Разумно ли е да се отпочне издаването на блогърски вестник или списание?

Днес установявам, че статията, която е по темата, представена от мен БлогCamp08 - Блогърът като най-свободен и влиятелен политически анализатор - е публикувана до момента в три електронни медии: в BG Watch, в Актуално.ком и в сайта Общество.нет. Изпратих я и до няколко вестника, но до момента никой не я е публикувал. Не че съм очаквал да го направят де: вестниците са заети да бълват масата простотии, от които се прехранва цяла "журналистическа" армия от крайно ограничени в умствено отношение списувачки и репортерки.

Но в интернет все пак има място за подобни анализи, и интересното е, че така или иначе те ще стигнат до доста хора. Ала за момента все пак книжните медии (вестници) като че ли имат по-голяма власт върху умовете и съзнанията, което се дължи на една традиция. Безспорно е обаче, че тяхната власт се топи като лед в слънчев пролетен ден като днешния. И скоро ще стане така, че ако не цялата медийна власт, то по-голямата част от нея ще мине от конвенционалните медии към електронните, интернетните. Този процес е неудържим, така че моята теза в упомената статия получава потвърждение отвсякъде.

Но има едно нещо, което ме смущава: все пак за момента и в близките години мнозинството от хората няма достъп до интернет и е под властта на печатните и други конвенционални медии (радиа и телевизии). За окаяното положение на телевизията като медия в олигархичното време, в което живеем, свидетелства фактът, че не друг, а пенсионерът-популист бай Вучков е станал кажи-речи нравствен ментор на нацията. За вестниците положението е още по-окаяно: като спомена имената на В.Велева и Тошо Тошев и всичко става ясно. По тази причина ми се струва че не е зле да се помисли за издаване върху хартия на малко евтино вестниче или списание със статии, взети от интернет. Такова вестниче ще има бъдеще, защото то, разбира се, ще е с изключително по-смислени публикации от тази бълвоч на конвенционалните медии, занимаващи се усилено с опростачването на нацията. Питам се дали няма да е добре примерно аз да започна издаването на собствено списание с публикации (статии), взети от блога?

До тази мисъл стигнах след като тези дни получих едно малко издание, наречено АЛТЕРНАТИВА, което се издава от наши сънародници във Франция. В него в последния брой са публикували едно интервю с мен и са представили книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА. Получило се е нещо чудесно. А списанието е малко, състои се от 10-тина печатни листа (20-тина страници), издадено е обаче на по-хубава хартия от вестникарската и може да се чете, подобно на списанията, повече пъти. Затова то може да се предава от ръка на ръка. Измислих и хитър начин да е безплатно: на него под заглавието ще пише "Прочети и препродай", т.е. който го е купил, примерно от павилиона, и то за 50 стотинки, ще може да го (про)даде след това на свой познат, който като го изчете, може да го продаде на друг и т.н. Така списанийцето може да стигне до много хора и току-виж потръгнало. Все повече се замислям дали да не направя собствено книжно издание на базата на блога си. На времето примерно бай Захари Стоянов сам си е списвал и издавал цял вестник, защо да не опитам да го правя и аз?!

Много ми е интересно как се възприема такава идея. На БлогCamp08 някои говориха за издаването на "блогърски алманах", но мога да си представя качеството на текстовете, които ще публикуват там - като изхождам от хората, които са ентусиасти на идеята. На мен лично такъв алманах просто няма да ми е интересен - не само защото ползвам интернет, а и иначе.

Но да издавам нещо свое има голям смисъл и идеята все повече ме овладява. Щом като на собствениците на печатните издания не може да им прищрака в главите, че материали от блогосферата са нещо крайно ценно и перспективно като начин за придаване на смисъл на изданията им, то тогава нищо не пречи самите блогъри да почнат да си издават текстовете и върху хартия. Разбира се, няколко човека с родствени ценности могат да станат добър екип, който да си подели отговорностите и рисковете на такова (непрофесионално, сиреч по-влиятелно!) издание. Най-малкото защо да не се опита, а? Как мислите?

Добави в Svejo