Завърнах се от БлогCamp 2008 доста изморен, ала изпълнен с изключително силни впечатления. През цялото време, в което бях в залата, усещах около себе си невероятно будни и интелигентни млади хора - това се чувстваше по погледите, по излъчването, по самата атмосфера. Истински празник за духа е една такава одухотворена и мислеща компания - казвам това не като комплимент, а просто като най-обикновена, но съвсем вярна констатация.Наистина за мен беше много приятно и полезно човешкото общуване на тази среща, на която най-впечатляващото беше натрапчивото чувство, че в реалния живот и свят блогърите са значително по-интересни, истински и приятни отколкото когато човек съди за тях по виртуалните им изяви. Но това, впрочем, е нормално: никога човек вербално не може да се изяви така пълно, както когато е налице пред теб в своята човешка цялостност и многоизразителна личностност. Наистина са много смислени такива срещи - срещи всъщност на два различни свята, на две противостоящи си, но еднакво иреални реалности! - на които човек съпоставя своите откъслечни интернетни впечатления за този или онзи с неговата непосредствена и жизнена цялост. Казвам "иреални реалности", защото реалната ситуация, в която тече живота ни, често носи в себе си не по-малко абсурди от ония, които поради естеството си има и т.н. "виртуална реалност". Понякога дори се стига до положение да се спори кое е по-виртуално и кое всъщност е реалното - този свят и живот, развиващ се тук-и-сега, или пък случващото се в онова "малко островче на свободата" (Й.Ламбрев), което наистина сме длъжни на всяка цена да съхраним като такова.
Дискусиите по моя преценка бяха интересни, особено тази по повод наредбата за следене на хората в интернет. Аз се изказах по предложената от мен тема Политически блогове и блогове на политици, като там, в залата, изоставих това, което бях намислил и написал (то си остана недокоснато в папката), а импровизирах, защото наистина не е удачно да се чете предварително подготвен текст на място, където хората са с нагласата да разговарят, да дискутират, да общуват най-живо. Нямам представя доколко успях да кажа най-важното, което трябва да се каже, но поне се опитах. Дано съм бил ясен, защото по някое време се улових, че си философствам, а пък част от публиката скучае, което свидетелства, че май-май не съм бил достатъчно ясен и разбираем.
Както и да е, аз утре, живот и здраве, ще напиша по-съдържателна статия по темата, в която ще се постарая възможно най-синтезирано да изразя главното, за което днес се опитах да говоря на самата среща. Ще направя това, понеже покрай изказванията по време на обсъждането ми хрумнаха някои нови неща, а пък и сега установявам като се замисля, че всичко, което казах, може да се каже значително по-кратко и ясно. Но писмено, защото устно, оказва се, понякога човек не успява да се концентрира достатъчно и се разпилява.
Ами това е, живот и здраве до нови срещи. И дано дотогава блогърската общност успее още по-ясно и категорично да заяви присъствието си в нашия публичен живот, да заякчи влиянието си върху съзнанията и да стане действен фактор за позитивна промяна на ситуацията, в която живеем. Да стане силен контрапункт на конвенционалните и официални медии, опитващи се по най-груб начин да манипулират настроенията в угода на добре плащащата тази подкрепа власт. След тази среща аз съм още по-голям оптимист, че това наистина е възможно.
(Забележка: снимката е оттук, именно от Stranger’s Weblog.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар