в тях по доста своеобразен начин. Ето ги и трите приложения, надявам се да са интересни и за вас:
● Приложения по лекцията “Как аз разбирам философията?”
● Приложения по лекцията “Как се философства?”
● Приложения по лекцията “Как говори философстващият?”
Приятно четене и най-задълбочени размисли за тия, които не мразят и не отбягват да мислят - и то особено пък за най-важното, за съдбовно необходимото, за онова, от което зависи всичко останало. Може би всички наши несполуки като нация се дължат на това, че не обичаме да мислим тъкмо за него - ако изобщо за нещо обичаме да мислим де...
Няма коментари:
Публикуване на коментар